Ако сте в София на 26 юни, заповядайте на премиера…
Дом на Киното, от 19 ч.
С гриф „ПОВЕРИТЕЛНО“
Според градската легенда, някакъв Български дипломат си пиел кафето в Цариград, когато вятърът случайно довял на масата му лист хартия. Изписан на стария Османо-Турски език, с арабски букви. Дипломатът се зачел, и с изненада установил, че това е исторически документ, свързан с България. Той се огледал, и видял купчина подобни документи, очевидно подготвени за
унищожаване. Силно заинтригуван, дипломатът разпитал наоколо и разбарал, че няколко тона такива документи се подготвят за унищожаване. Той решил да спаси хартиите, като ги закупил със свои пари и ги изпратил в България… Като всяка легенда, и тази съдържа малко истина, много полуистини, измислици и фалшификации. И като всяка легенда с времето те се смесват и
заживяват свой собствен живот, който не винаги съответства на реалностите…
В продължение на близо 500 години Българските земи и Българският народ са били част от Османската империя. От 1878 г. България е независима и започва да гради бъдещето си, като едновременно с това насочва вниманието си към миналото. Българските историци се опитват да достигнат до архивите на Империята, където се съхранява голяма част от историята на българския народ. Турските власти отказват, под претекст, че нищо не е запазено. След 50 години напразни усилия, българските учени започват да губят надежда. Неочаквани събития през пролетта на 1931 г. бележат повратна точка. Съдбата се усмихва на българите.
Придобиването на Цариградския архив малко напомня на трилър. Журналистическо разследване в Турция отнася въпроса до Министър-председателя Исмет Иноню, Президента Кемал Ататюрк и Меджлиса, Турския парламент.
По същото време Българското правителство е поставено в трудна ситуация. Още с пристигането на вагоните с „вторични суровини“ всички са наясно, че се движат по тънък лед. А пропукването му може да има тежки последици. Общата граница с голями и силна държава не означава общи интереси. Обикновенно е обратното…
Щастливи обстоятелста, неочакван обрат, всеотдайни усилия на учени, дипломати и чиновници, премерен риск от страна на правителството правят възможно България да се сдобие с втория по значимост Османски архив в света. В него е голяма част от Българската и Балканската история от последните няколко века.
В продължение на повече от 90 години историята за придобиването на Царградския архив е премълчавана, преиничавана и в крайна сметка, само една обрасла с неотчности Градска легенда витае в пространството. Мотива за дългото мълчание се е сменял. Понякога е бил „Сега сме в добри отношения с Турците, защо зорле да ги разваляме, защо да наливаме масло в огъня?“, а друг път – „Сега сме в обтегнати отношения с Турция, защо зорле да ги нагнетяваме, защо да наливаме масло в огъня?“ Темата е чувствителна, но целият проект е изпълнен с голямо уважение към Турция и предлага приятелско ръкостискане за една история с щастлив край.
https://drive.google.com/file/d/1Qs1B5htO8wXwEstS-2_t1QVS67KEWCqc/view
