ИНТЕРВЮ НА РУМЕН ЛЕОНИДОВ
За Созопол са написани доста книги. Какво е различното, неизвестното, което досега не е предлагано на читателите, но го има в „Между лавъра и кръста“?
Три са основните характеристики, които отличават „Между лавъра и кръста“
от останалите книги, писани за Созопол – глобалният контекст, в който са ситуирани описаните събития, начина им на тълкуване (например чрез модела на Алан Грийвс, основан на т. н. „анализ на световните системи“) и детайлната интерпретация, свързана със съдбата на мощите на Йоан Кръстител, която е и основният принос на книгата.
Известно е, че през първата половина на 1 век апостол Андрей Първозвани лично ръкополага апостол Стахий за епископ на Византион, който след потеглянето на Андрей към земите на Скития го наследява на патриаршеския престол. Знае ли се кой и кога полага основите на християнската общност в Созопол?
Има множество сходни обстоятелства, които свързват съдбата на Аполония
и Византион. И двата града са понтийски колонии, резултат от северното направление на Външната гръцка колонизация. Двата полиса са продукт на „колонизационния съюз“ между йонийски Милет и дорийска Мегара, като Византион е определено най-важната колония на Мегара. Локирани на черноморския път Виа Понтика, и двата града са сред най-ранните християнски центрове на Понта, свързани с името и дейността на Андрей Първозвани. Затова не е изключено да се предположи, че апостол Андрей
е основал първата християнска общност и е ръкоположил лично първия епископ на Аполония, както е направил това със Стахий във Византион. Разбира се, не може да се твърди със сигурност кога точно е основана първата християнска община в Аполония и кой е бил първият епископ на Аполония, но в края на 2 век Аполонийската епархия е част от действащата епископия в Деултум, оглавявана от епископ Елий Публий. По всяка вероятност християнската общност в града е създадена непосредствено след или
по време на посещението на апостол Андрей в Аполония като част от мисионерските му пътувания по Западния Понт.
Манастирът на остров Св. Иван е разрушен през 17 век, но преди това
е бил важен културен и книжовен център. В какво се състои духовното му наследство?
Да, през 15 – 17 век манастирът „Св. Йоан Предтеча“ е бил значим библиографски и интелектуален център, чиито продукти могат да се определят като ренесансов принос на Созопол към културната история на Европа. Библиотеката и скриптория на манастира, където били създавани и преписвани огромно количество книги, добили такава известност, че славата им достига до Лоренцо Медичи, един от „кръстниците“ на Ренесанса в Европа. През 1491 г. в Созопол пристига специален пратеник на Лоренцо Великолепни, чиято мисия била да закупи от манастира „Св. Йоан“ книги и манускрипти, които да попълнят библиотеката на Медичите във Флоренция, прочутата Лaуренциана, основана от Козимо Медичи, дядото на Лоренцо. Възможно е поръчката и пътуването
на специалния пратеник до Созопол да е била свързана и с факта, че Йоан Кръстител е патронът-светец на Флоренция. За съжаление, голяма част от книгите, собственост на манастира, са заграбени, пръснати или унищожени по време на нападенията на запорожки казаци през 17 век.
И един задължителен созополски въпрос – автентични ли са мощите, открити през 2010 г. на остров Св. Иван?
Макар да няма съмнение, че костиците от реликвария на остров Св. Иван са автентични, въпросът на кого точно принадлежат остава открит. Логично е
да се предположи, че поне част от тях принадлежат на Йоан Предтеча, поради което са били положени в основата на храм, посветен на Йоан. За съжаление това предположение се подкрепя само частично от изследванията на мощите, направени паралелено от професорите Томас Хайъм от Оксфорд и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген, които потвърдиха своите заключения в личната ми кореспонденция с тях. Но дори и резултатите от анализите да бяха категорични в твърдението, че частиците принадлежат на един и същи човек, живял през 1 век, това не би било недвусмислено доказателство, че са именно от Йоан Предтеча. Няма как да се докаже с абсолютна достоверност, че мощите принадлежат на Йоан, тъй като няма запазени ДНК данни на Предтечата (или на който и да било друг светец от ранното християнство), с които да се направи сравнение. С други думи, резултатите от направените досега изследвания на костиците, намерени на остров Св. Иван, не могат да бъдат категорична индикация за това, че останките са на Йоан Кръстител, но в същото време не могат и да отрекат тезата за тяхната автентичност и евентуална принадлежност към най-голямата фигура на християнството преди Христос.
