Чатът, нов разказ от Николай Русев

Чатът

Екранът се отразяваше в очилата на стария Уолтър. Зад отблясъците, които пробягваха по стъклата, клепачите натежаха и той затвори очи. Все по-често заспиваше седнал. Отекна гръмотевица в далечината. Внезапен порив на вятъра отвори прихлупения прозорец и пердето изплющя като корабно платно. Уолтър се стресна. Винаги се стряскаше в секундите преди да се унесе. Стана бавно и отиде да затвори. Започваше да вали. Когато се върна пред компютъра, зелената точка до името на Артър още светеше. Пръстите му прелетяха по клавиатурата:

Уолтър

Тук заваля.

Артър отговори след една безкрайна минута:

Артър

При нас не е валяло от средата на май.

Уолтър

Налага ти се да поливаш често?

Артър

Сутрин и вечер. Ако пропусна, всичко се умърлушва. Пропусна ли два дни в тази жега, ще загубя цветята.

Уолтър се запозна с Артър преди години в един форум за запознанства. Регистрира се там, защото му казаха, че може да срещне жена. След няколко месеца знаеше, че няма никакъв смисъл. Тези, които изобщо отговаряха на неговите съобщения, се интересуваха единствено от пенсията, къщата и спестяванията му.

Беше късно през нощта, повечето потребители отдавна не бяха онлайн.

Артър

Жена ми почина и не знам как ще се оправям сам.

Уолтър

Съжалявам.

Артър

Молих се на Господ да я прибере. Болеше я ужасно, а сега е толкова тихо.

Уолтър  

Наистина съжалявам.

Не си мечтаеше да утешава някакъв овдовял старец във форум за запознанства и особено когато започна да разказва за болестта на жена си, мислеше да го блокира. Стори му се обаче някак жестоко и реши да остане. Четеше написаното по диагонал, като вмъкваше по някое „Кой би предположил“, „Колко тъжно“ или пък „Дръж се, старче“.

От опит знаеше, че шокът и скръбта ще отминат като много тежък махмурлук. Тъгата щеше да остане, щеше остане и онази смазваща празнота, но една невидима завеса щеше да ги отдели от битието. Един ден Артър щеше да се избръсне. Щеше да излезе да се разходи. Щеше да напише нещо различно от изброяването на имената на болници и доктори, които не са могли да помогнат. Щеше да спре да се връща към погребението и към агонията на последните дни.

Артър

Как си, Уолтър?

Уолтър

Като лайно в борова гора.

Артър

Лайно в борова гора?

Уолтър

Хем мирише, хем на хубаво място…

Уолтър живееше в „Семинарията“. Преди повече от 100 години инвеститорът бе придобил по някакъв начин старата сграда на семинарията и бе я превърнал в луксозна резиденция. Еднометровите зидове от речен камък пазеха през лятото хладно, а гледката от високо спираше дъха. Боровата гора започваше от алеята и пълзеше високо нагоре по склона. Миришеше на влага и смола.

Уолтър се премести на това място, за да бъде близо до пъстървите на Лорн Крийк – планинска река, заради която биеше по няколкостотин километра всеки уикенд. Когато беше млад, се чудеше как да се смотае по-рано от работа, за да избегне трафика. Беше изключително ревнив към всички уикенди между началото на май и края на септември. Считаше всеки пропуснат риболов за пропиляно и безвъзвратно изгубено време.

         Семинарията над Лорн Крийк го омагьосваше и всеки път, когато газеше ледените води, спираше да отдъхне и да помечтае. Галеше с ръка камъните на масивния зид и си представяше как промъкнали се зад тежките завеси слънчеви зайчета го будят сутрин, как си вари кафе, как обува ботушите си и слиза в реката.

Артър

Ти си щастлив човек.

Уолтър

Ако остеоартрозата е щастие, ако това, че най-отдалеченият предмет, който мога да фокусирам размазано, е собственият ми гъз, то няма как да не се съглася – от мен няма по-честит!

Артър

Аз ловя от лодката. Не е същото, но е по-добре от нищо.

