Лъчезар Лозанов – Ако облаците имаха държава

Ако облаците имаха държава, министър на светлината щеше да бъде Лъчезар Лозанов, а химнът – Let the Sunshine In. Сред разновидностите на живота и счупените пейзажи на недовършеното представяме най-новите му стихове в есенното слънцестоене на Нова асоциална поезия.

Разновидности

На километър от смъртта
той бе щастлив. И не усети,
разлика. За разлика от неговите спътници
които оцеляха. В хиляди оттенъци
горчивина. Разновидностите на живота.

Поука

Когато някой се удави пред очите ти
остават счупени пейзажи
от недовършеното. Рисуваш върху тях
пожелания, мечти, възможни случвания
със щастлив завършек.
Мъчиш се да ги запазиш със поуката.
Която нищичко не върши работа
разказана на живите.

Ако облаците имаха държава

Ако облаците имаха държава
и погледнеха надолу (което е тяхното нагоре)
щяха да си кажат: що за гмеж се носи
в небето ни, налазено от буболечки.
Гнусни – катерят се една връз друга,
но пък са полезни – кълват ги птици и сезони.

Добре, че иде вятър – да ги поразмести и поразреди.
Пожелават си да блесне слънце, в тъмното му тяло
тая ситна, сива антиоблачност да събере.
Ако облаците имаха държава и наопаки е времето,
хастарът на живота щеше да е истинският ни костюм.

Нека влезе слънцето

Let the Sunshine In.

Нашия път се издигна,
лента на Мьобиус. Идваме от учебници.
От интернет забавленията
в полумрака с красиви момичета.
С био и нанотехнологии,
предвкусвайки слънце и бъдеще.
Лентата Мьобиус – някои се изсипаха…
Внезапно насред пътя –
купчина от хора, огън и вакуум.
Учебните дъски също горят – си помислих –
с алгоритмите на Homo deus.
Някой вдигна залозите, играта е виртуална,
но ни опръска.  Беше кръв. Беше истинска кръв.
Тия дето умират не сме ние,
Ние сме зрители. Заболи
в малките караници, любов, изневери,
забучени в семейната торта и патос,
– Това е партия шах – си повтаряме –
бонус…
да спечелим слънцето…
Докато виждаме ивицата на плажа.
После идва тунел
с тунелен ефект – преминали сме
стена от хартиените измислици.
Не ги четохме на арамейски,
въпреки суперкомпютрите,
въпреки победоносните гени.
В туловището на тъмнината влизаме, пеейки,
с надежда. Но опаковката на слънцето
се оказва вакуумна или управляема
бомба – оная светлина, отвътре,
която уж беше спасение.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024