COVID 19 от екологична гледна точка

Иван Драгоев е български доктор по философия, кореспондент на Центъра „Луи Жерне“, основан от Жан-Пиер Вернан и Пиер Видал-Наке. Заместник-директор на Валенсианския институт по класически и източни изследвания – IVECO.
Роден е на 19 септември 1971 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури в София и философия в Сорбоната в Париж. Защитава магистърска теза през 2000 г. в Университета Париж-I Пантеон-Сорбона на тема „Aventure et quotidien“ с ръководител Ерик Блондел. През 2004 г. защитава дисертация на тема „Приключение и всекидневие“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с рецензенти Георги Каприев и Христо Тодоров. През същата година издава монография с това заглавие. Автор е на книгите „Мит и идентичност, или защо Едип няма комплекс“, „Приключение и всекидневие“ и „Записките на един пилигрим“, „Скитащи записки“, „Митологичен прочит на „Травиата“ от Джузепе Верди“. Съставител е на сборника „Тиквите на Одисей, или философски диалози в интернет“. Научните му интереси са свързани в областта на античността и екзистенциализма.

 Иван Драгоев

В тези кратки редове ще се опитаме да повторим подвига на барон Мюнхаузен, който успява да измъкне себе си и коня си от блатото, хващайки се за собствената си перука.

Предлагаме да заемем до колкото това е възможно една “нечовешка” гледна точка – тази на “Природата ” върху наскоро появилия се вирус COVID 19, който явно за последните пет месеца успя да промени радикално човешкия начин на живот (за кратко или за дълго, остава отворен въпрос).

За да разберем това, което се случва, искаме да припомним, че Homo sapiens е един от малкото животински видове, който е неспособен да се адаптира към околната среда без да я трансформира. Човешкия вид не се адаптира към обкръжаващото го по частичен начин. Със своите действия той адаптира обкръжаващото го към своите нужди, които не се ограничават със задоволяването на стриктно биологичното.

В “Политика” Аристотел отбелязва, че за човека не достатъчно да оцелява (да живурка  – Zein), а да се стреми да “да живее добре ”(eu zein) или ако трябва да го изразим с по-модерна терминология: да живее по достоен начин.

Този нужда присъща единствено на вида Homo Sapiens внася в екологичната система, разбирана по най-общ начин като механизмите на авторегулация, които позволяват съвместното съществуване на различни форми на живот, едни изисквания които не само не отговарят на изискванията на природата, но доста често влизат в пряко противоречие. Свободата разбирана като способността да си дадем цели и закони различно от тези на природата и да се подчиним на собствените си правила, закони и императиви (по Кант) създава едно символично пространство със собствени правила за саморегулиране – културата.

Най-общо казано, дискурсът, който се опитва да осъществи връзка между законите на природата и законите на културата се нарича мит. Този дискурс се опитва да определи мястото на човека в света търсейки връзки на “нормалност ” и “природно (ст_) ”, там където такива връзки просто няма. Един от първите мислители дали си сметка за тази изконна схизма на символичното свързана с появата на езика е Спиноза.

Той говори за “реда на нещата ” и за “реда на думите”, заявявайки по радикален начин, че думите не могат да заменят нещата, както нещата не могат да заменят думите. Логиката на природата не е логиката на синтаксиса. Единственият опит да се изрази логиката на природата в артикулиран дискурс е хераклитовто словене, отчасти продължено и артикулирано по нов начин от античната трагедия.

Често в историята на Човечеството критериите на символичното присъщо на културата влизат в пряка опозиция с чисто екологичните критерии.  Такива примери са колонизацията на Гренландия от Викингите, изчезването на културата на Маите, сриването в своя апогей на културата на жителите на островите Пасха.

Случая с колонизацията на Гренландия от потомците на Рагнар Ротбрук е може би един от най-красноречивите. Викингските колони изчезват опитвайки се да запазят културните стойности на едно северно европейско и най-вече на едно християнско общество.

В същото време Инуитите, които познават по-добре тази екстремна и негостоприемна околна среда успяват да адаптират социалните си стойности към крайно тежките климатични ъсловия. В крайна сметка, от почти двувековното присъствие на Викингите в Гренландия са останали няколко енигматични каменни руини ( ферми и църкви). От друга страна, Инуитите продължават да живеят у да просперират в тези земи.

