Иван Михайлов – познатият и непознатият, 125 години от рождението му

От 1924 г. , когато Иван Михайлов оглавява ВМРО,  до нес  в Сърбия, Югославия и в югославска Македония образът му се рисува в най-черни краски.

Неговият живот и особено революционната му дейност  се разпъват като кървава драперия върху пропагандната сергия и на монархистите на Карагьоргевичите, и на югокомунистите  на Тито в Белград и Скопие.

Идеите на този безкомпромисен човек, първоначално за автономна Македония, а по-късно за Независима македонска държава, с подчертан български характер, са страшилище за Тито.  Неговият план за поглъщане на Вардарска Македония в нова Югославска федерация е висша мярка за благонадеждност, особено в партизанските землянки. Там, всеки проявил и най-малък уклон към автономизъм или проява на българско самосъзнание,
е завършвал в незнаен гроб, за да  го окичат след това с ореол на борец срещу „бугарскиот окупатор“. Всички агитационни партизански материала в  Македония – обръщения, призиви, манифести в основата си  трябваше да сатанизират личността, делото и последователите на Иван Михайлов. Типичен пример за това е Манифестът за свикване на първото заседание на АСНОМ (Антифашистичко собрание за народно  ослободуване на Македониja ) на 2 август 1944 г., където четем:“ Македонски народе…Чкатровци и Гузелевци, Китинчевци и Ципушевци се натпреваруват коj  посрамно да те продаде…Крволочката банда на Ванчо Михайлов…пак се  jавува на предателската сцена, овоj  пат на чело со познатиот фашистички агент Александар Станишев…“
( Михаjло Апостолски. Сочинениjа, том  I , Скопиje , 1975 г.)

Напомням също, че почти  всяка смъртна присъда срещу автономисти и заподозрени в българизъм след 1945 г. в Скопие е оправдана с епитета „Ванчомихайловист“, „бугараш“.

Контратеза на всички нападки срещу Иван Михайлов до 1944 г.  е оценката за него на турския министър на вътрешнтите работи Шукрю Кая, пред тогавашния български посланик в Анкара Т. Христов. Той я съобщава в поверителен рапорт от 28 май 1938 г. до премиера и министър на външните работи д-р Георги Кьосеиванов. Ето откъс от най-важната част на този рапорт : “…В този тон Шукрю Кая продължи дълго. Аз, каза ми той, не съм виждал Михайлова. Той не е поискал никога да ме посети, макар че има право на това като политически емигрант и  знаеше, че аз не бих се отказал да го приема. Нещо повече, той никога не е поискал от нас средства за живеене, а и ние никога не сме му предлагали нищо, защото сме убедени и се боим, че ще откаже каквато и да е материална помощ. Това е един идеалист, който носи своята участ с мълчание и гордост и който търпи лишения. И за какво се бори всъщност той? – За по-голяма България, нали? – За една национална идея, нали? – Аз…  бих отрекъл себе си, ако осъдя неговата дейност и ако заради нея го обрека на изгнание и мизерна смърт…“ ( Цочо Билярски, „Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация разузнаване и преса“, София, 2006 г, ст.299 )

Безспорно, Иван Михайлов е  нестандартна личност, съчетаваща много качества, които на пръв поглед даже влизат в противоречие или се взаимно  изключват. Това е на повърхността. Преходът от революционна и конспиративна дейност към легална, подплатена с висок интелектуален заряд пропаганда , разобличаваща Титовата идеологическа менажерия, в която българският елемент в Повардарието трябва да бъде претопен, разкриват мащаба на един богато надарен човек.

***

В  началото на двайсетте години безспорният ръководител на ВМРО Тодор Александров прозря, че   средствата на четническите акции и атентатите срещу новите поробители на Македония вече не дават желания резултат  и трябва да се опитат и средствата на дипломацията. Тази преориентация в дейността на Организацията Кремъл и Коминтерна възприеха като възможност за пробив в последователната й националната идеология . Вербуването на Димитър Влахов и Петър Чаулев от агентите на КГБ  Соломон Голдщайн –  Черски и Никола Харлаков, както   и пасивната позиция на генерал Александър Протогеров , поставиха Тодор Александров пред свършения факт на т.н.“ Майски манифест“. Неговото преждевременно публикуване по нареждане на Коминтерна имаше за цел  окончателно да компрометира ВМРО  като последователна национално-освободителна организация, приела вече постулатите на социалната революция според калъпите на Кремъл.

Загадъчното убийство на Тодор Александров, обаче не постигна целите на тъмния заговор срещу Организацията. Решителните и енергични действия на Иван Михайлов и безкомпромистните му съмишленици успяха да предотвратят  овладяването на организацията от  агентите на Москва.

Това е една от неоценимите заслуги на Иван Михайлов.

