Проф. Боянка Арнаудова, проф. Павел Герджиков и проф. Анда Палиева за новото издание

Наш, български принос към тълкуването на Моцарт – 250 г. от рождението му

Тъжно ми е, че българското музикознание, потънало в собствената си проблематика (не изключвам и себе си!), така и не остави дори мъничка следа в световното моцартознание, чиито апогей бе през тази година, когато се честват 250 години от рождението на гения! Музикалният свят бе изненадан от толкова много и разнообразни по тематика трудове на френски, немски и английски – аналитични, биографични и пр., от романи, есета, поезия за Волфганг Амадеус Моцарт. Вероятно защото българският музиковед счита Моцарт за много детайлно – и то отдавна – разработена тема, при това приоритетна за западноевропейската музикантска мисъл. У нас събитието фокусира единствено вниманието на институциите, на изпълнителските състави и програми. И, съвсем анемично и спорадично се написа/изрече по нещичко в медиите… Тъжно.

Радостно ми е, обаче, че един прочут лекар и страстен привърженик на изкуствата, може би най-много на музиката, написа тази книга за Моцарт. Без претенциите на откривател, с голям респект и, както сам споделя, с известни притеснения заради непринадлежността си към музикантското съсловие. Затова пък с толкова отдаденост и старателно подбиране на факти и събития, подредени според хронологията на случващото се в живота на Волфганг Амадеус. Проф.д-р Венко Александров, анастезиологът написа в юбилейната година една Моцартова биография.

Да се събере толкова много информация, да се подберат по-интересните и съществени моменти от живота на Моцарт – това е огромен труд, резултат от очевидно дългогодишен и несекващ интерес. Мисля си какво ли е за един лекар, уморен от тежък ден в операционната, да чете – естествено нощем,
за Моцарт. От библиографията е видно, че познава фундаменталните разработки на темата и личността. Навярно Моцарт е бил за него отмора и забрава, отстраняване на драматизма и тегобите на професията и ежедневието, пренасяне в други епохи и в друг свят. Навярно Моцарт е вливал у него духовни сили и инспирации, музиката му го е доближавала
до възвишеното, въвличала в един мир на съвършена, божествена хармония
и човеколюбие,

Познавам проф. В. Александров като човек изключително сензитивен към музиката. Знам с колко вълнение започна този труд, как имаше и мигове – слава Богу, краткотрайни! – на съмнение по отношение на необходимостта
да сподели публично мислите, наблюденията, аналогиите, предизвикани у него от музиката, от живота и съдбата на Моцарт. Преодолявайки ги той моделира образа на „Своя Моцарт”. Изписаните страници дават представа всъщност
за индивидуалността на Венко Александров. Защото изборът на факти, коментариите, алюзиите, алегориите, препратките към нашето време и т.н. – всичко това е израз на неговия темперамент, на интелекта и чувствителността му, на отношението му към музиката на Моцарт.

А оригиналното в книгата е лекарският поглед към личността, реакциите, физиката и психо-физическото състояние на композитора, анализа на здравословното му състояние, както и тълкувание на различните тези за така ранната му смърт. А това вече си е наш, български принос.

Благодаря ти, Венко.

Проф. Боянка Арнаудова, София, 1 ноември, 2000 г.,
Ден на народните будители

МОЦАРТ, 265 години от рождението му. През погледа на един лекар
Второ преработено и допълнено издание

Кой е проф. Венко Александров? Елитен български медик анестезиолог,
с дълга, повече от 52-годишна практика, човек с необикновено широка интелектуална и естетическа кройка. Той нарича себе си любител, а за книгата си казва, че е предназначена за любители от най-широк кръг, но всъщност е артист по душа, страстен привърженик на изкуството, в частност на музиката
и живописта. В книгата няма музикално-драматургични или формални анализи на Моцартови опери, на инструментални и симфонични произведения,
с изключение на няколко, предимно свързани с професията му. Тя представлява биография на един изключителен творец, съдържаща огромна информация за краткия му земен път. В нея хронологично и атрактивно се проследяват и акцентират най-важните моменти от живота му. За Моцарт
е писано много. Той (неговото творчество) е и религия, и идеология, и modus vivendi. Не се страхувам да правя тези сравнения. Първата ми среща с неговата музика беше в ранното ми детство чрез радиото. По-късно разбрах, че това е Моцарт, а творбата е петият цигулков концерт, изпълнен от Куленкампф. Заразата с този вълшебен „вирус“ ме отведе и в Залцбург, където пях Дон Жуан, и ме превърна в един от малкото български оперни певци, най-много пели Моцартови произведения. Той заема особено място в творческия ми път. Наричам го космически композитор, защото, при цялото ми уважение към християнството, моята представа за ТВОРЕЦА е безначалният и безкраен космос. Той иде отнякъде и много млад си е отишъл там, откъдето е дошъл. Това, което ни е оставил, ние и до днес не можем да оценим и разчетем по достойнство.

