Възпитана съм в атеистичен дух и характерът ми е здраво стъпил на земята. По тази причина съм почитателка на интелектуалеца Волтер, пропускам антисемитските му намеци. Не вярвам във фантасмагории, нито в чудеса. Вярвам единствено на очите си. И въпреки това са ме спохождали ирационални житейски „случки“ или да ги нарека нелогични съвпадения, които са разклащали като църковна камбана моята агностична душа. Чуйте как:

Като журналистка в женско издание интервюирах неведнъж нароилите се гледачки, баячки, екстрасенси… Повечето, да не кажа всички, бяха осъзнати или неосъзнати шарлатанки. Но по повод новопостроената църква „Св. Петка“ в Рупите се срещнах с тогавашната уредничка на храма Екатерина Чапкънова и бях публикувала материал във вестник „Ние, жените“, когато в редакцията ме потърси д-р Наполеонов, председател на фондацията „Ванга“. Обади се, за да ми благодари за моя репортаж. И ми предложи услугите си да ми съдейства, ако пожелая, да взема интервю от пророчицата.  Така се срещнах с чудото Ванга. Беше страшно, беше разтърсващо, беше необикновено…

Рупите, където живееше в скромна къщичка Пророчицата, е местност, която се намира на около 10 км. от Петрич. Ванга много отдавна е обикнала това място, което, според нея, е наситено с чудодейна енергия. Там тя зарежда своите необикновени сетива. Рупи означава изворна вода, идваща от голяма дълбочина. И действително, тук има горещ минерален извор с температура 82 градуса по Целзий, чиито изпарения се стелят над каменистите склонове като призрачни сияния. А водата е толкова гореща, че посетителите могат да си сварят яйца в устието му и казват, че за една – две минути са готови за ядене.

През IV в. пр. н. е. на това място траките са издигнали  град, който нарекли Петра, защото мястото е каменисто. Ванга често е разговаряла с Екатерина за този град. Разказвала ѝ е как изглежда отвън и отвътре. Тя  вижда как точно са подредени сградите, на кое място е храмът, дори е описвала хората. Жените били красиви, с бели и гладки кожи. Стройни, но с малки стъпала. Богатството на жителите идвало от вулкана, който преди много години изригнал, а отломъците му били облепени със скъпоценни камъни. И действително археолозите откриват некропол, в който са намерени съдове и златни предмети. И сега, след буря или силен дъжд, на повърхността на околното землище могат да бъдат открити древни монети.  Затова тук често бродят иманяри.

Още преди много години, в далечното социалистическо време, Ванга пророкува, че на това място ще има храм, тя посочва точното място и го вижда целия в бяло. Екатерина Чапкънова разказва, че не е срещала по-благородна жена от Ванга. А чудесата изникват като пролетни цветя под стъпките ѝ. Тя е духовна майка на около 10 хиляди деца. Винаги, когато е в добро здраве тя кръщава и кумува. Понякога се е случвало в един ден да стане кръстница на пет новопокръстени християнчета. Екатерина споделя през смях, че пророчицата контролира всичките си помощници от разстояние, като разпростира „антените“ си. Предишния ден намислили да си тръгнат по-рано, защото нямали работа, но Ванга заковала часовниците им на 2 без 15.

Възползвах се от поканата на д-р Наполеонов и отидох да взема обещаното интервю. Както винаги пред къщата ѝ имаше стълпотворение от хора. Отправих се към двора със страх. Предсказанията ме въодушевяват, но и плашат едновременно. Събух се пред вратата и влязох в стаята, където Ванга приема. Чисто, уютно и семпло, застлано с домашно тъкани черги. Огнището бумтеше и хвърляше призрачни отблясъци върху стените. Чудото стоеше вглъбено в своя космически свят. Беше се настанила на миндера до масата. След малко се обърна към мен и ми се усмихна:

–  Ти си журналистка и откога?
Обърках се малко и ѝ отговорих:
– От пет години работя във вестник „Ние жените“.
– Ами?… Ти си от 11 години журналистка. (Като се прибрах вкъщи си погледнах трудовата книжка и удивена установих, че с работата ми на редактор в  Агенция „София-прес“ вече имам стаж от 11 години и 1 месец в бранша).