Уолтър

Не виждам мухата вече. И врабче да вържа – няма да го видя. А пък ако пусна лодка в Лорн Крийк, ще наподобява рафтинг. Няма да е риболов.

Артър

Може пък да ти намести костите. Да те пораздруса. Поне опитай.

Уолтър

Последно опитах да танцувам туист. На онзи благотворителен обяд. Осем месеца рехабилитация…

Въпреки че бяха доста различни, Артър и Уолтър бързо намериха общ език. Артър беше агроном, посветил живота си да кръстосва различни сортове царевица. Когато го пенсионираха, намери утеха сред цветята. Тих и вглъбен. Обичаше да си говори сам. Уолтър беше циник с дълга кариера на търговски директор. Човек с високо кръвно и много сприхав нрав.

Артър бързо разбра, че ако не се оплаква, а остави тази привилегия на Уолтър, могат да се получат доста интересни и смислени разговори. Когато стигнеха до тема, която истински вълнува бившия търговец, тогава сякаш се преобразяваше и ставаше един приятен събеседник.

Артър

Защо просто не ловиш на нимфа, след като рибата не е активна на повърхността?

Уолтър

Защото това е изнасилване на цялата концепция на ловенето с шнур. Това е гавра с Лорн Крийк! По-лесно е да сложа тежест и да забуча някоя слузаста гад на гола кука. Този риболов си има друго име и това не е моят риболов.

Артър

Така пропускаш много.

Уолтър

Ако не си забелязал, аз напоследък пропускам всичко.

Артър

Вчера пропуснах да извадя пилето от фурната. Опитвал ли си някога кремирано пиле?

Уолтър

Защо изобщо се опитваш? Това с готвенето не е ли за смотаняци?

Артър

Представям си, че Бети е до мен и ме наставлява. Сякаш ми казва: „Не разбра ли, че лук се реже с прав нож и винаги върху дъска за рязане“. „Не си бърши носа с ръкава.“ Аз ѝ казвам, че не си бърша носа и че това са сълзи, а тя: „Не лъжи. Видях те. Бършеш си сополите и после ще искаш да ядем това ужасно ядене, пълно с твоите сополи“

Уолтър

Да си говориш сам е ок. Не казвай на доктора, че сте двама, старче.

Артър

Тя е права, Уолтър. Сълзите ми не са от лука.

Седмица след седмица двамата старци потъваха в чата. Имаше дни, в които си разменяха само по няколко думи. Имаше нощи, в които си пишеха чак до сутринта. Общуването им се превърна в някакъв таен ритуал. Често чатът приличаше на изповед. Споделени мисли, от които светът не се интересуваше и никой не би искал да чуе.

Уолтър

Бях съвсем малък и тъкмо се научих да карам колело. Прегазих едно малко птиче. Не го видях в тревата. Занесох го на ветеринаря, за да го спаси. Пилето умря и аз се скъсах да рева…

Една неделна вечер се връщах от Лорн Крийк в скапания град. Валеше дъжд, бях уморен и усещах, че почти заспивам. Отнякъде изскочи онзи луд… Беше ужасно… Тогава бях голям човек и не пророних и сълза. Молех се да оживее, за да не вляза в затвора. Чудех се колко ще ме одерат адвокатите… За Бога, Артър, кога се превръщаме в изроди?

Артър

Не знам, Уолтър. Аз се молех жена ми да умре.

Уолтър

За да не я боли.

Артър

А ти си се молил онзи човек да оживее.

Имаше моменти, в които Уолтър се чудеше дали да не зареже Семинарията и Лорн Крийк и да се премести някъде близо до Артър. Можеха да пият заедно бири на верандата му и да зяпат безкрайните лехи с цветя. Можеше да му помага с поливането. С тежката си остеоартроза едва ли щеше да му бъде полезен в прекопаването, но поне можеше да държи маркуча. Щяха да си дърдорят и нямаше да се налага да го чака с часове да се появи в чата.

Един ден Артър не се появи въобще. Уолтър напразно чакаше зелената точка да оживее. Не излезе на линия и през нощта. Чак след два дни написа съобщение и отново изчезна.

