Реката, стихове от Татяна Явашева

Снимка: Т. Я.

Тези стихотворения за реката написах като словесни илюстрации към албума „Реката и пианото“ на Николай Иванов Ом по повод премиерата на албума в музикалното предаване за концептуални албуми „Картини от една изложба“. Помислих си, че ще е лесно. Помислих си го… И после чух гласове от реката на моето детство – израснах край една река. Но и тя като всяка река показа, че е немирна. Как да я уловиш в стихотворение? Оказа се трудна работа, по-хлъзгава и от една риба. Поуспокоих се, когато прочетох признанието на Николай Ом: „Макар че съм много продуктивен, този албум е замислян дълго, отличава се от останалите и заема специално място. Особено пианото“.
Започнах да дочувам реката в мен…

Татяна Явашева

Мост

– Прекалено много вода…
Как да премина тази река?
– Подреди думи, дето са камък,
който си тежи на мястото –
рече каменоделецът.

Храм

Тази река е моят свят храм.
Как да я разкажа все още не знам.
Да подслушам мислите ѝ не мога.
Тя е път, който ме води към Бога.

Надсвирване

Ще изсвиря мълчанието –
рече ти с ръка на клавишите.
Аз веднага спрях всички думи,
всички мисли веднага блокирах.
И настана такова безмълвие,
че прашинка да падне, ще проговори.
Хайде, – казах – свири!

Чудотворният улов

Като деца опитвахме да уловим
тази плитка река в мрежите си.
Но тя се изплъзваше и в замяна
ни пускаше някоя дребна рибка.
Сега се хвърлих да я уловя
с ловката въдица на думите
и се мятам сякаш риба на сухо.
Мислех, че е плитка тази река.

Кротката жена

Реката е кротка жена.
Изглежда беззащитна.
Но спреш ли я насила,
излиза от своята кожа.

Съединяване

Когато вятърът срещна реката
тя го попита: Какво ми носиш?
Изгрева в себе си – отвърна той.
И реката спря за миг, а после…

Тук пианистът довърши това изречение
и стана песен, но и цяло стихотворение.

Неразделни

Реката свързва извора и края.
И само тя тъй добре знае
какъв е пътят между тях
и какво е в кръга на безкрая.

Наблюдателят

Тази дълга река е тъй бърза,
тъй неспирна е тази вода на Живота.
Тя лети и ме носи тази вечна река,
която превръща всичко в отломка.

С това какво ми показваш, вода,
какво ми нашепваш на мене, река,
какво не искаш сами ний да видим,
че сменяш тъй бързо картините…

Но спри, за мъничко спри се, река.
Нека дъх да поема, вода на Живота…

И подскажи ми как да разкрия
тази твоя загадъчна тайна –
кой те кара, река, да течеш
и този неспирен поток на Живота
покажи кой зад кадър го движи.

– Каква е ролята на онова пиано
в тази самотна симфония –
питаш внезапно ти.
– То е Наблюдателят, без който
Животът няма да е съществувал.

Реката в нас

Затвори очи,
любими мой,
и се заслушай.
В нас тече древна река,
която не изтича дори
когато ние изтечем.

Отвори сърцето си и чуй
ромона на древната река,
любими мой.

Тя разсънва пробудата за живот,
копнежа за любов въздига
и освобождава реката в нас,
светлината в нас отприщва,
любими мой.

Затвори очи и се заслушай.