Законът за сеитбата: човекът да посее бъдеще

Всеки човек се интересува от бъдещето и си задава въпроси за него, в това число и за развитието на технологиите занапред.
Докъде ще стигне това развитие?
Ще се запази ли човекът като разумно мислещо и творческо същество?Бъдещите поколения ще съхранят ли ценностите на предците си?Реалността, в която живеем днес, е била фантазия за поколенията преди нас.
Докъде ще стигне фантазията на днешния човек?

В края на една ера и началото на друга, когато политическата власт и технологичното господство са втъкани в едно неразривно цяло, невидимо за нормално мислещия човек, се създава нов свят, в който човекът ще бъде един ресурс.
Технологиите се развиват много по-бързо от човешкото съзнание и това може да изиграе лоша шега на човечеството и на планетата, на която живеем. Затова е крайно належащо човекът да разбере закона за сеитбата и да посее бъдеще, в
което той ще бъде истински творец.

Романът „Сеячи“ създава един пространствено-времеви модел, в който неразривно се преплитат няколко сюжетни линии между езотерика и биотехнологии, между съвременната и отминалата епоха.

Авторът цели да докосне най-съкровеното кътче у читателя, наречено душа, и като го вдъхнови да се пренесе отвъд ограниченията на нормално мислещия човешки ум, да му помогне да разбере, че каквото посее, това ще пожъне. Неслучайно девизът на народа на сеячите е: „Сей Любов, за
да жънеш Любов“.

За разлика от технологиите, човешките възможности са неограничени и ако бъдат развити правилно за в бъдеще, можем да станем свидетели на един висш пилотаж на съзнанието, т. нар. феномен „Делта“. За да стане това обаче, човекът трябва да развие своето съзнание, да овладее фундаменталния закон за сеитбата и да запази
най-ценната единица на обществото – семейството, семето на човешкия род.

Из романа „Сеячи“

– Благословен съм със семейство, което ми се даде.
– Разбира се, Благуне.
– Последната битка ще бъде за истинското семейство и за семето. Запомни го добре това, последната битка ще бъде за божественото семе.
– Ще го запомня и ще го предам на децата и внуците си.
– Когато всичко ще изглежда загубено, тогава стопанинът ще се опълчи и няма да позволи да бъде загубено семето. Точно обратното, той ще прати най-добрите жътвари, които ще пожънат най-добрите семена, достойни за неговата градина.