Теодора Панайотова е автор е на редица статии в областта на културата, образованието и политиката във в. „Демокрация“, „Репортер 7“,
в. „Подкрепа“, „Суперкомпас“, в. „Европа“, в сп. „Чергата“ и др.
От 1997 г. работи като PR. Съавтор е на учебни помагала, автор е на различни сценарии и на пиесата „За парите и другите важни неща“, която е номинирана в конкурса за Нова пиеса на НБУ през 2020 г. Последната ѝ пиеса е „Не бъди бърз и яростен“ /по Уйлям Шекспир/, а последната ѝ книга, публикувана през 2022 г., е „Народни песни от Средните Родопи (CD и текстове).
Баща до поискване
– Спешно трябва да те видя – гласът на Нина не звучеше добре. Не беше я чувал толкова притеснена.
– Какво е станало.
– Не е за телефон. Хайде, след половин час в клуба – и затвори преди той да реагира.
Клубът не беше най-подходящото място за разговор, та камо ли за интимен. На всяка маса имаше познати, които с крайна нетактичност се натрисаха при теб, за да ти разкажат новите си творчески подвизи, или просто да ти изпушат цигарите. Все се намираше някой да изфъфли нещо неразбираемо точно когато искаш да си кажеш думата. Но Нина предпочиташе клуба пред Хепи, Макдоналдс, Доброто или О, Шипка…и откакто бяха започнали отново да се виждат, той бе оценил хаотичния чар на това място. Задължително срещаш познати от 10 – 20 години, с които сте работили някога в някой вестник, или просто сте се напивали в „Писателите“, „Журналистите“ или в „Клуба на актьора“. Всъщност и с Нина се познаваха от години, от началото на Демокрацията, от Южния парк, митингите, събранията, купоните във „Феята“, от конгресите на Бирената партия всяка сряда, от някакъв общ вестник. Винаги са били близки и са се харесвали, а сега от няколко месеца се озоваха и в едно легло. Всъщност и преди години се бяха срещали там. Дори известно време повтаряха упражнението, но защо не създадоха по-сериозна връзка и до ден днешен не можеше да си обясни. Беше правил дълги връзки с жени, които му късаха нервите, а с нея, която и един нерв не му беше опънала, връзката им беше хаотична. Може би защото най-големите глупости в собствения си живот човек винаги сам си ги сътворява.
Тя влетя с походка на спортист пред старта. Още преди да седне изстреля:
– И искам да се закълнеш, че този разговор ще си остане между нас. Никога и при никакви обстоятелства няма да споменаваш и дума от това, което сега ще ти кажа.
– Супер интересно, да не си убила някого?
– В момента нямам никакво чувство за хумор и наистина искам да положиш клетва, че ще мълчиш. Заложи някой близък човек.
– Как да го заложа.
– Ами ще кажеш: „Ако продумам, да пукне дано!“.
– Ти луда ли си?
– Моля те, много е важно.
– Е, добре, ако продумам, жена ми да пукне.
– Не става. Тя не се брои, заложи майка си.
– Престани с този цирк. Ако искаш да ми кажеш нещо важно, което трябва да бъде тайна, естествено, че ще я пазя. Не ми ли вярваш?
Тя се поколеба секунда-две и му сервира наистина най-неочакваната новина:
– Бременна съм.
Сега напълно разбра идиома „Удариха го като с чук по главата”.
– Ти, бременна, нали не можеше да забременяваш.
– Идвам от моя лекар. В третия месец съм.
– Чакай да сметна. Искаш да кажеш, че в онзи хубав неделен ден, когато се любихме у вас, си заченала?
– Ако знаеш аз как не мога да повярвам. И гинекологът ми щеше да припадне. Каза, че е чудо някакво. Никога не съм забременявала, а винаги съм искала да имам дете. След толкова години стерилитет и всякакви мъчения за бебе, дори два пъти съм правила инвитро… И сега бременност. Наистина е ЧУДО.
Сервитьорката най-накрая ги забеляза и им тикна някакви менюта.
– Какво желаете – попита с обвинителен тон тя.
– Ракия и бира по две, шопска, пържени картофи и дробчета по едно и… изчезни – отпрати я Коко.
– Егати отношението – с бавна походка тя се отдалечи от масата.
Гледайки безпомощната Нина, която непрекъснато си пипаше обиците – жест, който показваше силното ѝ притеснение, нещо дълбоко го развълнува. Протегна ръка и я погали по главата.
