Автор Асен Милчев
Колкото и да е голяма вярата ни, като гледаме ужасяващите репортажи на чуждестранните телевизии от войната в Украйна, потресаващите картини на разрушенията, покъртителните разкази от първо лице на хилядите бежанци, скърбящите по раздялата със семействата им жени и разплаканите деца, в душите ни се промъква смут и дори съмнение. Защо Господ разрешава такива жестокости? В такъв случай какво ли е предопределил той за съдбата на Земята?
-Знаеш ли защо Германия е велика страна, а германският народ е велик? – ме попита веднъж майка ми, когато разговаряхме върху кармичната предопределеност на държавите. – Защото те успяха след погрома, с който завърши Втората световна война за тях, да се само-очистят от расистката теория, от националсоциализма и нацизма и започнаха да помагат на целия свят. Така те се реваншират поне отчасти за нанесените страдания на човечеството. А какво сториха в това време руснаците? Те бяха от победителите, можеха да обединят народите около напредничавите идеи, изказвани от техни интелектуалци още през XIX век, да въдворят нов следвоенен ред, почиващ върху истината и правдата. Вместо това те продължиха да разпространяват утопичните си марксистко-ленински постулати, да тровят съзнанието на масите, поробиха няколко държави от Източна и Средна Европа, изградиха Червена империя на злото, монтирайки марионетни правителства и отглеждайки свои верноподаници в тях. С други думи прахосаха кармичния си капитал.
В човешката история Провидението е давало аванс на различни държави, империи и народи. Смисълът е те да се издигнат, да отгледат справедливи управници, които да водят света напред. За жалост всички такива опити досега са се оказвали неуспешни. И тогава са били наказвани, дори затривани. Да си припомним мита за Атлантида, която е била унищожена с един замах от природен катаклизъм. А римската империя? Столетия възход, но увлечена в своята мощ, подала се на ненаситната алчност на управляващите, на разгулния им живот, на жестокостта им към подчинените, сама си подкопава устоите, за да рухне накрая. Ами Англия, в чиито предели „слънцето не залязваше”. И тя не успя да стане пример за по-изостаналите народи, възползва се от тяхното простодушие, подлагайки ги на безмилостна експлоатация. Но същите тези народи се надигнаха, за да искат свободата си. От нея се откъсваха все нови и нови територии. Едва тогава владетелите започнаха да помъдряват и разбраха, че не могат да държат в подчинение насила никого. А физически слабичкият, но духовен великан Махатма Ганди”чрез метода на пасивната съпротива принуди „короната” да освободи Индия. По същата причина генерал де Гол пусна да си вървят и последните френски колонии. Не можеше ли да задържи той още поне едно десетилетие например Алжир, където многочислената френска диаспора имаше огромно влияние? Можеше, но това би нарушило справедливостта и би навредило на Франция. И въпреки че си спечели не малко неприятели в собствената страна (спомнете си атентатите на военната организация ОАС, описани така добре във филма „Денят на чакала”), той даде независимост на всички. Така е, когато в една държава има народ с демократични традиции и разумни ръководители. Англия и Франция успяха да запазят своето влияние в бившите си колонии чрез различни политически и икономически съюзи (Британската общност на нациите, Международната организация на франкофонията и т.н.).
През тези мъчителни дни на войната, която чука на вратите ни, си припомних отново окултните разговори с майка ми Христина Милчева. Тя бе ревностна последователка на Учителя д-р Петър Дънов, която никога не изневери на убежденията си, заради които попадна в списъка на „неблагонадеждните” за комунистическата власт хора. Няколко пъти у нас извършиха обиски. Търсеха инкриминираните тогава Беседи от Учителя. Никога не й дадоха щатна работа (работеше като журналистка на хонорар), нито т. нар. софийско жителство, което всъщност я осъждаше да няма постоянно местопребиваване в столицата. Приемаха я приятели и понякога не знаеше къде ще пренощува. Ала вярата я крепеше. Беше свързала живота си с издателя на българския клон на американската библиотека „Безсмъртни мисли” (книги на световноизвестни автори, които пишат за световноизвестни философи и мислители) Светослав Славянски, един от отдавнашните обитатели на „квартала на дъновистите” на Изгрева, довереник на Учителя, който му бе поверявал организацията и финансирането на традиционните ежегодни братски събори на Седемте рилски езера. От тях съм чувал една история, набрала по-късно популярност чрез медиите.
