Сузана Йорданова e родена в град Варна. След като завършва Първа езикова гимназия, заминава да учи икономика във Виена, където се развива по специалността си. Писането обаче не спира да я съпътства и през 2016-та година се ражда страницата ѝ в социалните мрежи – „Душата дрънка“, името на която, става и заглавие на първата ѝ стихосбирка. Множество нейни текстове, посветени на обичта към родината, са публикувани в различни електронни списания, а през 2018-та година е поканена от Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ да стане ръководител на българските литературни четения във Виена. Обича да открива нови светове, пътувайки и четейки, да слуша музика, да играе табла и карти, да плува и да се връща там, където е останало сърцето ѝ.
ПРОПУСКИ
Не ме е страх
от твоята
черна страна,
дълго оцветявах
моята
в бяло,
а ти се влюби
точно там,
където
бях пропуснала.
ДУШЕВЕН ГЪДЕЛ
Едва ли ще накараш
кожата ми
да настръхне
с пръстите си,
ако не си
погъделичкал
въображението ми
с ума си.
БАР
В този бар
всичко е наопаки.
Столовете са маси,
които гостите събарят,
за да стоят
на клатушкащите си крака.
Барманът има нужда
от силно питие,
което да изслуша мъката му.
Самотата има нужда
от още самота,
а самотниците
са щастливи сами.
Само влюбената двойка
е нещастна.
Аз и ти.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Кафето в кафеварката
бълбука.
Сипвам ти.
Отпиваш бързо
и опарваш езика си.
Предупредих те
да внимаваш
още на първата ни
среща.
Знаех, че ще те опаря,
но не знаех,
че ще заболи и мен.
С ДЪХ ОТ МИНАЛОТО
Когато срещнем се
след време,
забързани по улицата,
и целунем се
приятелски по бузата,
тогава ще си кажеш:
„Хм, парфюма си сменила е.“
Ще се заприказваме
набързо
за нещата от живота,
ще питаш ме въпроси:
„Как си?“, „Как я караш?“
сякаш ще си кажа.
Сетне ще сподавиш:
„Сбъдна ли мечтата си?“,
от отговора ми да се
предпазиш.
И после, точно в онзи миг,
преди да кажем: „Чаo!”
и „До скоро!“,
сякаш скоро ще се видим;
преди да ти се сторя
напълно непозната,
ще се вгледаш за последно
във очите ми
и ще узнаеш:
„Сменила е парфюма си,
но ароматът ѝ е същият.“
ТИШИНА
Когато птиците говорят,
небето просто си мълчи,
те никога не му се молят,
„Позволи да похвърчим“.
Когато дъждът припява,
земята го поема в свойта почва,
той никога не ѝ се извинява,
„Съжалявам, ако те намокря“.
Когато слънцето играе
на криеница с някой облак,
и тръгва си, когато пожелае,
не му се сърдим, чакаме го пак.
Когато кучетата лаят
недоволно, че дошла нощта,
понякога, те може би не знаят,
добре е, да запазиш тишина.
Че когато силно се обича,
се говори повече с очи,
излишно е дори да се изрича,
Любовта говори и като мълчи.
СУЗАНА ЙОРДАНОВА живее във Виена. Има следните публикации:
▪ Стихосбирка „Душата дрънка“, 2020, изд. „Мусагена“
▪ Антология „Споделено за любовта“, 2021, изд. „Мусагена“
▪ Антология „Споделено за любовта 2“, 2022, изд. „Мусагена“.
Има и друга творческа дейност:
▪ Автор (БГ Медия), март 2015 – декември 2016
– Статии в списание “Виена, нашият град”
– Статии и публикации в уеб страницата на Бг Медия
▪ Координатор (БКПО „Кирил и Методий“ – Виена), октомври 2018 –
до сега
– Организитор и водещ на Българските литературни четения
Образование:
▪ Средно образование, „Първа езикова гимназия“, гр. Варна
▪ Бакалавърска степен, „Виенски университет“, гр. Виена
Езици: Немски език, C1, ▪ Английски език, C1
▪ Сърбохърватски език, B2, Руски език, B1
▪ Български език, майчин