Моцарт излиза извън моите представи за гениален творец, за талант, за дарование. Всеки голям творец и всяко голямо произведение пазят своите тайни и не ни ги разкриват напълно. И може би затова произведения, писани преди много години, непрекъснато се изпълняват и преоткриват.

Това не е само въпрос на гледната точка на съответното поколение интерпретатори – просто самото произведение носи своите тайни; това са моменти от човешката история, това е времетворчество, което стои и чака да бъде разгадано. Ето защо Моцарт е велик. В неговата музика има всичко. И ако един ден нищо не остане от нашата планета – нито материален, нито духовен белег – но в космоса останат произведенията на Моцарт, и някоя друга цивилизация се докосне до тях, тя напълно ще добие представа за нас
и изчезналата ни планета. Дано това никога не става!

Пиша тези редове, защото след прочитането на книгата на проф. Венко Александров открих в негово лице човек, омагьосан и запленен от Моцартовата музика като мене.

Книгата трябва да бъде прочетена от повече хора. Невъзможно е всичко интересно и стойностно да бъде накратко отбелязано. В нея откриваме
и оригиналния лекарски поглед към личността, творчеството, събитията
и фактите в живота на Моцарт – и препратки към нашето време, и пълен списък на досега известните му творби (Кьохел), и мнения и оценки за произведения
и личности от неговото обкръжение, различни от досега наложилите се. Интересни са мислите за съотношението на Моцартовите творби, написани
в мажорен или минорен лад. Вярвам, че за много от хората, прочели книгата, тя ще се превърне в начало на пътя към божествената музика на Моцарт, към трудовете на Аберт, Дент, Айнщайн,…посветени на неговото творчество.

В българската музикално-теоретична литература не съм срещал публикация, посветена на Моцарт. В действителност трудът на проф. Венко Александров е българският принос в световното Моцартознание. Парадоксално е, че той не е дело на музиколог, а на лекар!
Поздравявам проф. Александров , който скромно се представя за музикален любител. Аз убедено го наричам Будител!

Проф. Павел Герджиков
София, 2021 г.

Светът на Моцарт

Да се пише книга на Моцарт днес, след хилядите изписани страници през десетилетията от безбройните му изследователи, проучили всеки такт от неговото творчество и почти всеки ден от живота му, е не лека и рискована задача. И навярно затова българското музикознание не се е вписало със свой принос в световната Моцартовиада.

А един непрофесионален музикант, но пристрастен към музиката от най-ранна възраст, има основателна смелост още в юбилейната година, когато светът честваше 250-годишнината от рождението на Моцарт, и сега отново,
с допълнително събраните сведения около неговата съдба, да предложи резултата на своите многогодишни търсения.

Венко Александров не навлиза в сферата на музикложката наука, не се изкушава да анализира и коментира конкретното творчество на гения – макар, че го познава дълбоко, а гради една цялостна картина на Моцартовия свят и на света около него. В този увлекателен разказ за недългия му, но толкова интензивен живот, се редят епизоди на пътувания, премеждия, успехи и несполуки, живописни описания на градове, дворци, различни ситуации… Щедро са представени личностите, значими не само в живота на самия Моцарт, но и жалонни фигури на културата, в историята на епохата. И в тази богата панорама на времето, около центъра Моцарт се разтварят постепенно все по-широки концентрични кръгове, които се разстилат в пространството и докосват и територията на нашите земи, а и още по на Изток. Така тогавашните фигури в българската история естествено се вписват и в полагащото им се място в Голямата европейска културна история.

И тук респектира широтата на познанията на автора вече не само в полето
на любимата му музика, но и в цялата европейска история, литература и изкуство, бликващите находчиви паралели – не само в исторически план,
а и отправените с изострено чувство за сходство „стрели“ към нашето съвремие.

Респектира и обхвата на събраните сведения от най-различни източници – библиографията включва над 120 заглавия от френски, английски, немски, руски и български автори. А ценното за съвременната аудитория е и приложеният за първи път в превод на български език пълен списък на произведенията на Моцарт по каталога на Кьохел.

Но особен значим принос е индивидуалния поглед на автора през призмата на неговата лекарска професия, психологическият портрет на Моцарт, съвременната оценка и тълкувания около неговите болести и смърт, вълнували света с догадки повече от две столетия.

Това е книга за широк кръг читатели и не само меломани, а за всеки, който би се интересувал от Моцартовия път в контекста на неговата интересна и сложна епоха.

Но тази книга е сякаш и своеобразен портрет на самия автор, в нея диша огромният му пиетет към гения Моцарт, любовта му въобще към музиката, богатата му ерудиция, широтата на неговата всестранна енциклопедична култура, дълбоката духовност на една рядка личност в нашето съвремие – проф. Венко Александров.

проф. Анда Палиева 
София, 2021 г.