– Всичко ще се оправи, не се безпокой. Нали съм до теб.
В този момент дълбоко я обичаше.
– Значи ще ставам баща? Ето виж на 45 години съм и досега не съм успявал да направя дете и изведнъж – ти бременна от мен.
Нина замълча неестествено дълго, но когато отново го погледна, той усети, че ще му сервира още новини. Завладя го лошо предчувствие.
– Искам да ти кажа и още нещо МНОГО ВАЖНО. Не знам дали ТИ си бащата.
Някакви мухи се завъртяха над чашите с бира. Той отпи бързо от ракията.
– Искаш да кажеш, че не знаеш от кого си бременна?! С кого другиго си спала, нали тогава мъжът ти беше в чужбина?
– Бебето не е от мъжа ми. Той свири в Германия от 5 месеца, а аз съм в третия.
Все повече отказваше да разбере какво всъщност му казва.
– Кога по-точно се начука с другия, преди неделята с петте оргазма, които събудиха съседите ти, или след това?
– След. На другия ден – Нина спокойно уточни времето на събитието без капка угризение.
– С кога преспа? С някакъв случаен тъпкач ли ще делим бащинство?
Беше толкова бесен, че започна да заеква. А тя изведнъж доби излъчване на мадона – страдалчески вид, отчуждена и независима.
– На другия ден, ако си спомняш, аз ти се обадих. Исках много да се видим. Имах въпиюща нужда от теб. А ти ме отряза, имаше семеен ангажимент. За да избия депресивното си състояние, отидох на театър и после в клуба на театъра срещнах един мъж, който донякъде ми подобри настроението. Знаеш, че сексът е добро лекарство срещу депресия и тежки екзистенциални мисли.
– И се начука с него? – не предполагаше, че това толкова ще го ядоса. Беше ѝ наистина бесен. Как за секунда тази жена го беше направила толкова щастлив и толкова нещастен.– Кой е?
– Не искам да ти казвам кой е. Съжалявам, че започнах този разговор. Представях си го по съвсем друг начин. Мислех, че наистина ще ме чуеш. В смисъл ще забравиш егото си и ще вникнеш в моя проблем. Аз наистина съм страшно объркана. Цял живот съм искала бебе и сега стана чудото. Страшно съм щастлива и страшно объркана.
– С кого спа? С ватман, шофьор на такси, идиот, затворник? А, в клуба, сигурно с някой артист? С кого?
– Стига. Никога не си ме ревнувал, никога не ти е пукало с кого спя. Познаваме се толкова добре от години. Сега единствената разлика е, че някакъв сперматозоид се е заклещил в мен. Мислиш ли, че ако само за секунда съм предполагала, че ще забременея, щях да направя това?
– Добре де, защо ми казваш за другия. Можеше спокойно да ми внушиш, че бебето е мое. И аз щях да бъда безмерно щастлив.
– Не мога да нося това съмнение оттук нататък сама. Няма да издържа. Не искам да те лъжа. Все пак това дете може да е и твое, но може и да не е.
– Другият знае ли?
– Не, само с теб съм откровена.
– На него какво ще кажеш, че е стопроцентовият баща.
– Да, ако с теб така решим.
– Отвратително е това, което правиш. Посяваш съмнението, че имам дете и ми казваш да го ПОДАРЯ на друг мъж.
– Ако искаш, можеш да бъдеш с мен. Това дете ще бъде наше. Помогни ми. Не мога да бременея сама, да раждам, да гледам дете. Не можех да не споделя с теб притеснението си, нито да те излъжа. Как не разбираш пък ти това.
– Моля те, кажи ми познавам ли другия. Много е важно да зная кой е.
– Ще искате ли нещо друго – сервитьорката беше се опряла на тяхната маса.– Не ви ли харесва ракията? Ако искате да я сменя със специална?
– Не, не искаме – изрева Коко – Остави ни.
– Е, майната ви – сервитьорката този път наистина се обиди. Все пак това беше клуб и тя познаваше всички посетители, знаеше проблемите им, а тези двамата днес бяха непоносими. Темерути.
– Има ли значение, дали го познаваш? Разбери, важно е твоето решение – дали ще заживеем заедно и дали ще отглеждаме заедно това дете?
– Познавам го, нали? Някой от компанията. Приятел?
Тя се колебаеше. Мачкаше нервно салфетката. После го погледна втренчено и след много дълга пауза съвсем тихо каза:
– Да. Познаваш Иван.
