Венко Александров за второто издание на „Моцарт“

Поводът за написването на тази книга е двеста и шестдесет и пет годишнината от рождението на Моцарт и 230 години от смъртта му, а причините са си чисто емоционални. Те са всъщност и даващи ми смелост да пиша за неща, стоящи привидно извън професията ми на лекар. Материала съм събирал дълго. Началото е почти от преди шестдесет и шест години, когато хванах цигулката за пръвпът в ръцете си. Разбира се, тогава не съм смятал да пиша за Моцарт, а и не станах професионален музикант. Но освен стотиците нотни листове, записи, статии и книги на моцартоведи за композитора у мене с годините се трупаше особено и все по-нарастващо чувство на възхищение, което намира кулминацията си в този текст.

Тъй като той е написан не от професионалист, а от аматьор, този факт несъмнено е наложил своя отпечатък. В това си мисля, без излишна скромност, се състои основното достойнство на книгата. Тя е от любител и е предназначена за любители от най-широк кръг. В нея няма музиколожки анализи, освен единични и то предимно свързани с професията ми. За сметка на това има много препратки към житейски ситуации от миналото и настоящето, препратки, които съм се помъчил да осмислям от висотата на „съвършената ми възраст” от седемдесет и седем години и от опита ми на лекар от петдесет и две.

Изпитвам, въпреки всичко, известно безпокойство при представянето на книгата пред читателите. От една страна се притеснявам да не раздразня професионалистите музиколози, а от друга страна съм съблазнен от възможността да споделя неща, по които имам различно от общоприетото мнение. И може би точно заради тази възможност мисля, че рискът си струва.

Венко Александров

Драги читателю,

Тази година честваме 265 години от рождението на един гений. На един посветен, за когото цял свят се е втурнал да разказва, да слуша, да коментира и от чието име е направил цяла индустрия. Има шоколади Моцарт, жабá Моцарт, перуки Моцарт, тениски и шорти Моцарт, преспапиета и ножове за рязане на писма Моцарт, ключодържатели Моцарт и хиляди подобни малки безобразия, произвеждани в Австрия, ако може в Залцбург, но най-често в Китай. От там това море от кич ни залива всичките, почти както другите подобни от Стратфорд на Ейвън, касаещи Шекспир (всъщност лорд Рътланд и Манърс). При едно такова изключително внимание към Моцарт и творчеството му и то внимание, показвано не само по повод на кръгли годишнини, а внимание постоянно, внима ние неотслабващо, бихме могли да си помислим, че всъщност едва ли има какво още да се каже. Може да се очаква да има коментари по качеството на изпълнение на неговите творби от различни изпълнители – солови или ансамблови, от нивото на предаване на Моцартовия дух в тях, от интерпретацията, разликите в сравнение с други изпълнители, та дори и съвършено нови трактовки. Може да има анализи на съвременните постановки на негови опери, нови решения на мизансцена, на художественото оформление на наличните или липсващи декори, нови режисьорски или актьорски-певчески решения.

Освен това макар и много рядко все пак могат да се появяват и нови, неизвестни досега Моцартови произведения. Случвало се е, възможно е да се случва и в бъдеще. При това стечение на обстоятелствата е трудно да се пише за Моцарт, защото, ако използваме една крилата фраза на Гьоте, отнасяща се за Шекспир, можем да кажем с пълно основание: „Моцарт – и няма край“.

От автора

Предговор към второто издание

От първата поява на книгата ми „Моцарт – 250 години през погледа на един лекар“ изминаха 15 години. Още тогава изданието, което не бе малко по брой, бе изчерпано много бързо. Това и за мен бе учудващо, но макар да е нескромно ще кажа, че бе посрещнато много добре. Тогаващният министър на културата г-н Стефан Данаилов (Вечна му памет!) и директорката на дирекция „Музика“ към Министерството на културата г-жа Антонина Бонева изкупиха 100 броя от книгата, които бяха разпратени по музикалните училища в страната.
Пред тези изминали 15 години „ровейки“ в „Пазарищата на бълхите“ във Франция и Белгия, натрупах огромно количество литература, излязла през последните почти 200 години. Някои от екземплярите имат голяма библиографска стойност. От тези книги дообогатих неимоверно познанията си по темата. Намерих логични обяснения на някои факти от живота на Моцарт, за които само бях споменавал в първото издание, но не бях разбрал причините за тях, поради което тогава те ми се струваха странни и нелогични.
Накрая наистина се получи това, което Ерик Еманюел Шмит формулира така: „Кажеш Моцарт и няма край!“.
Освен всичко друго през периода 2000 – 2021 година, докато подготвях книгата, аз наистина „живях“ с Моцарт – пак по израза на Шмит. И нека не Ви учудва моето признание, драги читателю, но този „живот“ тогава бе изпълнен с вълнения, възхищение и почуда и ме бе завладял до такава степен, че не мислех почти за нищо друго. Започнах да събирам дискове и плочи с музиката на Моцарт и сега мога с гордост да кажа, че тази колекция подарих на сина ми Димитър (меломан като мен). Тя съдържа всичките 636 произведения на композитора, някои в едно изпълнение, друга част изсвирени от различни оркестри, диригенти и изпълнители, колекция, която той продължи да дообогатява за своята фонотека.
Във второто издание на книгата – преработено и допълнено, представям нови текстове, както и нов илюстративен материал, които я обогатяват. При това, странно е, че макар вече да са изминали 265 години от рождението на този човек и гениален композитор, има неща в личния му живот, които удивително напомнят за нашето (сегашно) време.
Старал съм се да не изпадам в ролята на „съдник“ и без да „издавам“ присъди съм се опитал да разясня някои натрупани през годините предразсъдъци и неверни тълкувания за живота на Моцарт.
Както в предговора на първото издание, така във второто искам да подчертая, че тази книга е написана от любител и е предназначена за любители от най-широк кръг. Предназначена е за тези, които пълнят зала „България“ и другите концертни зали в София и страната. Тук няма да намерите музиколожки анализи, освен единични и то предимно свързани с професията ми на лекар, анестезиолог-реаниматор и интензивен терапевт с дълга, повече от 52 годишна професионална кариера, както и от опита ми на 10 годишен председател на Филхармоничното общество.
Възползвал съм се да следвам древната максима „fuga idearum“ – летежа на мисълта, с което съм облитал фактите от различни страни и ракурси. Това е изключително интересно, уверявам Ви, но носи риска от откриването и достигането до тълкувания и изводи, различни от общоприетите.
Но аз мисля, че този риск си заслужава, защото дава по-различна от познатата представа за нещата, а когато това се отнася до такава гениална личност като Моцарт, рискът – дори да остана неразбран, си струва.
Ами, общо взето това е! Приятно четене.

Авторът, София, 2021 г.