Изследванията в областта на историята на българската фотография са една от най-занемарените области в съвременното българско изкуствознание.
Истински шанс е, че съществуват учени като Зафер Галибов, които без академични постове, присъствие в университетски катедри и секции на научни институти успяват освен практическите
си занимания с фотография да намират време за задълбочени изследвания. В тях научното откривателство се съчетава с мисионерството да се укрепва патриотичният дух и националното самочувствие. Защото фотографията освен изкуство и занаят е памет, вълнуващо публично наследство от образи, с които
всеки от нас е свързан чрез невидимите нишки на принадлежност към общо минало и колективен дух. Едно от най-ярките доказателства за този възглед е забележителната му
монография „Светлописите“ (2017), написана въз основа на защитената през 2014 г. докторска дисертация в областта
на фотографията към Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. Настоящата книга
е естествено продължение на „Светлописите“.
Неговото най-ново изследване е посветено на братята фотографи Тома (1840 — 1906) и Никола Хитрови. На тях дължим иконичните фотографски образи на Христо Ботев, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Филип Тотю, Стефан Караджа, Тодор Каблешков и на още много други деятели на българското просвещение и революция. Книгата съчетава характеристиките на семейна хроника, монографично изследване и фотоалбум
с лаконични, но много точни научно-биографични и исторически коментари.
В нея за първи път са публикувани на едно място и научно представени всички най-известни фотографски творби на
двамата братя и техните наследници.
Съществено място в книгата намира и творчеството на Елена Хитрова (1860 – 1952), съпруга на Тома Хитров, работила през първите десетилетия на ХХ век в София, превърнала се в основателка на българската модна и рекламна фотография. В нейните многобройни женски портрети е запечатана епохата
на бурен културен и стопански възход, разкриващи се в облеклото, аксесоарите и новото самочувствие на българката.
Продължители на семейната традиция стават и дъщерите Иванка и Бойка, които завършват фотография в Германия и са първите българи с европейски дипломи за фотографско майсторство. След кратка кариера в България двете жени основават фотографски ателиета съответно в Ню Йорк и в Сан Франциско. Тук, в Ню Йорк, намира високо признание и талантът на съпруга на Иванка, българския фотограф Борис Маждраков, направил впечатление още в България с портретите си на политици, художници и видни обществени фигури (включително на цар Борис III).
Последният представител на артистичната фамилия е Иван Маждраков (1927 — 2015), художник и професор по изобразително изкуство в Сан Франциско. Той е големият син на Иванка Хитрова и Борис Маждраков. Като уникално приложение в книгата присъстват неговите спомени, както и тези на другия син на
Иванка Хитрова и Борис Маждраков – Том. В тях се разкриват освен биографични подробности, също и някои от
фотографските техники и тънкости от занаята на техния баща.
Смята се, че една снимка сама говори за себе си. Изследванията на фотографията доказват, че познавайки контекста на нейното създаване и съдбата не само на портретирания, но и на фотографа, ние узнаваме и можем да почувстваме много повече отколкото от простото съзерцание на творбата. Това дава възможност за проследяване не само на еволюцията във фотографските умения на авторите, но и да проникнем по-дълбоко в характерите, в емоционалните и психичните състояния на портретираните. В този смисъл едно монографично изследване – албум, подобно на това, може да послужи за основа на следващи научни проучвания, стъпващи върху систематизирания в него материал.
Все пак акцент в книгата на Зафер Галибов е успоредното проследяване на развитието на един пионерски етап
от българската фотография върху фона на националноосвободителните борби през 60-те и 70-те години на XIX век.
Този ярко подчертан паралел потвърждава една много важна характеристика на модернизма. Той е израз на тоталност на порива за модернизиране на света около индивида. Протагонистите
на тази книга не само се занимават с модерното изкуство на фотографията.Те го практикуват именно защото изповядват свободолюбив дух, те са радетели на прогреса и се стремят към модернизация на обществения живот във всичките му форми. Нещо повече – Тома Хитров подготвя момци за българската легия на Раковски, за четата на Христо Ботев и в други хайдушки чети, участва в опълченските дружини по време на Руско-турската война и заедно с брат си Никола получава трикратно ордени за храброст. Делото на двамата братя и техния род заслужава да бъде осветлено, запечатано, запомнено. И публикуването на труда на Зафер Галибов ще бъде един скромен, но достоен паметник.
Доцент д-р Александър Донев,
главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“, издавано от Институт за изследване на изкуствата, БАН
Борис Маждраков ( 1887 – 1962 ) е роден в София и е част от род с богата история. Още през 1905 година баща му го праща във Виена, където трябва да учи за железопътен инженер. Вместо това той се записва на курсове по рисуване и започва работа във фотографското студио Адел. Същото е собственост на Адел Перлмутер и е известно като ателието на Императорския двор. Там свима короновани особи, аристократи, известни личности от артистичните и финансовите среди. След края на войните работи в ателието на Хитрови, с Елена и Иванка Хитрови. Заради любовта си към Иванка се забърква в скандал и да се спаси от правосъдието емигрира в САЩ, където с жени за любимата си.
