Наклонът, нов разказ от Николай Русев

Наклонът

Йержи си купуваше вестници най-вече заради голотиите на последната страница. Почти никой вече не го правеше, но на Йержи му харесваше как миришат хартията и печатното мастило. Освен мацките на последната страница публикуваха и едни такива колонки с любопитни факти. Някои бяха изумителни, други не чак толкова:
„Според едно изследване хората, които подреждат дрехите си по цветове, са много добри в решаването на пъзели, но имат склонност към психози“ или „Проучване показва, че носенето на червени чорапи увеличава шанса да се спънете с 1,7%“ – все полезни неща от този сорт.

Любопитният факт, който преобърна живота му, звучеше така:
„Знаете ли, че нищо не дразни повече човешкия мозък и въображение от 10-градусовия наклон?“

Е, откъде Йержи да знае! Човек може ли да знае всичко? В началото той пропусна тази важна информация и се залиса в съседната колонка – тази с вицове. По едно време така се разтресе от смях, че накапа вестника с мазната супа. С нея прокарваше обедния махмурлук в старата закусвалня. Точно срещу службата му.

Нещо отново привлече вниманието му към любопитния „факт за наклона“ и, сякаш направляван от невидима сила, той откъсна малкото каренце от оцапаната страница. Набута го в джоба на сакото си, а с останалия вестник се обърса като със салфетка.

Йержи прекара следобеда в четене и препрочитане. Телефонът в канцеларията се скъса да звъни, но нямаше намерение да вдига. Имаше такива дни – не правеше нищо! Тогава намираше онова време за себе си, което го караше да обича службата си. Това му беше хубавото на държавния служител. Можеш да не правиш нищо цели часове и дни, а стане ли пет, направо си биеш камшика!

Новият шеф го гледаше накриво, ама на него не му пукаше. Сменяха ги през няколко месеца и този също бе на път да отлети.

Вечерта Йержи заспа с „любопитния факт“. Цяла нощ го сънува, а на следващата сутрин се събуди друг човек.

За да визуализира наклон от 10 градуса, взе ъгломер от чантата на детето и с червилото на жена си отбеляза мярката директно върху огледалото на гардероба.

Наклони тяло, заемайки поза, която следваше начертаната линия, и тръгна да обикаля из вкъщи.

– Пак ли кръстът? – попита жена му. Беше подала чорлава глава от банята. Побъркваше се, когато го стегнеше дископатията, защото тогава отказваше да изпълнява безумните ѝ прищявки.

– Знаеш ли, че нищо не дразни повече човешкия мозък и въображение от 10-градусовия наклон? – отвърна Йержи разсеяно и леко наклони глава.

– За наклони не знам, ама за плочника на маминка ще трябват 10 чувала цимент. Ти имай късмет и тази събота да ми се направиш на болен!

– Няма ли да е по-добре да го направим под наклон? За плочника говоря. Точно десет градуса?

– Ти имай късмет да оплескаш нещо и после да трябва да подпираме масата!

„Къщата на маминка“ бе онази черна дупка, която отнемаше цялата му финансова и всякаква друга енергия. Йержи я мразеше и често си представяше, че я залива с бензин, пали я и танцува около огъня. Скапаната пристройка му костваше години за разрешителни, проекти, доизравняване на парцела, изкоп, груб строеж, електроинсталация и нов покрив. Впрочем маминка не доживя да види покрива и цялата идея за пристройка изгуби първоначалния си замисъл.

– Гледай до събота да ти мине! – закани се през зъби жена му, а той продължи да я гледа наклонен.

Така излезе навън. Не беше сигурен, че през цялото време спазва точните градуси, но по целия път към службата се взираше в случайните минувачи, търсейки някаква реакция. Като че ли на никого не правеше впечатление, но Йержи беше решен да настоява. Една бездомна котка изхъска след него. Портиерът и той попита дали не се е сецнал, и с това приключи първият ден.

Цяла седмица вървя накриво, говореше накриво и дори в тоалетната започна да засяда под наклон. Когато го схвана кръстът и взе да му изтръпва единият крак, се принуди да подходи по-иновативно. Купи си обувки с високи платформи, плати на един възрастен майстор да отнеме сантиметър и половина от едната и буквално премина на второ ниво. Също като онзи мустакат водопроводчик от играта „Супер Марио“, който яде гъба след гъба, за да стигне битката със змея!

