Майките в защита на синовете си

Проф. Стела Димитрова-Майсторова:

Благодаря на BTV за ефирното време, което ми дава.

В навечерието сме на един любим български празник – ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО. Няма да се учудя ако българите са на първо място в света като отношение към децата си. Ние сме ги превърнали в ОСНОВНА ЦЕННОСТ!

А днес е и големият църковен празник ПЕТДЕСЕТНИЦА.

Мислих дълго как да говоря. Мога да го направя и свободно, импровизирано, но…взех решение да запиша моята ИЗПОВЕД, за да мога евентуално в бъдеще да защитя всяка своя дума.

Моля за 7 мин. без прекъсване и въпроси. Избрах числото 7, защото само по себе си е специално, а за мен има и допълнителни символи.

Измислиха 7 февруари като дата за смъртта на Иво Калушев, в което лично аз леко се съмнявам. А и съдбата определи неговото тяло да бъде положено в гроб №7.

Реших да структурирам даденото ми време в кратки тематични посоки.

1. Днес е ден 120-ти от кошмарния Първи февруари тази година, когато получих известното и широко разпространено от следствието и медиите – и то без разрешение от мен – ПИСМО ОТ СИНА МИ. Писмото получих в отговор на мое майчино запитване – УСПЯХТЕ ЛИ ДА СЕ ПРИБЕРЕТЕ ГОРЕ В ТОЗИ СНЕГОВАЛЕЖ. 6 минути след това, в 19.50 на 1-ви февруари неговият отговор беше при мен. Ще цитирам САМО началото: НИЩО ОТ ТОВА, КОЕТО ЩЕ ЧУЕШ НЕ Е ВЯРНО, ДОРИ ЧАСТИЧКА…

МОЯТ ОТГОВОР Е: не съм убедена, че писмото е автентично и не знам в каква ситуация е писано – може и с допряно оръжие до главата.

В този час тече, точно сега тече 2845-тия час от началото на кошмара. Вие, които слушате и гледате това, надявам се никога да не го изпитате, но се моля – поне само да го разберете. 2845 часа СТРАХ, УЖАС И АБСОЛЮТНО НЕПРИЕМАНЕ на поднесената информация.

2. Следващата вечер, на 2-ри февруари в дома ни нахлуха повече от 10 униформени полицаи, изпълниха всички помещения, разпитваха под нас и над нас съседите.

Упорито ни говореха за самоубийците от Петрохан, за намерените 3 трупа на Ивей, Дечо и Пламен, за пожара, и от всичко следваше, че моят син Иво е убил Ники и Сашко. Очакваше се техните 3 трупа да се открият в опожарения втори етаж.

Това продължи до 12 часа през нощта, след което двамата със съпруга ми бяхме качени в кола и закарани в следствен отдел. Последва разпит и на двамата, без адвокат, в 2 отделни стаи. Какво съм говорила и подписала в такова състояние и досега не знам!

3. Последваха неописуеми дни, с разнопосочна информация от различни медии, търсене на ИВО, НИКИ И САШКО из България, търсене на кемпера, версии всякакви, но най-упорито от всичко се внушаваше РИТУАЛНО САМОУБИЙСТВО! Накрая, чак на 8-ми февруари обявиха намирането на колата с 3-те трупа – на убиеца – моят син и на двете жертви – децата Ники и Сашко.

 МОЯТ КОМЕНТАР: Това е абсурд! Иво не може да посегне на най-любимите си същества!!!

Подчертавам още нещо – НИКОЙ ОФИЦИАЛНО НЕ МЕ УВЕДОМИ ЗА СМЪРТТА НА СИНА МИ. Ако нямаше медии, аз просто нямаше да знам за това. Задавам въпрос – НЕ Е ЛИ АБСУРДНО!!!

4. Със синът ми сме обсъждали кой, кога и как наследява родителите си. Поводът беше нашето желание, на мен и вторият му баща Николай Майсторов, Ивайло да бъде този, на когото ще завещаем семейното ни жилище, купено и изплащано от моите родители 20 години, както и селската ни къща, която ние купихме и вече обгрижваме повече от 36 години. Ивайло беше щастлив с нашето решение. По този повод, аз го попитах – а ти кого ще избереш за свой наследник. Отговорът му беше: Ники и Сашко.

 МОЯТ КОМАНТАР Е: Наистина ли синът ми е убиец на своите наследници??? Има ли здравомислещ човек, който да повярва в това?

Какъв е МОТИВЪТ на Иво за убийство??? Просто СЦЕНАРИЯТ на убийците за ВИНОВНИКА не почива на никаква логика. 

5. Прочетох за милионите на Иво. Прочетох и за неговите повече от 20 имота.

