ТИРАЖЪТ Е ОГРАНИЧЕН. ПОЕТЪТ – БЕЗГРАНИЧЕН

„Ако времето в България е родило само един поет, той е именно Константин Павлов“ ־ пише в своите „Задочни репортажи“ писателят емигрант Георги Марков малко преди да бъде прострелян в Лондон с отровния чадър на Държавна сигурност. Убийците на Георги Mapков не успяха да убият духа на поета Константин Павлов, макар че творчеството му беше обявено за опасно, за черногледо, за отвратително и гнусно. Този поет, гордост за всяка европейска култура, изживя по-голямата част от живота си в преследване, уволнения, забрани да публикува, да работи. Убийците на Марков и днес не могат да простят на Константин Павлов, че още докато бяха на власт, той демаскира същността им, разголи духа им, колкото и жалък да беше този дух, изгради нова естетика и антиестетика от тяхната низост и жестокост.

Този „Секретар на Бога“ често бива определян за сатирик, защото втората от всичко петте му стихосбирки, отпечатана преди повече от 30 години, носи заглавието „Сатири“. Най-вече за да мине през бдителната цензура. И защото се подиграва с властниците в недостъпна за тях форма. И паникьосва литературните прислуги на назначения елит. Всъщност стиховете му са толкова сатирични, колкото истината може да бъде и смешна. И толкова несмешни, кол- кото и лъжата може да мине за истина.

Константин Павлов обнови поезията ни с лекотата на гений, но народният ни език и пренебрежението на голямата братска култура към своята славянска люлка не отведоха името му сред днешните предводители на изящното слово в света. Макар че Анна Ахматова заявява: „Константин Павлов е най-големият български поет, който някога съм чела!“. Въпреки че Артур Сандауер – философ, естет, критик и близък приятел на Сартр, в писмо до Блага Димитрова възкликва: „Вашият Павлов е гений!“

Кога талантът на Константин Павлов ще излезе най-после на европейската сцена? Това вече няма никакво значение. Защото „Геният е несъвършен. Бездарието е по-близо до абсолюта!“.

„Един огромен I….I се задава“ е заглавието на едно от новите стихотворения на поета.
В скобите би трябвало да се чете „ужас“. За довчерашните врагове и днешните завистници на Павлов се задава един действителен ужас – под печат е „Елегичен оптимизъм“, най-доброто, подбрано и подредено от самия автор. На едно място и за първи път между две корици ще заживеят „Крах на митологията“, поемата „Петима старци“, „Едипов комплекс“, „Алхимици“ заедно с  „Интервю в утробата на кита“, „Флотация“ и „Убийство на спящ човек“.

Един огромен Дух отново се задава. Сянка от несъществувалото време.