Защита от онези, които рушат в стихията на варварския си нагон

Със своята изложба Севда Потурлян си поставя ясна и строго определена цел – да навлезе и обследва интериора на българската християнска църква от периода на Възраждането. Идея, която тя обгръща – строго и педантично – в поредицата от представените произведения, без никъде да излиза извън този интериор.
Приемам тази поредица като едно точно определено намерение да
вникне в естетическия смисъл на знакови обекти от нашето християнско наследство, осмислено както от дълбоко познаване на Християнската култура, така и от искрена, дълбока почит към онези наши предшественици, създали с талант и вяра това, което днес ни кара да немеем от възхита. Авторката прави това свое лично изследване с окото на художник и познанията на теоретик. И на изследовател, който оглежда и осмисля всеки фрагмент, повтаряйки с буквална точност и достоверност добре познати нам, „христоматийни“ детайли. И прави това така, както само един дълбоко почтен художник (и хрисиянин) може да направи.
Произведенията респектират с добро познаване на перспективата, както и с точното, достоверно представяне на колоритния характер на всеки отрязък от стена, поредица от икони и пр. Иначе казано, тя рисува нарисуваното от гениите, скромно и смирено поставяйки себе си встрани, без да си позволява никакви артистични отклонения и своеволия.
Упоменатите фрагменти са нарисувани ясно и четливо, „като на книга“ така, че всеки може да ги разпознае. И именно това тихо присъствие на автор от ХХI век буди уважение. В десетилетия, в които мнозина си позволяват да богохулстват – не толкова срещу християнството, колкото въобще срещу културата, интервенирайки с грамаданска самоувереност в труда на големите.
Приемам направеното от Севда Потурлян и като един вид Защита – безмълвна, но категорична – Защита от онези, които рушат в стихията на варварския си нагон, Защита на другите, които продължават да градят.

Надежда Кутева, 4.10.2024