Порнографска Поема – 1968
на Никола Буков
1.
Тази вечер си облякох новия костюм
и слязох във града
празно бе до мене мястото в тролея
пусто бе
Млади хора
Света пълен с млади хора
Бе ли толкоз пълен
света със мен
когато аз бях млад?
2.
Колко пъти ще стоя
Колко пъти ще стоя
сред паяжината на този празен град
куха муха
във центъра на 120-те сребърни нишки
на трамваите на автобусите
и на тролеите
Ще завали
Върни се при дърветата
Там след дъжда
света ще лъсне като кестен
жълтото ще стане пак зелено
зеленото ще стане пак кафяво
кафявото червено
Там след дъжда
света отново ще се пълни с вещи
и настроенията
ще се стопят
Върни се при дърветата
3.
Във това море от хлорофил
се е родил часът на третото ти уиски
във това море от лъснати листа
се ражда и стиха на този час
във това море от дъжд
и млечна белота
умира всичко
4.
Отново е добре
Лъщи кристала на мойта самота
Отново е добре
но в тъмното предметите ще оживеят
Добре е
но вечерта изпраща своите деца
в лицето на две хубави деца
едното осемнадесетгодишно
другото грозно
Кристала зазвънява
Мистър Паганини
много извинявай
мухата изпълнява
две струнни тарантини
много извинявай
Мистър Паганини
стъклото зазвънява
Досипи ми!
5.
Чакай душко
ти не ги разбираш
чакай да ти кажа
нещо страшно умно
ти не ги разбираш
детенце малко
с поглед лазурен
ти нямаш грижи
в тия години
поглед весел
добре не види
добро ли зло ли
насреща иде
И ако знаех
какво да кажа
щях да ти кажа
детенце малко
с поглед учуден
ама не зная
какво да ти кажа
детенце малко
с поглед възбуден
Няма значение
много си хубаво
много си сладко
прасенце малко
с поглед лазурен
6.
Те не са влюбени
но как се любят
Това е истинската и голяма любов
Пет хубави момичета
едното грозно
другото алт
третото женено и плаче
четвъртото празнува осемнайсетата си годишнина
петото го няма / майка му не го е пуснала /
няколко стеснителни момчета
първото хубаво
второто толкоз срамежливо че нахално
третото пее с брат си / и една китара /
останалите никакви
И трима старци в скоба
единия с брада
единия плешив
единия дебел
Ний носим много скъп коняк на осемнадесетгодишната
те носят малко евтин коняк за нас
ние изпиване коняка – първо скъпия
подире евтиния
И накрая – виното
И тримата се влюбваме
брадатия във своята студенина
плешивия във осемнадесетгодишната
дебелия извежда грозната в градината
Колко са странни тези осемнадесетгодишни устни
Братята пеят
Те не са влюбени но как се любят
Това е истинската и голямата любов
И аз не мога да преспя леглото си до сутринта
7.
Първа Струнна Тарантина
остави да те покрия със зрелостта си
спи
аз съм голям и топъл и ленив
като земя
спи вътре в мен
ти още има да растеш
Усмивката ти има да расте
ръцете ти прегръдката ти имат да растат
забравата на устната ти чаша има да расте
очите ти косата ти бедрата ти
гърдите ти
има да растат
Прeструвката ти има да расте
Аз съм навсякъде наоколо
голям и мълчалив
Свий се в мен
и спи
8.
Втора Струнна Тарантина
„ Да преживея една хубава раздяла
Малко да умра
Дъжда да се стече по мене
по лицето ми
по кората ми
да падне изстуден във корените ми
под измитите листа
Да преживея едно тъжно
оставане в гората
сам
сред толкова приказващи листа
единствен аз непипнат
от вятъра
Да преживея
красотата на голотата си
във тъмното
без да помисля
за ужаса на първото разсъмване
това е толкова хубаво “
9.
Лъжа
Леглото цяла нощ се вслушва в тъмното
и знае
не съм сънувал не мислех не мечтаех
Измислях ги
сънищата дето ги разказвам
И всъщност
просто чакам да се съмне
Лъжа
От часове се вслушвам в разбудената къща
и зная
отдавна вече вън е ден
измислена е
тъмнината в стаята около мен
запази се нощта
9.