Беше напрегнал целия си слух да я чуе, но думите ѝ достигнаха като през мъгла до него. Като осъзна чутото буквално нещо заседна в гърлото му. В момента ужасно я мразеше. Иван беше приятелят му от първи клас, приятелят му, с когото ходеха на риба, да плуват, да играят мач, после да свалят полякини като гларуси. Единственият останал му приятел през годините. На всичкото отгоре – колега.
– Ти, наистина ли не знаеш, дали бебето е от мен или от Иван? Все пак първо спа с мен, а на другия ден си била с Иван. Искам тест за бащинство.
– Тест се прави след като бебето се роди. А дотогава? Ти ще се гушкаш при жена си, а на Иван да кажем – чакай да видим какво ще покаже теста, а аз сама ще ходя по болници, ще обзавеждам детска стая. Кошче трябва да се купи. И корито. И синьо одеялце.
– Защо синьо.
– Защото бебето е момче, видяха го на видеозона. И след като се роди момчето, ще направим тест за бащинство и тогава в зависимост от теста един от двамата ще заживее с мен щастливо. Как си го представяш пък ти всичко това?
– А ти как можеш да ме поставяш в ситуация, в която вероятността аз да съм бащата или Иван да е 50 на 50?
– Е, какво да направя като е 50 на 50.
– Иван знае ли, че си спала с мен? Знае ли, че си бременна?
– Не знае, че съм спала с теб. Казах му, че днес ще ходя на лекар. И моля те, не му казвай. Той не трябва да има съмнение за бащинството. Разбираш ли, това дете ще расте и трябва да си има татко, който да го обича. Затова исках да ми се закълнеш, че никога на никого няма да споменеш за този наш разговор.
– Едно не разбирам, защо на мен казваш, че може да съм баща с вероятност 50 процента, а на него не. Мене ме съсипваш, а него щадиш. Всъщност ти предварително си избрала Иван. Защо? Да не би да ми отмъщаваш? О…ти си ме обичала през всичките тези години и сега си отмъщаваш за неангажираното ми отношение към теб? Не ти ли дойде на ум, че е редно да ме попиташ, какво желая и аз, а не да ми налагаш твоето решение? Никога не съм имал деца, а винаги съм искал и то МНОГО. И сега за първи път в моя живот една жена забременява и то жена, която никога не е забременявала, и ми сервира факта, че бебето може да е от мен, но може и да не е, всичко е фифти–фифти. И аз трябва да приема да се разделя с единствения си син, може би. Знаеш ли, ти си…, ти си…, нямам думи! Защо ми го каза? Защо след като си решила да живееш с Иван? Защо пося съмнението в мен?!
– Не съм решила да живея с Иван. Реших с теб да споделя, защото ти си ми… най-близкият приятел. Не исках да те лъжа, че ти си бащата, като не съм сигурна. Мислех, че ще разбереш. Че ще занемееш пред ЧУДОТО, ЧУДОТО на моята бременност, а не на твоето оплождане. Защото бих искала да си с мен, въпреки съмнението, въпреки трудностите, през които ще минем, въпреки двата развода, които ще направим, въпреки болката, да си с мен, защото искаш да бъдеш точно с мен, а не заради детето. Можеш ли?
От съседната маса се надигна Краси Минев, който без да попита се присламчи със стола си към тяхната маса.
– Здравейте, как сте? Хайде, наздраве! Да сте живи и все така щастливи!
Коко го изгледа убийствено:
– Краси, много те моля, изчезни!
– Наздраве, Краси, но наистина ни остави, защото имаме важен разговор – помоли Нина.
– Е, стига с тези разговори. Не се наговорихте. Аз исках само да ви попитам, дали ми четохте последния разказ?
– Да четох го. За една голяма любов… – каза Нина.
– Да ти… на разказа, ужасен е и ти си ужасен. Изчезни! – изсъска Коко.
– Добре, добре, де. Ей, че грубияни.
Псувайки, той се върна на масата си.
– Не зная, Нина. Понякога изпитвам силна обич към теб. Харесвам те, ти наистина си ми най-близка, харесвам разговорите ни, харесвам очите ти, тялото ти, харесва ми да правя секс с теб. Може би, наистина, ще бъде хубаво да остаряваме заедно и да възпитаваме едно хубаво момче. Но от друга страна съм много привързан към жена си. Не ме вълнува по начина, по който ти ме вълнуваш, но не зная дали мога да живея без нея, не мога да си представя един развод, проблемите, драмите покрай него.
