Филмът „Генерал дела Ровере” го пуснаха по кината в София през 1960 година. Режисьор Роберто Роселини, в главната роля Виторио де Сика. Мисля, че не направи кой знае колко голяяямо впечатление на зрителите и то само защото пристигна в апогея на следвоенното „италианско кино”. За малко повече от едно десетилетие тази вълна царствуваше в Европа, а може би и в света.
Сега е вече само история и ако гледате филмите им от онази епоха може да ви се сторят наивни и сякаш недовършени, но тогава беше друго време. Такива филми нямаше. Роселини излезе с „Рим, открит град” още в 1945, но шедьоврите се появиха по-късно.
„Крадци на велосипеди” на Виторио де Сика в 1949, „Стените на Малапага” на Рене Клемен в 1950 и после…
La Strada в 1956 и Нощите на Калабрия, 1957, с които изгрява Федерико Фелини, Генерал дела Ровере в 1959 и вижте какво става през следващата година. Пак Фелини с Ла долче вита, Роко и неговите братя на Лукино Висконти, Чочарка на Виторио де Сика, със София Лорен и трите в 1960.
Сега като си мисля, не съм сигурен дали прожектираха Ла долче вита, или съм го гледал в чужбина. Той по всички комунистически показатели беше упадъчен и срамотен. Такъв може да е бил и Чочарка, но го даваха защото там френски, демек капиталистически, макар и колониални войници, изнасилват бедната Лореница заедно с 12-годишната ѝ дъщеря. Значи – лошо, но може и трябва да се гледа.
После, в следващата година Развод по италиански с Марчело Мастрояни и Стефана Сандрели и 8 ½ на Фелини в 1963. Какво става с тия италианци? Та чак до Градините на Финци-Контини, безкрайно нежен филм на Виторио де Сика от 1971 и Амаркорд на Фелини от 1973. Край на предаването и сигурно съм изпуснал доста, но това са ми спомените. Също така и фонът, на който се появи Генералът за когото става дума.
Филмът спечели наградата Златен Лъв на фестивала във Венеция през 1959 г. Сюжетът сам по себе си е уникален и много заинтригуващ. Създателите на филма даже твърдят, че е по истински случай. Нищо чудно: понякога животът имитира изкуството.
Генуезкия мошеник Емануеле Бардоне, парадиращ като запасен полковник Грималди от италианската армия, се занимава с най-различни дребни и не толкова дребни шашми и измами във военна Италия от 1944 година, след падането на Мусолини и образуването на Италианската социална република Сало. Тя е по-фашистка от режима на Мусолини 1922-1943 г. и е под егидата на фелдмаршал фон Кеселринг, който командва немските войски в Северна Италия. На Юг вече се разпореждат Съюзниците (САЩ и Великобритания), които са дебаркирали в Сицилия през изтеклата година.
В Италия се е пръкнала – разбира се – въоръжена съпротива против фашистите (дотогава няма), с всичките ѝ салтанати: партизани, хвърлят им муниции със съюзнически самолети, те вдигат мостове и юзини във въздуха, бият се (?!) против фашисти и немци и въобще Bella Ciao, Bella Ciao, Ciao, Ciao…
И В Генуа се появява „полковник” Грималди, който покрай черноборсаджийството, измамите и най-различни мошеничества, сега се занимава главно с посредничество между роднините на задържани от властта и немски военнослужещи, главно сержанти, които ги освобождават. Срещу добро заплащане, разбира се.
Бизнесът му върви добре. Немските военни традиционно не са корумпирани, но края на войната вече се забелязва, някои от тях не издържат на изкушенията за лесна печалба и помагат на Грималди/Бардоне в неговите начинания. Всички разплащания се уреждат естествено и стриктно кеш!
Бардоне е любовчия (е как, италианец!) – неговата Валерия (Сандра Мило) – е отекчена и иска да го напусне, а той губи парите си на комар и по разпивки. Но животът си върви и всички са щастливи. Донякъде. Обаче Бардоне е човек на думата си: той не само взима големи откупи, които дели с немските сержанти, но честно и коректно изпълнява задълженията си, клиентите му са доволни.