След уволнението си от армията с чин подполковник през 1919 г. пилотът от Първата световна война Любомир Лулчев, става член на Бялото братство и приближен на Учителя. Междувременно е привлечен като съветник на царя. Спомняте ли си как в омировата „Илиада” по време на Троянската война античните герои Ахил и Хектор се биеха на живот и смърт. А зад всеки от тях стояха древногръцки богове, всеки от които помагаше на своя избраник. Според окултната наука, когато на земята се сражават, в астралния свят също цари хаос и противопоставяне на различните сили. Бушува Втората световна война. Лулчев, известен с ясновидските си способности, мислено се „излъчва” на фронта, за да помогне на немските ни съюзници. Но какво било удивлението му, когато видял, че от другата страна на фронтовата линия седял Учителя. Той помагал на руснаците. Известна е силната привързаност на Учителя към Русия. Той я споделя многократно в Беседите си. Говори убедително за ролята й в обединението на всички славяни и тяхната съдбовна предопределеност като крепители на духовните устои на нашата планета и дори в космически мащаби.
Но какво да правим ние при настоящата ситуация? В една от Беседите си Учителят разказва следната притча: Два вълка се скарали за една овца, почнали да се хапят, да се бият и овцата гледала кой ще надвие. Един казал на овцата: „Ти плюй на краката си и да те няма. Защото като свършат битката, ще те нападнат. Следва поуката: Вие не чакайте кой в света ще победи. Стойте надалеч. Ако народите не поумнеят и се отвори нова велика вoйна, ще остане само една трета от човечеството.За България коя е най-добрата политика? За нея, за да успее, най-добрата политика е миролюбивата, да не се намесва във вoйни. И постепенно ще се подобри нейното положение
( из „Разговори с Учителя“).
Едва ли нашите русофили са запознати с схващанията на Учителя по въпросите на войната и мира, но в някои точки те странно се допират. Дали това е случайно?
Може би най-добре е, ако сме позагубили вярата си, да си припомним думите на Учителя, изказани в далечната следвоенна 1919 г., които и днес звучат пророчески:
Помнете: Дошъл е краят на старото. Не може вече да се живее по стар начин. Който иска да бъде щастлив, трябва да се откаже от старото. Вижте, какво е политическото положение на народите! Цяла Европа е настръхнала, готова е да избухне. Само една искра е нужна, за да избухне цял ножар. Целият свят се бълника и лъкатуши. Не се плашете. В тия трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че Той е велика, разумна сила, която превръща всичко на добро. Само така хората ще разберат, че съществува жив математичен закон, в изчисленията на който нищо не е пропуснато. Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-добре. Може да има фаланги, може земята да играе под краката ви, гърмежи от топове да тресат въздуха, това нищо не значи. Всичко, което става, е в реда на нещата, няма защо да се плашите.
…Вървете без страх и без тъмнина, с обич и със светлина! Любовта изпъжда навън всякакъв страх. Знайте че няма да стане нищо лошо. Всичко ще бъде за добро.“
(„Работи на лозето ми“ – НБ, 14.12.1919 г.)
А на нас не ни остава нищо друго, освен да усилим вярата си: „Небето си знае работата!”
Коментар на Факел.бг
За коя Русия говори Учителят? Никой не може да каже. Бил съм руснак в предишния си живот. Дори май три пъти. Но ако на Запад тържествува свободията, Русия няма никаква свобода. Ако на Запад властва плътта, в Русия Духът има почивен ден. Не би могло Светата троица да започне да убива “ заразените“ от деформацията на демокрацията в името на пречистена и пресвята Русия…ако е така и тя е болна и тя заслужава своя апокалипсис. Но няма колективна вина. Има колективна лудост. А пред Господния съд душите стоят сами и без адвокати.
Обичам словесните битки. Но не и зверствата на никоя война. Да се убиват в името на Бог и то деца и жени, да ги прогонваш от домовете им, не е просто грях, а престъпление срещу Създателя и неговия замисъл.
Не съм навит да се пречиства човечеството както Хитлер го прочистване от славяните, евреите и циганите. Не съм навит днес руските му жертви да ги виждаме като палачи. Мутациите на Злото взема своето. Империята на едното срещу империята на другото зло. Къде, питам, е Доброто?
Дайте думата на светата Майка Богородица. Нека тя като майка да рече кой е по-прав. Макар че в случая няма праведни. Има лоши и по-лоши.
Какво означава това? Че човечеството вече не е част от Божия промисъл. И предстои да се самопочисти за винаги. И Земята да стане необитаема същества с мозък.
Но без душа. Амин.
Р.Л.