Появата на COVID 19 ни кара да се обърнем към хипотезата на Ловелок, за Гея, разбирана като:” една комплексна мрежа, която свързва биосферата, океаните и земята; осъществявайки в соята цялост, една кибернетична система ретро захранвайки се и търсейки постигането на една оптимална среда за живот от физична и химична гледна точка за тази планета.”

Този химик, нобелова награда по химия през 1973, поддържан от биолога Лин Маргис утвърждава присъствието на “една глобална система за глобален контрол на температурата, състава на атмосферата и солеността на океана, или иначе казано, това, което определя по принцип живота на нашата планета.”.

Няма да обсъждаме аргументите за и против хипотезата Гея. Ще си позволим да я поставим в перспектива с настоящите принципни въпроси свързани на глобално ниво с въпроса за климатичните промени предизвикани отчасти от човешката дейност.

Тази промяна в климата, заедно с промишлената и икономическата дейност на човечеството променя и разрушава природната среда и предполага галопиращ срив на био-богатството на околната среда. Ако впишем това  в една по-глобална перспектива, намаляването на био-разнообразието на растителните и животинските видове може да бъде сравнено в така наречените периоди на  “Масивно угасване”. Последните такива критични периоди са били Тисио-Юричното угасване преди окло 220 милионо години и това на Кертасио -Терциарното преди около 65 милиона години.

Ако приемем за момент хипотезата Гея на Ловелок/Маргис, то в  тази перспектива COVID 19 се появява като предвестник на “драстични мерки”, за да бъде контролирана дейността на един биологичен вид, който със своята дейност би могъл да постави под въпрос живота на тази планета, по принцип. Така наречения Homo Sapiens, подчинявайки се на чисто символични критерии и не на стриктно биологичните, не само поставя под въпрос собственото си съществуване, но и на това на условията на живот на планета Земя, по принцип.

Един от първите ефекти, от глобална гледна точка, на карантината, която повечето човешки общества си само наложиха, бе намаляването на икономичната и индустриална дейност и в крайна сметка на пътуванията.

Крайният резултат е понижаването на замърсяването на околната среда и пряко свързания с нея парников ефект на ниво невиждано от 1910г. Никога въздухът в големите градове е бил толкова чист. По улиците започват да се разхождат глигани и елени, в пристанището на валенция за първи път от петдесет години се появяват делфини.

Оказва се, че COVID 19 е способен да постигне бързо и лесно това, което неизпълнимите и не изпълнени протоколи от Киото, почти не успяват.

Може би дела на Homo sapiens в глобалното затопляне на климата е съвсем незначителна. Може би замърсяването на околната среда в най-лошия случай може да се сравнимо с избухването на Кракатоа и е “временно и преходно явление”.

Дори участието и възможността за влияние на Homo sapiens  да е нищожна, съпоставена с  появата на живота на планета Земя, принципът на  предпазливостта би трябвало да ни накара да се опитваме да избягваме действия, които в кратко или не толкова кратко обозримо бъдеще биха могли да имат необратими ефекти.

Ако съществуването на Homo Sapiens се съпостави с историята на планетата Земя и за нагледност тази история се съотнася с една календарна година, то бихме получили следната картина:

Това означава, че между Бронзовия Век и началото на XXI е изминало по-малко от една секунда и че нашето действие като животински вид едва ли е толкова решително, биха утвърдили скептиците.

За жалост фактите са упорито нещо и в техния бряг се разбиват и най кравите теории и оправдания за нашите действия или по/скоро за липсата на такива от наша страна.

Можем прекрасно да заявим, че в перспективата на историята на Живота на Замята като такава, нашата роля е почти незначителна, че да смятаме, че да можем да се месим в историята на Света е знак на гордост и на прекомерна важност (hubris), която си приписваме като животински вид.

Другата възможност е да сме като описания от Блез Паскал човек, който бяга към бездната държейки пред очите си парцал, за да не я вижда.

Всеки е свободен да избере една от гореописаните гледни точки и да действа или да продължава да бездейства като последствие.