Сега във манастирите
започват утринната си молитва
Пред мен в здрача
стои иконата на спуснатите жалузи
през цепнатината виждам своята богородица да се отдалечава
с гръб към нея
прегърната през рамо от момичето си
и утрото ги къпе в евтиното си небесно злато
Късно е
Тя ме е чакала да кажа утринната си молитва
Аз също чакам
да се очисти моята икона от евтиното злато
за утринната ми молитва
Благодаря ти Господи
че ме направи
стар
за да престане да се разсича света на мозъка ми
на млад и стар
от ножовете на затворените стаи
А ето че аз бутам капаците на своята икона
и пускам да навлвзе върху мене
бялата светлина на новия ми ден
11.
„Назад в града!“
– мълчиме ние.
„Назад сред къщите
сред хората
сред ресторантите!“
– мълчиме истерично ние
„Да се смесиме
сред ресторантите
сред хората
сред къщите
Да се стопиме
Да ни няма
Да не се виждаме
ни помежду си
ни от други!“
– гледам през стъклото аз
И тримата се бръкнахме за да платим билетите
и тримата си върнахме стотинките в малкото джобче
Сега гледаме през стъклото
и в един глас мълчим
„Назад в града“
Автобусът нажежено трака
и разкрачените шопи по седалките
подскачат като пуканки
12.
Ние се лутаме в оголения храсталак на масите
Есен е
Една лъжлива звездна топлина
ни мами вън
Повреденият автомат изсипва
кафето на венецианската мозайка
след туй изтраква със безсмислената бяла чаша
Изправяме два от подпряните на масата столове
и дълго си говорим
загледани в момичето със сребърната кожа
което си отива
женствено и нереално
отпратено от позлатения вратар
Във ресторанта всичко е заето
Един самотен негър отминава
между останалите без покривки маси
отнасяйки последния раиран панталон
отнемайки последния червен жакет
от нашата умираща тераса
От утре няма да сме тук
13.
Нищо не трябва да се случва
Ние грешим
задето искаме все нещо да се случи
Не трябва
Трябва да става все едно и също
Да ходим все в един и същи кръг
Същите
Все по един и същи начин
Все по едно и също време
И тогава нищо лошо няма да се случи
И тогава ще ни бъде много хубаво
14.
След малко няма да сме тук
Пак ще сменяме заведението
Пак ще изпием по една голяма
ще пуснем една малка
ще се престориме един след друг
че се обаждаме по телефона
но ти не идвай
не ни търси
След малко няма да сме тук
След малко няма да сме никъде
След малко ще сме много надалеч
и пак ще сменяме едно след друго заведенията
ще си поръчаме по една малка
ще пуснем по една голяма
и дълго ще висим
в антрето
до телефона
пред бавния клозет
Всичко ще бъде много дълго
Всичко ще бъде много бавно
и някъде по дългата и бавна улица
ще закъснеем
за последния ти млечен бар
и ето че ще дойде ред
нацяло да смениме заведението
Идваме малко късно Господи
но ние сме най-кротките
най-тихите
Пусни да поемем по най-дългата ти звездна улица
и толкоз
Пусни ни да се гмурнем в млякото на твоя звезден път
Стига ни
15.
Може би е рано
Може би е много рано
Аз винаги съм се боял от тебе
че ще дойдеш рано
Сега дойде
Какво от туй
Не можеш нищо да ми вземеш
аз съм приготвен
омит
намазан с благовонно масло
покрит със бял чаршаф
и тлението пръска мирис на тамян и восък
около главата ми
Ела седни до мен и ме помилвай
с безплътните си пръсти
Виждаш ли
Мене ме няма
Просни отгоре ми
неосезамия си чаршаф
Видя ли
Мен ме няма
16.
а вилата отново ще се буди
като голям часовник от Бавария
върху стената на света
и от зелените капаци ще изскачат
със крясъци на сойки млади хора
влюбени и пияници и всякакви
и скулптори и курви и какви ли не
И малкия Фелини от Волуяк
ще се чуди
как от голямата цигарена кутия
на терасата
излиза домакина с липсващия зъб
ще се обърне за подкрепа към градината
но всеки люляк ще запърха с гроздове
новородени кученца
и голия професор ще подгони най-голямото
сред нарове и кипариси
Тогава той ще си отиде при Фелини
да го плаши
със щампата на босите си дънки
Ние оставаме
в черни костюми
заровени в огромните купи сено
срещу новозагорскитре еврейски гробища
раирани и нереални
пияни и безкрайни
като тракийско погребение
а вилата ще се разсипва
като пясъчен часовник
над германските каменливи наноси
над костите на германските кръстоносци
над костите на германските мандаджии
над костите на кучки и професори
с. Герман – 1968
А.С.