Според отметката на огледалото беше постигнал идеалните 10 градуса! Знаеше, че битките със змейове са само в приказките. Него го извика началникът и започна да го хока:

– Крив сте ми нещо, колега, много сте ми крив!
– Разбира се, че съм крив, господин министър! Точно с 10 градуса – едва скри радостта си Йержи. Винаги е много мотивиращо, когато някой забележи усилията ти.
– Не виждам нищо смешно! Отчетите се бавят втори месец. Нямаме напредък по програмата… Какво предлагате?

Как да му обясни, че няма нужда нищо да се прави? След изборите ще го сменят, ще дойде нов, който ще поиска нови отчети и ще стартира съвсем различни програми…

– Ще поддържаме стабилност! – отвърна Йержи напълно сериозно, защото усети, че усмивката му дразни министъра.

– Няма да работим дълго заедно, ако продължаваме така – закани се началникът и му направи знак да се разкара.

Йержи се изниза по същия начин, по който влезе – под наклон.

***

Жена му го търпя до момента, в който Йержи демонстративно накриви телевизора. Отмери градуса и продупчи нови дупки за поставката. Това я накара да истеряса. Каза му, че е ненормален. Събра каквото можа и се премести в „къщата на маминка“.

Идеята му да прави нещата под ъгъл направи впечатление на една съседка. След като клюката, че жена му го е зарязала, излезе от обръщение, тя забелязала, че Йержи преправя простора на терасата, а после килва настрана тромавия климатик. Споделила с друга съседка и оттам историята му стигнала чак до следващата пряка. До един оператор в сутрешния блок. На ония в телевизията нали само такива неща им трябват…

Имаха една рубрика „На гости“. Продуцентът веднага изпрати екип да провери какво се случва. Йержи ги посрещна. Почерпи гостите с кафе и отговори на всичките вълнуващи въпроси.

– Човекът основно се състои от вода. А всички знаем какво става със застоялата вода. На водата ѝ трябва наклон! – беше посланието, с което завърши материалът. Още следната сутрин той бе монтиран и излъчен в национален ефир.

Да кажем, че веднага се превърна в сензация, би било пресилено. Новината, че някой се старае да постигне десетградусов наклон, се конкурираше с куп други сензации. Например че старата лъвица в зоопарка е родила лъвче. Или пък че китайците изстреляли сонда, която след 15 години щяла да донесе проба от пръстена на Сатурн.

Йержи започна да набира популярност най-вече покрай участието си в риалити формата „Всички го можем“. Едно шоу, в което професионални танцьори танцуваха с аматьори. Многото сезони и падащият рейтинг бяха тласнали продуцентите към по-фрик идеи. Затова поканиха едно джудже и „наклонения човек“. Есемесите и зрителските гласове изпратиха и двамата на финала! Там Йержи и партньорката му загубиха, но след това участие последваха много покани и интервюта.

Далеч преди финала на шоуто в социалните мрежи се появиха групи като „#наклон10“, „Подкрепете Йержи“ и „#АзсъмЙержи“. Там постепенно се събираха стотици последователи, което пък провокира интереса на една фондация.

Скоро нашият човек получи обаждане:

– Бихме искали да обединим усилия – каза някаква жена със силен акцент.

– Кои сте вие? – недоумяваше Йержи.

– Борим се с климатичните промени. Утре в централната галерия откриват новата изложба – живопис. Организираме акция… Пърформанс. Отиваме с боя и спрей, за да омажем. Предлагам ви да минете след нас и да килнете всичките картини.

– С десет градуса, нали?

– С колкото градуса решите. Следим ви от известно време. Имате публика, която ние… трудно достигаме. Представете си колко хора ще се заинтересуват от акцията, ако участвате лично. – Жената направи пауза. – Ако се съгласите да станете наш сътрудник, ние ще се погрижим да разполагате с офис, служебен автомобил и месечна издръжка за консумативи…

На Йержи му стана приятно. Най-накрая се намериха хора, които можеха да оценят делата му по същество. Ако тази „издръжка за консумативи“ се доближаваше до чиновническата му заплата, означаше, че още утре може да  хвърли оставката пред министъра. Все пак реши да си придаде тежест:

– Ще участвам при едно условие. Държа първо да се наклонят картините и чак след това да се омажат!

От фондацията се оказаха сериозни и демонстрираха невиждан размах. Дизайнерите им предложиха за лого пиктограма, напомняща кулата в Пиза. Изготвиха значки, щамповаха тениски и брандираха всички налични билборди.

