Владимир Лоски искаше да хвърли светлина върху отказа, с който Екхарт посреща всеки опит да се заключи божественото в едно или друго понятие. Ето защо той очаква и от нас същата скромност, която и сам проявяваше толкова естествено, очаква да се съгласим с окончателното незнание, което тук е истинното знание… Няма съмнение, че тази аскеза изразява възможно най-добре онова, което в душата на Лоски откликва естествено на зова на душата на Майстер Екхарт. Тайно сродство го е отвело при тюрингския доктор – не за да го одобрява винаги, но поне да му служи с онази духовна симпатия, пред която доктрините разкриват в края на краищата своите тайни.“

Етиен Жилсон

Владимир Лоски (1903 – 1958) е един от най-видните богослови на XX в. Син на известния философ Николай Лоски, чието семейство е изселено от Съветска Русия през 1922 г. Завършва образованието си в Париж, където живее до края на дните си. Преподава догматическо богословие и църковна история в института Св. Дионисий към Сорбоната. Забележителен познавач на източното светоотеческо наследство. На български са преведени книгите му: Мистическото богословие на Източната църква; Догматическо богословие (1993), Очерк върху мистическото богословие на Източната църква (2005), Боговидение (2010). Отрицателното богословие и богопознание-то у Майстер Екхарт е дисертационният му труд, останал недовършен поради внезапната кончина на автора.

От френския издател Морис де Гандиак
Предговор – Етиен Жилсон

Nomen innominabile
(Неименуемото име)

  • В търсене на неизречимото

  • Източникът на nomen innominabile

  • Безименността и много именността

  • Esse innominable
    (Неименуемото битие)

  • Екхарт и св. Тома

  • Две дълбинни присъствия

  • Виното в Кана

  • Мистик или диалектик?

  • Непознаването на Бога и на себе си

Nomen omninominabile

  • Nomen super omne nomen
    (Име, което е над всяко име)

  • Collatio esse
    (Даряването на битие)

  • Водите над твърдта и водите под твърдта

  • Словото без думи

  • Един път каза Бог, и два пъти аз чух това

  • Единият – име над всяко име

  • Първото определение на битието

  • Чистотата и пълнотата на биването

  • Unum et Omnia
    (Едното и всички неща)

  • Opposito nihil mediatione entis
    (Противопоставяне на нищото посредством биващото)

  • Единственото на всемира

Ego sum qui sum
(Аз съм, който съм)

  • Откровението на единственото Битие

  • Quidditas et anitas
    (каквина и anitas)

  • Божествената самодостатъчност и тварната немощ

  • Reduplicatio
    (удвояване)

  • Аз живея, защото живея

  • Предметът на метафизиката

  • Познанието на каквините

  • Каквината и esse secundum

  • Нивото на субстанциалността

  • Essentia et Esse
    (същност и битие)

  • Двете нива на есенциалност

  • Inteligere et esse
    (мислене и битие)

Regio dissimilitudinis infinitae
(Страната на безкрайното неподобие)

  • Тварното неподобие, умът и благодатта

  • Благодатта, славата и божественото неподобие

  • Ascensio intellectus
    (Възхождането на интелекта)

  • Апофаза на противопоставянето

  • Противопоставяне на intelligere и esse

  • Ens cognitivum и ens reale
    (Познаваното биващо и реално биващото)

  • Умопостигаемите species и причините-образци

  • Семенните основания и божественото слово

  • Интелектуалният нихилизъм и нетварността на познаването

Splendor in medio
(Сияние по средата)

  • От уподобавяне към единство

  • Противопоставяне и не-противопоставяне

  • Indistinctio – distinctio
    (Неразличие – различие)

  • Dissimilitudo – similituso
    (Неподобие – подобие)

  • Rota in medio rotae
    (Колело в колело)

  • Аналогичната причинност

  • Бог като esse omnium и принцип на аналогията

  • Аналогичната предикация и учението за битието

  • Аналогия на атрибуцията

  • Qui edunt me, adhuc esurient
    (Които ме ядат, повече ще огладнеят)

  • A Deo et in Deo
    (От Бога и в Бога)

Imago in speculo
(Образът в огледалото)

  • Божествеността като форма и божественото Quo est

  • Формална причинност и божествена образцова причинност

  • Битие, живот, ум

  • Богословието на образа и обожаващите трансформации

  • Аналогията при преображението в същия образ

Съкращения

Представяне на книгата на Владимир Лоски „Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт“ (Фондация „Комунитас“).

На 31 януари (вторник) от 18.30 часа в Новата конферентна (Огледалната) зала на Софийския университет (етаж 2, северно крило на Ректората). За книгата ще говорят проф. Калин Янакиев, проф. Георги Каприев и Тони Николов.
Проводач Анрей Романов

https://fakel.bg/%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b5%d1%80-%d0%b5%d0%ba%d1%85%d0%b0%d1%80%d1%82-%d0%b0%d0%b7-%d0%b2%d0%b0%d1%81-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%85-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0/

Майстер Екхарт, Аз вас избрах от света…

Предишна статияХристос Хартомацидис за „МОЯТ ШАБАТ“ на Вивиана Асса
Следваща статияМАРТИН, ХЕЛИ, АЗ, разказ от Георги-Момчил ПОПОВ