– Ти си журналистка и откога?
– Вие във вашия вестник можете убаво да говорите и трябва да намерите общ език с жените и да ги съветвате да не оглупяват, че жената е стълб в къщата. Има учени жени, ама и те вършат глупости. Да им говорите, че светът ще стане по-добър, ако те станат по-добри. Че има много урсус жени. Няма лична къща без жена. И дали ке бъдат добре възпитани децата пак от жената зависи. Още от пет годинки да го учи детето да си пере гащичките, кърпичките и само да си оправя леглото. О-о-о-о-п така (и оправи с ръката си покривката пред себе си). Може в началото да не го прави убаво, ама всеки ден все повече и повече ке го прави… До седем годинки се учи детето. Минат ли те, после нищо не може да се направи. Сите жени да си гледат децата. Да ги обичат не с устата си, а със сърцето, че има жени дето ходят на църква, палят свещи, кръстят се, а после зарязват и деца, и мъж, и отиват при любовника си. Вчера имаше при мен една такава – къде петдесетгодишна да е. Идва при мен да ме пита дали ке я остави любовникът ѝ. А отвън чакат родители с болни деца. Изгоних я. Вие може убаво да говорите и говорете на жените, че от тях зависи сичко…
Тръгнах си. Усещах нечии очи залепени за гърба ми. Бях като пронизана. Ванга ме следеше. Вече бях в предверието, обувах си обувките и излизах, когато тя отново ми извика:
Така завърши срещата ми с Ванга. Усещането беше смразяващо, въпреки нейната доброжелателност и моята достопочтеност. Повече не я видях. Не се обадих втори път. Сега, десетилетия по-късно преглеждам записите и осъзнавам някои нейни думи. Срещата ни се състоя през декември 1995 г. Ето какво каза тогава:
Вход
Добре дошли! Влезте в профила си
Забравена парола? Помощ
Защита на личните данни
Възстановяване на парола
Възстановете паролата си
Временна парола ще Ви бъде изпратена