МОЯТ КОМЕНТАР Е: ПЪЛНА ЛЪЖА. Има сметки САМО в една банка у нас, сумата не е достатъчна да преживее и 1 месец!

Разполагам с документи, доказващи това. За имотите му – отново ПЪЛНА ЛЪЖА. Те са само Петрохан и селската къща в Българи. Ако беше жив, щеше да получи семейният ни апартамент и нашата селска къща. Струва ми се, че сме твърде далече от митичните 21-22 имота.

 Коментира се в жълтите медии за война между близките на убитите за материалното наследство.

 МОЯТ КОМЕНТАР Е: ПЪЛНА ЛЪЖА. Ние сме заедно, търсим отчаяно ИСТИНАТА, а наследството от нашите деца ни е техният удивителен, стойностен живот.

 НАСЛЕДСТВО ОТ ИВО МИ Е: книгата  ВЕЛИКОТО ЛЕКАРСТВО от ШЕЧЕН РАБДЖАМ, която Иво преведе и с огромна любов издаде на български през 2008 г.

 НАСЛЕДСТВО ОТ ИВО МИ Е: и неговият 38 минутен филм „НЕИЗСЛЕДВАНОТО”, който спечели 2 международни награди.

НАСЛЕДСТВО ОТ ИВО МИ Е: неговото решаващо участие в спасяването на 7-те блокирани в пещерата Духлата през 2010 г.

Липсата на време ме спира от по-нататъшно изброяване.

8. Плъзга се информация за тетрадки със записи на Иво. Изглежда ми абсурдно, знаейки бързината, с която печаташе и на български и на английски и с техническите възможности за принтиране, той да държи химикалка и да пише. Графолози разпознавали неговият почерк. А защо аз НЕ ГО РАЗПОЗНАВАМ и защо никой не поиска от мен негови оригинални тетрадки???

9. Последната тема, която ще засегна е: 1. В банката, при законовото наше искане да получим извлечение по движението на сметките на убитите за последните 13 месеца, ние получихме отказ.   При искането ни към мобилния оператор да получим детайлизирана справка за трафични данни – отново получихме отказ.

МОЯТ КОМЕНТАР Е: Кой е престъпникът? Защо ние, родителите сме поставени във възможно най-унизителното положение да чуем и прочетем обвинения, които не само не са истина, а са от неописуемо кална и долна измислица? Защо разследващите ОТ ЧАС ПЪРВИ налагат САМО ЕДНА, ЕДИНСТВЕНА ВЕРСИЯ при очевидно огромни фактологични несъответствия с техния СЦЕНАРИЙ?

КЪМ КРАЯ ЩЕ ДОБАВЯ ЛАКОНИЧНО В КАКВА СРЕДА ОТРАСНА ИВО

Баба му, Мария Димитрова, моята майка, която ми помогна при отглеждането му, е завършила педагогика. Баща ми, Петър Димитров, беше професор по генетика и ръководител на катедра в два Вуза. Селскостопанската академия и в Университетът за чуждестранни студенти в София.

Баба му Мара, по бащина линия, съпруга на Иван Калушев и го дарява с 3 деца. Иван Калушев е без висше образование, но като самоук научава английски, френски и немски и е основател и  Генерален директор на Спедиторското предприятие Деспред. Като обвинен в процесите, напълно скалъпени около Трайчо Костов е осъден на 12 години затвор, излежава 7 от тях, включително и в Белене. Следва пълна реабилитация и е изпратен като търговски представител на България в Египет – Порт Саид, където и умира.

Бащата на Иво – доц. д-р Георги Калушев, ръководител на катедра „Бизнес администрация” в УНСС, защити кандидатската си степен с първата в България дисертация върху ТЕСТОВЕТЕ като форма за изпит и оценка на знания.

Вторият баща на Иво е Николай Майсторов, художник и ПОЧЕТЕН ПРОФЕСОР в НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ.

Самата аз, вече живеейки моята 80-годишна възраст, се пенсионирах като професор в НМА „Панчо Владигеров”.

Накратко – целият семеен живот на Иво беше в среда на предаване на опит между поколенията и на възпитание в труд и морал!

Към всички, които ни оплюха, ще остана без реакция.

Но, за огромната група от непознати българи, които застанаха зад нас – ОТВАРЯМ СЪРЦЕТО СИ С ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ И ЛЮБОВ!!!

А НА РАЛИЦА ИЗКАЗВАМ СВОЕТО ВЪЗХИЩЕНИЕ ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА Й ДЪРЗОСТ ДА ПОВЕДЕ БИТКАТА СРЕЩУ ЛЪЖАТА!