Какво би наложило изконно животоописание на Св. Йоан от неговите последователи в Рилския манастир сетне да бъде укрито и пренебрегвано? Защото първото пространно житие на Чудотвореца като селянин не е творба на богоосенен житиеписец! Негов съчинител е Георги Скилица – секретарят на император Мануил I Комнин и пръв началник на дворцовата му охрана. Когато изпаднал в немилост като болнав интригант, бил изпратен за областен управител в Средец. А там били светите Йоанови мощи и до тях чудодейно е бил изцелен. Сетне миро от тях излекувало и василевса, та за отплата решили да прославят сред православните светци и българския Чудотворец.
Но Константинополската патриаршия не би го канонизирала за светец от българския царски род. Тя е благословила „во Христа“ ромейското войнство да заличат православна България през 971 г. Пред нея са свалени царските символи от пленения Борис ІІ – внук на Св. княз Борис, покръстил целокупно нашия народ под нейното духовно „майчинство“.
След 170 години страхове за ромеите от чедата на Крумовия род в Цариград можели да  признаят българин за Чудотворец само ако е селянин и то роден далече от Преслав. А интригантът Георги Скилица изпълнил присърце задачата с презрението, което имал към населението от Софийско, където бил въдворен, пък излязъл изцерен…
Защо Св. Йоан Рилски изпраща Св. цар Петър в скалното светилище на Ца́рев връх? От  хилядолетието преди Христа́ там върховните посветени са извършвали ритуалите за периодичното обновяване на царската власт, когато са я предавали на новопосветения владетел!
А какво е наложило да извършат ритуала с огненото обгаряне над пропастта между древния култов център и Рилския ма настир, могат да научат само хората, които умеят да четат съпричастно посветителските книги.
Защо се премълчават графитите с надписа „ИВАNЪ ЦР“ в старобългарския Мурфатларски манастир? Кому е изгодно да крием, че там Иван се е просветлил с Божията светлина?!
Дори да не бъде открито в средновековен ръкопис, Йоановото потулено житие е „архивирано“ по цялата наша земя. Но, ако този „препис“ е само дръзко осъвременен, за да покрие и по научни критерии езотерични проникновения за духовния път на Рилския чудотворец, той не идва ли след 12 века за подкрепа на душите ни от Небесния покровител на българите?!

––––––––––––––––––––

Христо Буковски е роден през 1947г. Той е дипломант на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Повечето му публикации в централния печат са по теми от българската история, християнския духовен живот на българите и обредността в мистичната народна практика. Неговото изследване върху живота, духовната подготовка и въвеждането в мъченичество на плеядата български светци от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., което академичното издателство „Проф. Марин Дринов“ публикува под заглавието „Мистичните полети от страха до любовта“, получи през 2000 г. наградата на Съюза на българските писатели, а за подвига на св. Онуфрий Габровски разказва в романа си „Храначът на магаретата“.
Автор е и на романите „Буенец за братовчеди“, „Да пукне вещерът, горкият“, „Чия игра играхте, Оббов“, „Версия кивот“, „Обсебени“. Други негови книги са „Поздравете оцелелите“, „Уверените“, „Обстоятелства по успеха (журналистически нероман)“, „Шеметът да гълташ жаби (Магичното поле за човешка власт между Бога и Сатаната в проходжийската теория на нашия народ)“, „Избраницата на Константин Велики“, а богато илюстрираните му исторически очерци „България“ и „София“ са издадени в луксозни томове на английски, немски, френски, испански, италиански и руски език.
С двете си книги – „Опасният архив на богомилите“ и „Похитеното съкровище на богомилите“ – Христо Буковски представя една цялостна концепция за възникването на Богомилското учение и неговото място в духовната култура на България.
Предишна статияДве части от новия роман „Сътворението на пъзела“ на Стати Димитров
Следваща статияПОТАЙНИЯТ ПАМЕТНИК НА НЕВЪЗЦАРЕНИЯ КНЯЗ ИВАН

Свързани статииОще от автора