– Ето виждаш ли. Не бременността, а нещата между нас са определящи дали ще живеем заедно. Съжалявам. Въпреки че се надявах да приемеш чудото като знак, знаех, че това няма да стане. Затова в началото те помолих да се закълнеш, че този разговор ще си остане само между нас.
– Ако бях сигурен, че АЗ съм бащата, щях да избера да живея с теб.
– О, не! Трябваше да те излъжа ли? Стига, стига, не искам повече да говорим. Мислех, че ще разбереш колко съм объркана. Исках да решим заедно. А, ти, само ако бях сигурен, че Аз съм бащата….Господи , колко си ужасен!
– Ужасната си ти! А, какво ще кажеш на мъжа си. Ти май забрави, че си омъжена? Пет месеца е свирил нон-стоп в Германия, връща се щастлив от гурбет при любимата си жена и тя му сервира: „Скъпи, аз съм бременна от друг, тоест от други.“
– Ти със загриженост ли ме питаш, или за да ми натриеш носа? Ако наистина си загрижен, искам да ти кажа, че изпитвам ужас от предстоящата среща. Не зная как ще му кажа новината.
– Защо не му кажеш, че той е бащата?
– Това ще разреши твоя проблем, нали? – мразеше го. – Мъжът ми със сигурност не е бащата.
Обвинителният ѝ тон подлуди Коко.
– Господи, каква курва си. Истинска, ненаситна, сексуално и емоционално. Обичаш мъжа си, обичаш мен, обичаш Иван. И се чукаш с всички. Страстно, емоционално. Е, това ако не е групов секс. Как можа едновременно да се любиш с мен и с Иван. Да ни беше събрала поне заедно.
– Нека да не говорим за групов секс, защото ти винаги си бил идеологът на груповия секс. Наистина трябваше да ви събера заедно. И тогава, какво? Нямаше да има проблем. И двамата щяхте да се ожените за мен, така ли? Да заживеем в тройна комуна. С двама бащи. Кой като мене! Един ще води детето на детска градина, докато другият прави ремонт. И ще си четем разказите. Щастие и рози.
– Не говори глупости, знаеш че групата е само за купона. Когато има чувства и любов, не се прави група. В тази връзка, къде се чукахте с Иван? У вас ли?
– Да, на спалнята.
Не вярваше, че може да ревнува, но в момента страшно изревнува и то точно от Иван. Представи си ги голи и прегърнати, и това го влуди.
– Всъщност, какво искаш от мен сега. Не разбираш ли, че зависи ти кой мъж ще избереш да бъде Бащата. Имаш троен избор. Кой като теб. Казваш на избраника и той влиза в роля. Не знам само по какъв критерий ще го избереш. По големината на онази му работа, по портфейла, по очите, по апартамента, или по таланта? И тримата сме творци, кой като тебе.
– Ей, ей, стига сте крещели.
До масата стоеше Иван и двамата не бяха забелязали откога. Неловката ситуация вибрираше в цялата кръчма.
– Сядай де, какво стърчиш. Ето ти една ракия, има свободни. Нина днес не пие – Коко се опита да говори нормално, но някак не му се получи.
Иван настойчиво се взря в Нина и попита.
– Чух бременност. За тебе ли става въпрос. Ти ли си бременна? Нали не можеше да забременяваш. И от кого?
– Не, не съм бременна. Излъгах. Какво толкова, сценичен етюд – и преди някой да успее да я спре, стана от масата и изхвърча от клуба. По гърба ѝ не можа да се разбере дали се засмя или заплака.
– Какво става? Тя наистина ли е бременна или разигра шарж, а, Коко, кажи защо мълчиш? Какво си говорехте. Е, да ви вземат мътните, с такива неща шега не бива. Говори, де?
– Не зная, брато. 50 на 50 може да е бременна, 50 на 50 може аз да съм бащата или ти. 50 на 50 може да е лъжа – беше нарушил клетвата за мълчание само половин час след като я беше дал.
Масата потъна в дълбоко мълчание.
– Нина си забрави шала, както винаги. Ти или аз ще ѝ го дадем? – попита Иван.
– Е, все пак ще ни каже ли някой кой е бащата? – обърна се към тях пияният от съседната маса, известният от миналото писател Митко Ралчев.
Теодора Панайотова