Единствената претенция на тези текст е да помогне на читателя, да действа или да бездейства по съзнателен начин.

В следствие на гореописаното възниква серия от неудобни и леко цинични въпроси, които заслужават да бъдат развити и обсъдени в по-подробно изследване. Ще се задоволим само да ги маркираме:

1. Случайно ли е, че вирусът удари най-силно мегаполисите и най-вече тези с високо ниво на замърсяване на околната среда? (от една страна присъства голяма част от населението, което има декларирани здравословни и дихателни проблеми свързани с общата екология на града, от друга вирусът се разпространява по-бързо до толкова до колкото има на разположение концентрации от Homo Sapiens живеещи в условия на свръх пренаселване и не на последно място е фактът, че вирусът се захваща за така наречените частици PN 2,5, дължащи се на замърсяване от индустрията и от средствата за транспорт въздух и така “пътува“ по-удобно).

2. Случайно ли е, че вирусът поразява предимно хора на възраст от повече от 65 години, с проблеми с теглото и социално слабите прослойки от обществото повече от колкото по-богатите, които се грижат за здравословно хранене, спорт и мат втори резиденции, където да се оттеглят? (когато един животински вид в определена околна среда достигне свръх населяване обикновено се случват два типа събития:

• Появява се хищник който регулира неимоверно високата раждаемост …но Homo Sapiens е на върха на екологичната пирамида бидейки сам суперхищник способен да елиминира други хищници.
• Поява на болест, която елиминира най-слабите и не адаптирани индивиди. Еволюцията на медицината и така наречената “зелена революция в агрономията“ в началото на миналия век правят така, че през в ХХ век броя на човечеството се повишава повече и с по-бърз ритъм отколкото през последните 4000 години взети заедно. Не е ли в крайна сметка вирусът едно средство за биологично регулиране на нивото на човешката репродуктивност, до толкова до колкото променя по радикален начин “социалните дистанции“ и поставя в опасност възрастните когато влизат във връзка с по-младите “асимптоматични“ индивиди?
• Не на последно място вирусът може би ще анулира една аномалия от биологична гледна точка, която човешката култура прави “нормална“ и социално обоснована. От биологична гледна точка, самката избира за репродукция най-силния и най-обещаващия сексуален партньор. Можем да вземем за пример лястовиците, които избират най-надеждния и грижовен баща за създаване на гнездо, но търсят най-привлекателния самец за оплодотворяване (така повече от 40% от самците лястовици се грижат за чеда, които не са техни). В човешкото общество все по-често самката търси възможно най-обезпечения материално самец, независимо от това дали е биологично оптималния вариант за репродукция. В повечето случаи между двата сексуални партньора има голяма разлика във възрастта и възможността за “кръшкане“ като при лястовиците се намалява благодарение на “заплахата“ от генетични тестове. Иначе казано, в човешкото общество при избиране на сексуален партньор действат социални или по-скоро символични критерии, които са в противоречие с биологичните.  Опасността за заразяване на по-възрастните от асимптоматичните млади е може би коректив на биологическото отклонение на вида Homo Sapiens провокиран от доминирането на културните и символични критерии над чисто биологичните.

3. Случайно ли е, че най-жестоко пострадалия от COVID 19 е Ню Йорк разглеждан като парадигмата на неолибералния икономически, социален и културен модел за развитие, базиран върху безкрайното и безгранично увеличаване на нивото консумиране? (експлозивното съжителство, особено в ситуация на криза на хора, които печелят милиони и тези, които са в ситуация на оцеляване, оскъдната социална осигуровка и частната медицина базирана върху индивидуални застраховки (за разликата от Канада, Франция и Германия), присъствието на “хора без документи“, които се превръщат в социални „невидимки“ е фактор за развитието и предаването на вируса.)

