От 1946 до 1989 година в България за Коста Тодоров не можеше се пише и говори.
Преди да реабилитира името на този странен човек, Паун Генов възвръща литературата му. Пътеката води през бавно и трудно откриване на родственици, трепетно разлистване на тетрадки с лилаво или зелено мастило, на смачкани бележници, на запазени в София, Париж и Латинска Америка архиви. Така през 1996 се появява сборникът „Коста Тодоров – Залезът на боговете (стихове-разкази-спомени есета).
А сега за пръв път пред читателите е „Рицар, поет и дипломат. Книга за Коста Тодоров“ – романизирана биография писана цели 50 години.
Откъс от книгата на Паун Генов
„Една вечер Коста казва на д-р Г.М.Димитров:
– Връщам се у дома – в България!
– Та те няма да те пуснат, а ако влезеш, веднага ще те задържат и ще трябва да плащаш и за моето бягство, брате! Ето ти българска преса около скорошните избори. „Народно земеделско знаме” прелива от информации за бити, пребити и убити сдружени земеделци и земсисти…
– Нека ме арестуват, нека ме съдят! Само от тях нямам смъртна присъда! Аз считам, че със завръщането си ще бъда по- полезен, отколкото оттук със статии и речи.
– Не, не съм съгласен, Коста. Не трябва да рискуваш!
– Реших вече! Ще отида да те заместя и да подкрепя Кольо Петков в опозиционната борба.“
(Тук е мястото за едно непубликувано писмо на Коста Тодоров, до негова позната госпожа Анкица с дата 17 септември най-вероятно в тази 1946 година. Писмото е интересно с два важни факта: тук е единственото доказателство за решението му да се върне у дома, за което търси съдействие за входна виза за България и транспорт; и още – ясно формулираното му отношение към комунистите и властта им в София. Ето писмото в превод от сръбски на български :
Уважаема госпожо,
Днес бях при американския генерален консул. Той беше болен, но консулът [Taylor ], който е негов помощник ме прие много добре и веднага нареди да се попита Държавния департамент относно визата, защото в случаите когато вече е имало отказана виза, трябва да се търси разрешение на Държавния Департамент – без това не може да се даде виза. В същото време ми каза дали няма да е добре ако имам някого във Вашингтон, та той да помогне тъй като иначе отнема много време докато се даде визата, а ако някой се захване, всичко може да се свърши за няколко дена.
Така че може всичко пак да се върне във Вашингтон. Но сега , както той ми каза, това не е ни най малко трудно да се уреди и аз ви изпращам удостоверение на моя доктор за болестта, която иска през зимата топъл климат.
Всичко това е в случай, че не мога да се върна преди зимата у дома. А изглежда, че това не е толкова лесно. И всякак за мен е хиляда пъти по-добре да отида през октомври на юг.
Освен това напишете драга Анкица на господин [Андрю ] в София следното:
Нека потърси възможност да се срещне с Никола Петков и да му каже ,че аз държа да се върна у дома. Това би било от голяма полза и в случай на избори – те знаят това най-добре. И нека Петков да направи всичко, за да мога да се върна, в смисъл да поиска от американците те да помогнат за моето завръщане у дома по отношение на транспорта до Цариград, като се има предвид, че мога да пътувам само с параход.
По въпроса за революцията, всяка революция е нещастие, но комунистическата е сто пъти по-голямо нещастие, както това се вижда по [вашия] пример и по примера на много хиляди погубени хора в Югославия, България и другаде. А това е защото ментално комунистите са част от реакцията, която има същите методи и има същата логика както и фашистите. Който не е с нас е враг на народа… Когато един учен попитал в Южна Африка един хотентот: какво е доброто ? онзи отговорил : доброто е когато аз открадна магарето на моя съсед.
А какво е зло ?
Зло – ако той открадне моето магаре.
Както всички примитивни хора – комунистите никога няма да се откажат от такова мислене.
Ами ако се случи заедно да отпътуваме за България ? Това би било щастие. За мен.
Целувам Ви ръката Коста Тодоров )
„ Спорът меду Коста и Доктора продължава дълго. Но и двамата не знаят, че от Москва Георги Димитров е изпратил още на 6 ноември 1944 г. следното нареждане до Трайчо Костов /Спиридонов/:
„Предупредете своевременно земеделците дружески, че ние смятаме Коста Тодоров за антисъветски деец, авантюрист, издал специална книга в Америка с много нападки срещу Съветския съюз. След като стигне в България, ако бъде назначен на държавен пост или издигнат като представител и деец на дружеския ни Земеделски съюз, ще затрудни нашите взаимоотношения в Отечествения фронт, а в Москва този акт ще бъде оценен като провокация.”
И ДВЕ КРАТКИ СТИХОТВОРЕНИЯ НА КОСТА ТОДОРОВ
ЕСКИЗ
Цигарен дим и утринна роса,
дантела въздушна са нашите думи.
Прилягаш – на рамената лунни
разпръснала вълнистата коса.
Камината догаря. В мъглата вън
влажен е Париж зад жълтите завеси
След морна нощ и ден унесен
миглите ти ме обвиват в сън.
***
Душата детска – само тя постига
разгадката на всички чудеса,
душата детска е вълшебна книга
със отразени в нея небеса.
И само тоз съдбата ще погледне
в очите право, който е познал
душата детска… тоя символ бледен
на старий свят и бъден идеал !