Какви проблеми стоят пред изследователите, проследяващи съдбата на мощите на Кръстителя?
Съдбата на мощите, включващи тялото и главата на Йоан Кръстител, е изключително сложна и противоречива, което от своя страна се отразява и върху интерпретациите на костиците, намерени в реликвария на остров Св. Иван. Всяко абсолютизиране при обяснението на съдбата им би отхвърлило неправомерно останалите, тъй като няма категорични доказателства за коректността на нито едно от тях. По принцип се знае, че тялото на светеца е било погребано в Севастия, столицата на провинция Самария,
в непосредствена близост до гробницата на Елисей. През 4 век по времето на император Юлиан Апостат двете гробници са поругани от езичници, които смесват мощите на двамата светци с пръст и животински кости и ги изгарят. За съжаление няма категорични сведения дали главата на Йоан е била погребана с тялото. Ако се приеме, че главата е била погребана първоначално заедно с тялото в Севастия, както свидетелстват някои източници (Йоан от Никиу), то тогава при спасяването на мощите след оскверняването на гробницата през 4 век е възможно части от тялото и главата да са се озовали, пренесени от монаси, първо в Константинопол, а после в Созопол. Възможно е също фрагменти от главата да са дарени на монасите в самия Константинопол преди потеглянето им за остров Св. Иван. В този смисъл теориите, които отхвърлят възможността за наличие на черепни кости, принадлежащи на Йоан, сред намерените в реликвария на остров Св. Иван, са най-малко прибързани.
Созополската паница с изображение на светеца лъв, 13-14 век
В „Между лавъра и кръста“ предлагаш твоя логична теория з
а произхода на мощите, открити на остров Св. Иван… Нека накратко запознаем читателите с основните положения в нея…
Може да се приеме с относителна сигурност, че в края на 4 и началото на 5 век, или през втората половина на 5 век (ако се приеме теорията за монасите-маронити, която се лансира в книгата) в Созопол са пренесени мощи. За транспортирането им е използвана малка пясъчна кутийка от района на Близкия изток. Тленните останки са включвали мощи на Йоан, а по всяка вероятност и такива на Елисей, Захарий и Елисавета, родителите на Йоан, тъй като тялото на светеца е било положено в семейната гробница в Севастия. Костиците са били обогатени с допълнителни мощи (на Йоан или на друг светец) в Константинопол. Моята теория е, че именно тогава, в самия Константинопол, става и предполагаемото прехвърляне на мощите, тези, донесени от монасите, и другите, дарени им в Константинопол, в мраморния реликварий, открит по-късно на остров Св. Иван. Подробностите, свързани с произхода на костиците от реликвария, са описани детайлно в книгата.
Тя е изпъстрена с изнанадващи факти и епизоди, свързани с родния ти Созопол…
Да, читателите ще се запознаят с много любопитни епизоди и различни имена, свързани с историята на Созопол, между които са Йоан XII Константинополски, Йеремия Транос, Григорий Синаит, Атанасий Палеолог, Михаил Тарханиот, Мануил Фил, адмирал Дориа, Йоан Кантакузин, Йоан V Палеолог, Амадей Савойски и др.
Откъде може да се закупи „Между лавъра и кръста“, има ли я вече по книжарниците?
Книгата може да бъде закупена във всички големи книжарници – Хеликон, Сиела, Ориндж, a oт 31 август до 6 септември гражданитe и гостите на Созопол ще могат да я открият на щанда на „ИК ЖАНЕТ45“ в рамките на Книжна Аполония.
Сега, след издаването на този фундаментален труд, с какво друго
се занимава писателката Людмила Калоянова?
В момента работя върху подготовката на специално издание на алманаха „Любослов“, годишника на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Този път сборникът, който има амбициите да разшири духовните граници на България, ще представи 40 български авторки, живеещи в най- различни точки на света – Англия, Франция, Кипър, Гърция, Испания, Израел, Канада, САЩ и др. Това ще е уникално издание, тъй като досега в глобален аспект подобна антология на съвременната българска женска поезия не е издавана.