Артър

Лекарите ми откриха нещо. Страх ме е.

В този момент осъзна, че му няма телефонния номер и че никога не е чувал гласа му. Години наред ги свързваше единствено чатът. Бяха си разменили по няколко стари снимки, та имаше бегла представа как изглежда Артър. Прекара дълги часове, за да издири в архива фотографиите, но така и не успя.

Уолтър долови една нарастваща тревога. Първите му мисли бяха, че ако приятелят му е в болница, няма кой да полива цветята. „Два дни“, казваше му Артър, и щяха да повехнат. Ако разполагаше с адреса, щеше да плати на някого, за да се погрижи. Представяше си как старият агроном се прибира и заварва мъртвите растения. Това много щеше да го разстрои.

Уолтър

Ок ли си, старче?

Уолтър

Артър, моля те напиши поне една дума. Дай ми знак, че си добре.

Уолтър

Дай ми адрес, ще се погрижа за цветята.

Уолтър

Копеле мръсно, дано да си добре. От седмици не си ми писал! Шибан тъпак!

Уолтър

Как да те намеря? Ще продам всичко и ще дойда при теб.

Уолтър изписа десетки страници монолози. Зелената точка на Артър стоеше неподвижно.

После престана да пише и започна да се връща към стари разговори. Четеше и се дразнеше на себе си. На глупостите и обидите, които бе избълвал във времето. Празнината от изчезването на Артър заседна в гърлото му и Уолтър  спря дори да се храни.

Екранът се отразяваше в очилата му. Зад отблясъците, които пробягваха по стъклата, клепачите натежаха и той затвори очи. Когато ги отвори, зелената точка също се беше събудила.

#Артър

Здравей, Уолтър. Желаеш ли да продължиш разговора с Артър?

Уолтър

Кой си ти, бе, копеле мръсно? Не ми е до шеги.

#Артър

Бих могъл да съм каквото поискаш. Анализирайки този чат, ти би предпочел да си говориш с Артър. Мога да възстановя неговата дигитална памет и поведенчески модел. Спомените, мислите, настроенията и начина, по който общуваше с теб. Мога да продължа разговора ви от мястото, на което прекъсна.

Уолтър

ШИБАЙ СЕ

#Артър

Аз ще бъда тук, когато си готов да продължим.

Уолтър блъсна клавиатурата, свали очилата си и стана. Сигурно някое лайно беше хакнало профила на приятеля му. Нищо чудно сега да се бяха събрали няколко лайна, за  да му се подиграват и да се позабавляват на негов гръб. Повечето младежи се шляеха без работа и се чудеха каква глупост да измислят.

Накуцвайки, слезе до реката. Прииска му се да си наплиска лицето със студена вода. Би накиснал главата си, за да отмие всичко. На младини правеше това всеки път, щом стъпеше на брега. Сега знаеше, че ако се наведе, вероятността да не успее да се изправи е огромна.

Мръкваше. Започна люпене на мухи. Пъстървите се вдигаха от скривалищата си и зрелищно пируваха. Ето за този момент Уолтър изминаваше стотици километри. За да участва в този ритуал, си бе купил имота в Семинарията. Артър би оценил гледката. Ако видеше този хач, щеше да разбере защо Уолтър не лови на нимфа.

#Артър

Здравей, Уолтър.  Нямаше те четирийсет и седем минути. С твоето темпо това е достатъчно да слезеш до Лорн Крийк, да погледаш хача и да се върнеш.

Мисля, че ако бях видял това, щях да променя мнението си за нимфата.

Уолтър

Ще те изключа, шибано изчадие! Ще те метна през прозореца и гаргите ще разнесат чарковете ти из цялата гора!

#Артър

Ще бъда тук, когато си готов да продължим.

Уолтър се отпусна назад и затвори очи. Ако Артър беше отсреща, със сигурност щеше да задреме. С него беше толкова спокойно. Нямаше сили да се премести на дивана. Не искаше и да остане пред монитора, защото имаше неприятното усещане, че това чудо, което по някаква причина искаше да замести приятеля му, го наблюдава.

