Дъждът вали Цветът на свободата
цъфти по стъклописа на душата
***
Поискаха да ме ограбят Ала птица пее
Светкавици ме похитиха Ала птица пее
На светлина от дъжд записвам
„Аз живея“
***
Нощна превърна пак прозореца във огледало
Любов спусни коси възпявай свойто тяло
Отвътре в тебе светлина – отвън вселенски мрак
Изтичат векове Луни И само ти си бряг
***
Стоя облакътен върху перваза на Безкрая
Сърцето ми мълчи Очите ми мечтаят
***
Човешкият ни дух пътува като воден кръг
През мрака на всемира
Достига галактичен бряг
и в своето начало се прибира
И все така се ражда щом умира
И все така се ражда щом умира
***
Какво съм – лист потрепващ под дъжда
Милиардна капка в общата съдба
Дете на цялата Планета
Перо скриптящо в миговете на Поета
***
О нежен уред за надежди си Поете