– Вие във вашия вестник можете убаво да говорите и трябва да намерите общ език с жените и да ги съветвате да не оглупяват, че жената е стълб в къщата. Има учени жени, ама и те вършат глупости. Да им говорите, че светът ще стане по-добър, ако те станат по-добри. Че има много урсус жени. Няма лична къща без жена. И дали ке бъдат добре възпитани децата пак от жената зависи. Още от пет годинки да го учи детето да си пере гащичките, кърпичките и само да си оправя леглото. О-о-о-о-п така (и оправи с ръката си покривката пред себе си). Може в началото да не го прави убаво, ама всеки ден все повече и повече ке го прави… До седем годинки се учи детето. Минат ли те, после нищо не може да се направи. Сите жени да си гледат децата. Да ги обичат не с устата си, а със сърцето, че има жени дето ходят на църква, палят свещи, кръстят се, а после зарязват и деца, и мъж, и отиват при любовника си. Вчера имаше при мен една такава – къде петдесетгодишна да е. Идва при мен да ме пита дали ке я остави любовникът ѝ. А отвън чакат родители с болни деца. Изгоних я. Вие може убаво да говорите и говорете на жените, че от тях зависи сичко…
После добави нещо, което ме смути, но и ме разсмя:
–  Ти си убава жена! Не си курва, не си уруспия… – Сгуших се в яката на половера си, за да скрия смеха си. – …А ти защо не си кръстена?
–  Ами защото съм еврейка – отговорих ѝ веднага.
– Ако, че си еврейка, трябва да почиташ еврейския закон, ама ти не вярваш и майка ти не вярва. – Вдигнах виновно рамене.
– Коя е Ребека?
– Леля ми. Умряла е отдавна.
– Е, как е умряла? Душите чедо, не умират – и Ванга щипна ръката си и продължи – ей туй умира, плътта, а душите не умират. Тука в стаята в момента има много души. Има една Мария, има една Ана, ама те са много стари еврейки. Сестра ти е аптекарка, нали?
Така се бях шашардисала, че съвсем се обърках. Жачето е завършила филология, но в първите година на демократични промени беше открила  малка аптека на първия етаж в къщата ни в Бургас. Но аз не зацепих и казах:
– Аааа не, сестра ми не е аптекарка.
А пророчицата ми се изсмя и се обърна към д-р Наполеонов:
– Она не знае какво работи сестра  й…
После впи поглед в мен и ми каза:
– Ти да вземеш една синя – и погледна с невиждащите си очи към небето, – синя като небето риза и в София да я занесеш в църквата „Св. Петка“ . Чу ли ме? Вашият вестник ке го четат много жени. Е-е-е-хей! (По това време „Ние, жените“ беше с тираж около 200 хиляди). И удари по масата – Айде сега със здраве и пак да дойдеш! Ти си убава жена!

Исках да я снимам и тя ми разреши, но апаратът ми засече. Беше зареден със съвсем нови батерии, чиято гаранция е пет години. Бяха напълно изтощени.

Тръгнах си. Усещах нечии очи залепени за гърба ми. Бях като пронизана. Ванга ме следеше. Вече бях в предверието, обувах си обувките и излизах, когато тя отново ми извика:
– И да занесеш една синя риза в църквата преди Бъдни вечер или Коледа! Чу ли!

Така завърши срещата ми с Ванга. Усещането беше смразяващо, въпреки нейната доброжелателност и моята достопочтеност. Повече не я видях. Не се обадих втори път. Сега, десетилетия по-късно преглеждам записите и осъзнавам някои нейни думи. Срещата ни се състоя през декември 1995 г. Ето  какво каза тогава:
– Другата година ке бъде добра, ама наполовина. Нема да има суша, нема да има наводнения, нема да има земетресения. Ама ке дойдат едни чужденци от Русия. Половината от тех уж ходят на църква и палят свещи, а ке лъжат…
Какво се случи и защо през 1996 и началото на 1997, няма да припомням.
Но ще споделя нещо в личен план. Десетина дни след нейното неясно за мен предупреждение, на връщане  от предновогодишен коктейл, се хлъзнах в тъмното върху заледена локва и си строших лакътя на ръката. Слава Богу, лявата, но близо година се възстановявах. И до днес при влошаване на времето едно болезнено въртеливо езиче в костта ми шепне: „И да занесеш на Коледа или на Бъдни вечер, една сииииня като небето риза в църквата „Св. Петка“. Чу ли!“.

Предишна статияДПС е органически свързано с Мултигруп“: как се роди ДПС и как стана това, което е днес
Следваща статияМоцарт, бащата на Йоханес Хризостомус Волфганг, Теофилус…