В един задълбочен размисъл върху COVID 19 във вестник EL Confiodencial” от 13/04/2020, Едуард Карбоней (Eduard Carbonell – един от най-известните испански антрополози работещ над пещерата Атапуерка) пише: “през последните години живеем процес на колапс дължащ се на нашата неспособност да синхронизираме нашето съзнание като биологически вид с експоненциалното увеличаване на технологията. Намираме се в гърлото на бутилката, това е една промяна на фаза, която не знаем как да афронтираме“

Ако разглеждаме СOVID 19 от чисто екологична гледна точка без да привнасяме социални, морални или етични съображение, тази пандемия може да бъде приета като предупреждение на Гея, разглеждана като система за саморегулиране на живота по принцип и елиминира всичко, което може да я постави под опасност. Искаме да повторим, че не търсим да персонализираме и  антропологизираме Гея. В това послания няма нищо лично. Просто е знак, който сме свободни да забележим и интерпретираме или не.

Но прилепнали към нашите символични стойности (схизофренични от чисто екологична гледна точка) видът Homo Sapiens не само е на път да се самоунищожи, но с техническата си еволюция поставя под въпрос живота  Планетата Земя като цяло (не говорим само за замърсяване на околната среда, а за отприщване на процеси, като атомната енергия, която сме неспособни да контролираме (най-малкото токсичните и радиоактивни остатъци от атомните централи, без да говорим за складираните атомни и водородни бомби и биологично оръжия създадени от човека)

В крайна сметка COVID 19 ни поставя като биологически вид пред един типично картезиански въпрос ¿Какво трябва да се промени, нашите желания или реда на света?

¿Какво предполага въжделеното “връщане към нормалността”, ако приемем, че е все още възможно?

Както отбелязва Едуар Карбоней, COVID 19 е едно предупреждение, което би могло да доведе до колапс (не изчезване) на Homo Sapiens като вид, по същия начин, по който това се е случило с нашите предшественици – неандерталците.

Науката и технологията на XXI век ни предлагат средства, с които не е разполагала нито една от предшестващите ни човешки култури, за да се разбере, контролира и  “победи“ COVID 19.

Въпросът, на който трябва да отговорим е :  Как ще бъдат използвани тези средства, които не са нито добри, нито лоши сами по себе си ?:

1. Намираме ваксина, живеем и работим докато все още се търси с маски и даже ако трябва със скафандри за да не се постави под въпрос “свещения-неолиберален-модел-на-производство-и-потребление“. Ще се създадат (по-скоро доразвият вече съществуващите) гета за връх богати където ще може да се има достъп единствено след провеждането на предварителен тест PCR, докато обикновените смъртни ще живеят под контрола на системите BIG DATA, които ще започнат да се приемат като нещо нормално, като например в Китай, Корея и отчасти Израел. Тава ще бъде свързано с нормализирането на “изключителните състояния (на аларма)“, както подчертава корейския философ Byung-Ghul Han основавайки своите тези върху трилогията на Дж. Агамбен “Homo Sacer”.

Супер бедните (Африка, Индия о чисто и просто гетата в Европа и САЩ) ще бъдат оставени на самотек, за да се произведе дарвиновата биологична селекция. Оцелелите ще развият анти тела в кръвта си и ще могат да ги продават на пазещите се от самия живот свръх богати. Средната класа почти ще изчезне. (вече има конкретен случай, цитиран от Джереми Рифкин в книгата “Векът био-тек“ когато Novartis се опита да патентира анти телата развити от една индийска ентия срещу определен тип болест, от която страдат поради екстремните условия на живот).

1. Технологията и научното развитие позволяват създаването на нов тип общество, промяна на символичния ред на стойностите и културните приоритетите (дистанционна работа, модел за производство обоснован екологично в перспективата на трайното развитие, частично завръщане на гражданите в изоставените села, промяна на типа земеделие и животновъдство, на произвеждането на храна като цяло, за да се “де конгрегират“ мега полисите…и.тн.

Но не бива да позволим екологията като етика, като форма на екзистенциален избор да се превърне в карикатура на самата себе си деградирайки до  “еко катехизъм“, ставащ лесно претекст за евтино морализаторство можещо да се превърне в основа за “зелени диктатури“…..

В крайна сметка изглежда, че Homo наричайки сам себе си  Sapiens като биологически вид  се намира на кръстопът:

Да промени стойностите и модела на общество или да се остави на Природата (Геа) да ни промени.

Ivan Dragoev

La Torre del Compte, Mataraña  ноща на  24 към 25 май 2200
 (текстът се посвещава на моя учител-шаман Здравко Попов)