В едно предаване поканиха достолепен професор, който обясни, че при наклон се подобрява оросяването на едното мозъчно полукълбо. Кое точно – зависело накъде се накланя човек.

– А другото? – попита водещата.

– То си почива. Вие на почивка ходите ли?

Водещата призна, че ходи.

– А мозъкът ви кога почива? – попита професорът и тя се замисли.

Няколко клиники откриха кабинети за определяне на индивидуален наклон. Прегледът включваше измерване на кръвното, кратко събеседване и накланяне пред огледало.

След няма и месец Йержи предвождаше внушителна тълпа, която наобиколи парламента. Скандираха за повече наклони по улиците и за въвеждане на задължителен 10-градусов стандарт. Протестът бе отразен във всички медии и широко дискутиран от дежурните експерти.

***

Един от най-големите концерни за производство на стоки за спорт и свободното време пусна на пазара наклонен велосипед. Гениална инженерна разработка, при която предната гума е по-малка от задната, така че велосипедистът да пътува под наклон. Някои телевизии започнаха да качват изкривени с 10 градуса субтитри. Появиха се и авиокомпании, които принудиха пилотите си да изпълняват всички полети под нужния градус.

От фондацията изчислиха, че вече има достатъчно последователи, които лесно ще бъдат превърнати в избиратели. Социологическите агенции започнаха да улавят новите обществени нагласи.

– Когато спечелим изборите, ще въведем 10-градусов наклон в жилищното строителство! – обещаваше Йержи по време на предизборните дебати. – Заедно ще изградим едно по-справедливо и по-устойчиво бъдеще!

Платформата беше много добре написана и наклоните засягаха повечето аспекти на обществено-икономическия живот. От дреболии като подписите под официални документи до фермерската продукция, животновъдството и градоустройството. За всичко бе помислено и хората най-сетне усетиха искрена загриженост.

Управляващите изпаднаха в паника. Сериозни компромати срещу Йержи липсваха. Държавен чиновник с дребни дисциплинарни нарушения, наследствен апартамент и никакви спестявания. За парцела и пристройката на маминка не можеха да кажат нищо, тъй като се водеха на жена му.

Имаха нужда от нещо грандиозно. Нещо, което да спре надигащата се вълна и да опази властта от този никаквец и самозванец. Ако нещата продължаха да се движат в същата посока, с натрупаната инерция, Йержи нямаше да има нужда от балотаж и щеше да ги помете на първи тур.

Тогава дойде пробивът. Фондациите зад управлението и кризисният им пиар нанесоха своя гениален удар.

– Наклонът на земната ос е 23,45 градуса, а не 10! – усмихваше се победоносно техният кандидат по време на последния дебат. – Вашият наклон е ненаучен, невалиден и е атака срещу демокрацията в тази страна!

Йержи измърмори нещо, но модераторът заглуши микрофона му.

– Знаем, че е направено много и няма да рушим – продължи кандидатът със спокоен глас. – Ние сме съзидателна политическа сила и само ще надграждаме. Където са достигнати 10 градуса, ще добавим още наклон, докато достигнем 23,45! Подкрепете истината!

***

Йержи се чувстваше съсипан. Болеше го от загубата на изборите. А беше толкова близо… Още повече го болеше кръстът. Месеците ходене под наклон се отразиха изключително зле на дископатията му. Докторът го посъветва да използва еднакви обувки, да прави упражнения и да се старае да стои с изправен гръбнак.

Жена му отказваше да приеме, че действително изпитва болки, и го тормозеше по телефона.

– Беше обещал да оправиш плочника на маминка! Да се правиш на маймуна по телевизията можеш, а да докараш десет торби цимент не можеш!

Единственото умно нещо, което направи, бе, че си бе взел неплатен отпуск, вместо да напусне. Иначе едва ли щяха да го върнат в министерството. От фондацията му спряха кранчето. Изпадна в такава депресия, че дори голотиите на последната страница във вестниците не го радваха. А и за какво да си купува вестници? Пишеха едно и също. Наклонът на земната ос бил доказано 23,45 и правителството описваше мерките, които планираше да предприеме. Само лоши новини. На всичкото отгоре и министъра не го смениха. Още първата седмица го погна:

– Колега, докладваха ми, че не спазвате вътрешния ред!

Йержи повдигна рамене. Дори не бе ходил в закусвалнята отсреща. Слезе да обядва в стола.

– Бюрото ви, колега, бюрото! Още днес да бъде поставено под установения за министерството наклон!