Един ден телата на хората ще ходят по Земята, а духовното съдържание на човечеството ще се намира в интернет
Бъдеще… докъде се простира хоризонтът на човека напред в несъстоялото се и още недошлото време?
Отговорът на този въпрос се нарича времето, когато победителите победят. Кога ще бъде това време, не се знае. Нищо не се знае. Това ще е победата на победителите. Изключително ценна, защото е постигната от истински победители, спечелили стотици битки дотогава, когато ще завършат и последната. Няма как във времето дотогава, някой да не забележи, че поне трима души на едно място правят повторяеми действия. Не само ще го забележи, но и ще си представи, че на стотици други места други хора правят същото действие. Така ще се роди философията на повторяемото действие. Едно от забележителните открития на съвременния свят. Някои го наричат модели, матрици и т.н. Аз го наричам повторяемо до смърт действие, за което знаем, че може да се възложи на машина, ако е по-сложно, на робот. И така стотици хиляди хора ще отстъпят работните си места на машината или на робота. Възниква въпросът – Какво ще правят тези хора в деня на победата. И други изследователи са се интересували от този въпрос и дори по-успешно… За мен обаче решението е или тези хора да бъдат извозени до други планети и там да започнат отново (почти невъзможна мисия). Или победителите да си хванат космическия влак и да се оттеглят на друга планета. Има и трети вариант – да се мисли как може да се приложи досегашният опит на човечеството да се справя с ненужно съществуващите единици. Впрочем и днес има милиони видимо „ненужни“ същества. Аз си мисля, че ако дотогава победителите не измислят какво ще ги правят, ще имат огромни проблеми. А както е известно, победителите въобще не искат проблеми, камо ли големи… Ето защо от следващите столетия ще се разбере какво ще стане с тези хора, гледайки, как ще се реши въпросът с днешните ненужни. В целия този процес очаквам първо да изчезне значението на националните правителства, и да останат само общинските структури. После и те ще изчезнат. Човекът ще има вече пряка, директна връзка с победителя. Тази връзка може да бъде автоматична – част от населението да получава една и съща инструкция, а може да бъде и на ръчно управление – отделния човек да получава индивидуална задача. Тогава ще се убедим, че демокрацията е победила безвъзвратно – та ние ще общуваме с върховете…
Задавам си и въпроса ще се увеличава ли или ще намалява във времето броят на хората, които са на социални помощи. Аз казвам, че ще се увеличава. При нарастващата конкуренция, намаляващата обща грамотност, няма как да намалява… А може ли почти всички да минат на социални помощи? Просто целият свят да е на социални помощи на победилите победители. „И това може“ – ще каже някой с по-богато въображение. Ако се появи още един с още по-богато въображение, ще каже: „Дайте да махнем парите“. Всъщност за какво ще са нужни парите, когато те ще бъдат в един-единствен джоб. Парите са нужни, когато са разпределени в много джобове, но когато са в един – не. Този джоб ще храни всички, на които ще бъдат раздадени карти (не съм сигурен, че ще бъдат кредитни), чрез тях всеки ще ходи и ще си купува каквото си иска под непрекъснат контрол и анализ на неговите потребности. Трябва да продължим, защото най-голямата разлика на човека от другите биологични видове, които ходят по земята, е присъствието на неговата духовност. Ще я има – нека сме спокойни. Просто интернет ще придобие такива характеристики, че ще се превърне в духовно съдържание на човечеството. Телата на хората ще ходят по Земята, а духовността им ще се намира в интернет. Там ще се борят за справедливост, там ще обичат и мразят, там ще се изчервяват, там ще се бият в гърдите и там ще изпъкват… Колко ли още стотици други духовни неща ще правят… в интернет? Там ще е напълно разрешено всичко (очаквам все пак някакъв ред да се установи дотогава, но лек ред, отговарящ на тежненията на свободния човек). Представете си, целият свят, пълен само със свободни и ненужни същества. И към този сериозен проблем пред победителите ще добавим още един – най-сериозният – контролът на собственото мислене, защото мисълта има и самоубийствено значение… Те ще го знаят това и ще вземат мерки, разбира се, докато не изпуснат нещо особено вредно за себе си от някоя епруветка или не предизвикат някой големец от друга планета да ги помете… И понеже ще бъде вечно лято – да не забравяме глобалното затопляне, ако сме на местата на победилите победители, какво ще направим: може би ще изберем варианта да се качим на едно въздушно тяло и да отлетим (както вчера някои правеха, отлитайки за Карибите) на друга планета.
Може би новата митология вече ще е започнала – остава въпросът за паметта. Къде ще се съхранява историята на човечеството? Кой ще помни – народното творчество, разказвачите на истории по панаирите, летописците, книгите, дискетите, дисковете, флашките,… Кой ще помни какво се е случило на Земята? Само камъните. Само те са единствените свидетели, пред които човечеството се е появило, съществувало и отлетяло… от земята.
-
Христо Славов е управител на строително-инвестиционното дружество „Сердика 22″, на Българския културен център в София, а също и на Обединена редакция за книги и периодика „Мисъл”. Работил е като журналист и фоторепортер. Автор е на 4 книги – „Земно притегляне”, „В сянката на лятото”, „Бягства” и романа „Преди сътворението” – за него през 2020 г. стана носител на Националната литературна награда „Георги Караславов”. Съставител е на „Златен ключ на класическата българска художествена литература, ІХ – ХХ век”, в 10 тома. Създател е на CD с повече от 25 000 страници класическа българска литература, включен в световната виртуална библиотека по линия на ЮНЕСКО.
