Кой е Вартоломей?
Във времена на постоянни морални изпитания и сътресения човек търси някакви извечни устои, които биха му помогнали да премине отвъд мъртвата зона. Има хора, които откриват светлото си битуване във вярата. Те всъщност са създатели на нови светове. Вартоломей за мене е вярата, че светът никога няма да потъне в зло и безразличие. И точно защото е различен, някак си успява да ни ободри със своето добротворчество.
Откъде идва Вартоломей?
Образът на таласъма като традиционен е здраво вкоренен в миналото на българското, в митологичното и фолклорното ни мислене, светоусещане и пресъздаване на света. Славянската митология е богата на отвъдност. Образът на таласъма стопан има широко разпространение, особено в приказката. В модела на вълшебната приказка този образ се свързва, разбира се, със смъртта, както и цялата отвъдна галерия от персонажи. Но смъртта по същество тук е била насилствена, тя е трябвало да прилича на жертвоприношение в името на родовото, устойчивото, традиционното. Онова, което би следвало да предопределя устойчивостта на битието ни. Таласъмът пази дома или нивата, чешмата, кладенеца – все жизнено важни места, свързани с оцеляването. Той е човек, вграден в темелите на къща, мост, чешма. Или е вградена сянката му като един по-хуманен вариант на приказно-митологичното. Но основното е, че разрушителната стихия на битието е спряна. Хаосът няма да се състои, градежите ще се запазят и поколенията ще просъществуват с идеята за род и дом. Тук ярък пример имаме в мотива за вградената невяста. Всъщност образът на Вартоломей в разказите ми има тази функция. Да отлага смъртта, да съхранява живота, да изтръгва реда и доброто от тъмнината на хаоса и злото.
Разкази ли са текстовете в книгата?
И да, и не. Разказът по дефиниция е къса жанрова форма, изградена върху събитие, което често пъти си остава едно единствено. Силата му е не в поредицата от случваемост, силата на разказа е в настъпващата промяна у героите вследствие на нещо достатъчно съдбоносно, неочаквано и непланирано в живота им. Онова „но“ на Алексей Толстой, което дава нова насока на събитието и даже го преобръща. Защото моите текстове се основават най-често на срещата. И в тази среща на обичайни или на необичайни места се осъществява духовното проникване, сцепление между двата свята. Вартоломей е медиаторът между светлата и тъмната земя, чрез него ми се иска да кажа, че всички сме равни пред лицето на природата. А тази природа, струва ми се, все още крие много тайни.
Защо Вартоломей го наричат “по човек от човеците”?
Да, твърде често моите читатели определят таласъма като по-човечен от хората. Той е раздвоен между злото и доброто. Злото би следвало да е неговата истинска природа, той трябва да обитава празните сгради, да пакости, да стряска. Така го приемаме ние, хората. Въпреки изначалната си позиция на стопан. Българинът обича своите къщи и ги мисли като живи същества. Затова им дава тоя прекрасен пазител на спомени.Таласъмът. Но Вартоломей е много любознателен, той обича шаренията и неразборията на видимия, земния свят и му е трудно да обитава само и единствено подземния. Бихме могли да кажем, че Вартоломей е герой нарушител, защото не спазва традициите на тъмния народ.
И все пак, историите имат обща сюжетика и общи персонажи…
Докато пиша изтеглям нишките, които се подават от общото цяло, и ги разработвам в детайли, като почти никога не знам къде ще ме изведат. Тези нишки са пътечки, по които тръгваме с таласъма, пък каквото стане. И то се случва… Имам предвид приключението се случва, като не е задължително то да е весело и отпускащо. Приключенията на Вартоломей често пъти срещат читателя с болката. Но мисля, че и болката ни е необходима понякога, защото ни пречистя.
Как откривате душата на случката?
Приключенията са душата на случката. В този смисъл има някои романови елементи в разказите, взаимовръзка между героите, причина и следствие, протичане на линейно време, движение в пространството. Но според мене съм се повлияла много и от приказния модел. Този модел винаги извежда героя, обикновено аутсайдер, извън дома и го поставя в ситуация на избор. Горе долу това се случва и с Вартоломей. Винаги е в ситуация на среща.
Това ли съвременното, обезлюдено селце?
Днешното българско село има нужда от обич и грижа, от помощ, защото е остаряло, руши се, както всичко на тоя свят, но се надявям чрез разказите за Вартоломей и неговата дружина от плътеници, призраци, странни хора, таласъми и вампири, старите истории ще се запазят за по-дълго време. Те са забулени в тайнственост, интересни са, всички обичаме магията на приказките…
Вашите приказки са колкото реалистични, толкова и фантастични…
Мисля, че да. Зад воалетната забуленост на магичното прозира суров реализъм, който разказва за разрухата, старостта, самотата, изоставеността на българското извън градовете. Много са героите, които в определен момент от живота си имат нужда от помощ. И моят таласъм Вартоломей съвсем безкористно помага, като често си мисли, че може да бъде и наказан заради това, че не следва единствено природата си.
В какво се изразяват разликите между родното фентъзи и онова, което залива книжния ни пазар?
По отношение на жанра бих искала да добавя, че съвременното фентъзи е обърнато повече към западното митологично наследство, включително и в нашата литература. В разказите за Вартоломей съм се старала да вплета автентично българското, затова често се ровя в книгите на българските фолклористи. Както разбира се, и във всички издадени речници на митологичните символи. Библейското също ме интересува, дуализмът в богомилското учение. Особено гледната точка за създаването на света като единен в зло и добро.