В излязлата във Виена през 1950 г. книга на Валтер Хаген, „Тайният фронт“, части от която се публикуват във в. “Македонска трибуна“ в САЩ, може да се прочетат и следните редове:
…“ Тази нейна победа( на Органтизацията – б.а. ) на безусловно противокомунистическо направление се дължеше на първо място на избрания през 1924 г. нов водач на ВМРО, Иван, наречен Ванчо Михайлов…Каквото той искаше да постигне при безрезервно влагане на своите сили и своите извънредни организаторски способности, беше една свободна, неразделна и независима Македония на основата на национално равноправие на всички там заселени племена, нещо по швейцарски образец…“

Заслужава внимание коментарът на в. “Македонска трибуна“ след публикувания откъс от книгата „Тайният фронт“, който си позволявам да цитирам:
„Като завършваме откъсите от книгата на Хаген, ние насочваме българските комунисти, заедно с колегите им от Скопие към нея, за да си вземат добра бележка с оглед на лъжите, които до втръсване  разправят за държането на македонското движение през войната. Меродавен ръководител на германската тайна служба установява, че движението, и лично Иван Михайлов не са имали нищо общо с българската държавна политика през войната, а са били за независима Македония. Сетне, нека нещастните комунисти си запишат – към многото други свидетелства – и това на Германската тайна служба, че в Македония, освен за българи, за други славяни ( „македонци“ или подобни ) не може и дума да става.

Ние се задоволяваме само с тези констатации във връзка с въпросната книга.“(в. “Македонска трибуна“, Индианополис, 28 юни 1951 г.)

***

Малко известен щрих към многостранната дейност на Иван Михайлов след Втората световна война е кореспонденцията му ( 1961 – 1963 г. ) с българския емигрант Стефан Маринов, доктор на Кьолнския университет, който от 1947 г. активно сътрудничи на   различни   европейски и американски вестници и списания.

Една книга на Стефан Маринов „Най-мощният съюзник“ издадена на немски и преведена на 12 езици се превръща в ценен помощник на администрацията на Роналд Рейгън  в борбата срещу „империята на злото“, борба, довела до падането на Берлинската стена.

Писмата са 8 от Стефан Маринов и 5 от Иван Михайлов. Те разкриват единомислието и волята за единодействие срещу денационализаторския  режим в Социалистическа република Македония. Първото писмо е от Стефан Маринов с дата 6 януари 1961 г., в което се говори за брошура на Иван Михайлов, без да се споменава  името й . Във второто му писмо от 25 февруари 1961 г.  Стефан Маринов подчертава: “Вие повдигате един много злободневен въпрос, а именно за денационализацията на българите в Македония от страна на Титовия  режим. Тази политика попада под Конвенцията против престъплението „убийство на народите“, приета от Обединените нации през 1948 г. Тази конвенция забранява и така наречения „културен геноцид“ – денационализация в духовно отношение..“

Ето аргумент в полза на българската позиция днес в яловите разговори с политическия и интелектуалния елит на  Скопие!

Отговорът на това писмо от Иван Михайлов е с дата 13 март 1961 г… В него четем: “Радвам се, че имате възможност да прокарате и някои статии за Македония във Вашата журналистическа дейност в чужбина.

Действително денационализацията на българите в Македония е един злободневен остър въпрос…

…Точно както Вие споменавате – в Македония се върши и национален, и преди всичко „културен геноцид“…

За респекта и уважението, които изпитва Стефан Маринов към Иван Михайлов разбираме от неговото писмо с дата 22 март 1961 г.: „ Мога да Ви дам уверение – пише той – , че аз съм готов да поставя всичките си сили и възможности в услуга на делото. На мое разположение се намират десетки  списания и вестници в свободния свят, на които съм редовен сътрудник…Всички тези възможности могат да бъдат използвани и за отбиване на пристъпите на сърби и гърци срещу българския елемент…в Македония…“ и т.н. (  Стефан Маринов, „Равносметката“, Варна, 1998 г., стр. 273-300)

***

През 1950 г. в Сент Луис – САЩ е издадена на английски език книгата на Иван Михайлов „Македония. Швейцария на Балканите“  .

В предговора към нея професорът по журналистика в Ню Йорк  Джон Бейклис изтъква: „…няма изглед за мир  в света – без мир на Балканите. А отдавна е вече известно, че на Балканите не ще има мир докато там не се реши справедливо, безпристрастно и по мирен начин македонския въпрос. Как би трябвало да се реши този въпрос – отговорът се намира в тази книга на Иван Михайлов..“

Независима Македония – Швейцария на Балканите е  смисловия образа на целия му дълъг живот, изпъстрен със жестоки борби – революционни и интелектуални.

Това е той – Иван Михайлов, в целия си духовен ръст.