Случайно – при една среща с германския полковник Мюлер – работите се объркват, „колегата – полковник” Грималди загазва и сам се озовава в ареста. Военните му предлагат леки условия и евентуално милост, ако той се съгласи да изиграе тяхната игра. Трябва да се представи – в затвора в Милано, не в Генуа, където го познават – като генерал дела Ровере, митичен и много известен водач от съпротивата, който току-що е бил убит. Бардоне ще събира сведения от заловени дейци, с които ще бъде в затвора и ще ги съобщава на немците. Като техен водач арестуваните естествено ще му имат безрезервно доверие и той ще е в състояние да свърши редица услуги на германците. Точно работа за него!
Речено-сторено. Нещата тръгват във верна посока. Бардоне се държи действително като генерал и голям и известен водач, задържаните го обожават и му се покланят, животът му е лесен и приятен, но довреме. Постепенно той се вживява в ролята си и започва не само да се държи като генерал дела Ровере, но и се превръща в образа, който претворява. Започва да крие сведения от началниците си, да хитрува, да се пазари в началото, докато накрая стига дотам, че отказва да им сътрудничи. Той се е превърнал в истински водач на съпротивата.
Никакви увещания, нови изкушения, обещания и подновени преговори не са в състояние да го разколебаят. Германците прибягват към заплахи и то с право: той не само че вече не е в тяхна услуга, но е започнал да им пречи и даже вреди. Заговорничи с арестантите, издава заповеди и нареждания, които се предават извън Милано, лично – макар и от затвора – възстановява и поема връзки с англичаните, с други думи срещу германците вече се изправя не мошеникът Бардоне/Грималди, но внушителната и заплашителна фигура на един решителен и убеден техен противник.
Развръзката не търпи отлагане, времето е военно, няма възможност, нито време за сантименталности, Бардоне ще бъде екзекутиран. Наближава кресчендото на филма. Преди разстрела германците го прекарват през карето на затвора за назидание на останалите, затворниците са струпани до решетките на отворените си килии, всички викат, крещят и тропат с налъмите си, невъобразим шум и Viva Generale, Viva Generale della Rovere, Lunga vita alla resistenza, Salute al nostro Generale, Amiamo il nostro Generale, Generale della Rovere – Viva! Впечатлението от филма не ме е напуснало и затова още си спомням за него и за Виторио де Сика и затова го споделям и сега. Емануеле Бардоне от нищо стана нещо за много кратко време, прозря, че е за предпочитане да бъдеш лъв даже за малко, отколкото да продължаваш дълги години да живееш като овца. И да умреш по свой избор и желание, когато пожелаеш – с достойнство и кураж, вместо да живуркаш и да оставиш избора за смъртта, датата и мястото на други, да се изпариш и да изчезнеш. Да, знам, че говорим за кино, което значи измислица, въображение, фантазия, значи нищо и половина, но не е точно така и всички го знаем.
И още нещо интересно. Открих, че има създаден нов филм Генерал дела Ровере. Да, създаден е за ТВ в 2011 година. Пак италиански. Режисьор Карло Карлеи (Carlo Carlei). В главната роля играе Пиерфранческо Фавино, а Виолета е Александра Дину (румънка). Повечето от останалите актриси и актьори са…БЪЛГАРИ.
Il generale Della Rovere (2011)
Христо Шопов играе немския полковник Мюлер, освен него – Даниел Ангелов, Теодора Духовникова, Христо Гърбов, Ники Илиев, Яна Яковлева, Валентина Каменова, Малин Кръстев, Николай Мутафчиев???
Явно е, че никой не знае, нито може да предскаже какво става, или ще стане на този Божи свят. Кълна се, че не знаех за новия Генерал (филма от 2011), докато не ми скимна да чукна в Гугъл.
Сигурно може да се гледа и сега. За другите не знам, но аз съм си го поръчал. Абе, гледайте го.
Никола Г. Алтънков
21 май 2021 г.