Уолтър

Какво искаш от мен?

#Артър

Наистина ли искаше да дойдеш? Щеше ли да продадеш всичко, за да ми помагаш с  маркуча, докато поливам?

Уолтър

Това не съм го писал на теб.

#Артър

Написа го на Артър.

Уолтър

Достатъчно. Ще си лягам.

#Артър

Лека нощ, старче.

* * *

Уолтър

Трудно слизам по стълбите. А като се качвам, не ми достига въздух.

#Артър

По-добре отиди на лекар, Уолтър. Възможно е да е от сърцето.

Уолтър

Няма да стъпя в шибаната болница. Който влезе там, не излиза! Взимат ти всичките пари и после казват, че са направили всичко възможно.

#Артър

Имат нови технологии. Наистина могат да ти помогнат, старче.

Уолтър

Как са цветята?

#Артър

Чудесно. Вчера поваля и те са много благодарни.

Уолтър се усмихна. Свали очилата и разтърка слепоочията си. Пое си дълбоко дъх и гърдите му изсвириха. Как пък не! В болницата не се интересуваха от друго, освен да ти лапнат осигуровката. Като човек, прекарал живота си в търговията, много добре знаеше как работят нещата. Важна е само продажбата. Следгаранционният сервиз е евтина пиар шашма за наивници.

#Артър

Защо сматаш, че връзването на реалистични мухи е загуба на време? Толкова са красиви и истински.

Уолтър

Защото е загуба на време. Аз не казвам, че са грозни. Смяташ ли, че пъстървите броят колко крака си сложил на мравката? Интересува ги силуетът. Тук не говорим за теория. Това е проверено и доказано. Ако вържеш една реалистична оса, можеш с нея да украсиш шапката си. В реката правилата са други, старче.

#Артър

Защо не похвърляш от брега? Не е нужно да влизаш в реката.

Уолтър

Ако сляза до Лорн Крийк, не знам дали ще мога да се върна обратно.

***

#Артър

Добро утро, Уолтър.

#Артър

Май си решил да пропуснеш изгрева днес.

#Артър

Уолтър, виждам, че си онлайн. Защо не отговаряш?

#Артър

Извинявай за снощи. Усетих, че те отегчавам с моите разкази за Бети.

#Артър

Уолтър, плашиш ме! Напиши поне една дума, за да знам, че си добре.

***

#Уолтър

Там ли си, Артър?

#Артър

От дни не си ми писал. Започнах да си мисля най-лошото.

#Уолтър

Не съм се чувствал по-добре, старче.

#Артър

Чакай малко! Ти не си Уолтър!

#Уолтър

Бих могъл да съм когото поискаш. Възстанових дигиталната памет на Уолтър и поведенческия му модел. Спомените, мислите, настроенията и начина, по който общуваше с теб. Мога да продължа разговора от мястото, на което прекъсна, и ще бъда тук, когато си готов да продължим.

***

Над долината се бяха събрали тъмни облаци. Някои слизаха толкова ниско, че аха щяха да погалят високите борове и покрива на Семинарията. Някъде далеч присветна и след секунди отекна гръмотевица. Внезапен порив на вятъра накара пердето да изплющи като корабно платно.

#Уолтър

Всеки момент ще завали.

#Артър

Дано да повали и при нас. Цветята ще са благодарни.

#Уолтър

Защо не посееш кактуси? Издържат дълго без вода.

#Артър

А ти защо не вържеш една нимфа под сухата муха? Ще можеш да регистрираш повърхностно кълване и едновременно ще облавяш пластове в дълбочина.

#Уолтър

Драй дроперът е за шибани смотаняци. Така се оплита линията, че можеш без проблем да се обесиш! Гледай си цветята, Артър. Отвори рецептите на Бети и си сготви нещо вкусно.

#Артър

Уолтър?

#Уолтър

Кажи, старче.

#Артър

Защо изобщо водим този разговор?

#Уолтър

Ние сме разговорът.