Не зная защо българите не си дават сметка, че Русия и като империя, и като СССР, и днес като Руска федерация никога не се е отнасяла към България като към равноправна или поне приятелска страна, „по-малък брат“. Напротив, има неоспорими доказателства за враждебно отношение, продиктувано от имперски интереси – факти, които малко историци изследват и описват, а още по-малко общественици и журналисти интерпретират и правят публично достояние. Докога по този въпрос ще се мълчи? Защо русофилите у нас, които никак не са малко,
не правят разлика между руския народ и управляващите го? Защо се премълчават и не се анализират фактите? А те са неизброими. В тази книга ги показвам обективно и по възможност без коментар.
Истината е, че единственият път, когато Русия се е намесила позитивно в нашата история, независимо от скритите й намерения, е Освобождението ни от турско робство – една война, в която руският народ е дал няколко десетки хиляди жертви, загинали в бой или починали от болести. За това сме им искрено признателни. Но… дотам. Трябва ли поради тази причина истината да се премълчава? Трябва ли да се смесват чувствата, които българите изпитват към руския народ, с политиката, която и владетелите на руската империя, и Сталин, и неговите
следовници, и Путин – „Хитлерът и Сталинът на ХХI век“, са провеждали и провеждат по отношение на България. Изводът, който може да се направи при обективно разглеждане на събитията от Освобождението до днес е, че поведението на Русия спрямо страната ни винаги е било с пагубни последици за нас.
Известно е, че колкото по-информиран е човек, толкова по-трудно се поддава на манипулация.
Въпреки че има многотомни издания, посветени на историята на България, въпреки че тя се изучава в българските училища, за съжаление значителна част от българите изкривено възприемат и си обясняват събитията, през които е преминала страната ни от Освобождението от османско иго та до наши дни. Истината се замества с идеологеми и митове. Най-опасният мит е, че „кат Русия няма втора, тъй могъща на света“, че „Тя е нашата опора…“ и това трябва да предполага любов към всичко руско и задължителна благодарност, че ни е дарила свободата. Ревниво обаче се премълчава нейната непрекъсната негативна намеса във вътрешната и външната политика на България.
Историята трябва да се знае такава, каквато е. Целта на предлаганата книга е достъпно (популярно) да запознае широката публика с истинското място на Русия в нашата история. Описвайки най-важните моменти от развитието на държавата ни от 1878 г. насам, съм се опитала да разкрия истинското отношение на Русия – била тя империя или СССР, към България, като цитирам редица документи, включително дипломатическа кореспонденция между двете страни. При всички случаи, „помагайки“ с действия или съвети, Русия гони единствено своите интереси и то винаги в ущърб на българите.
В първата част, озаглавена „Прочетено и премислено“, е проследена намесата на Царска Русия в делата ни по време на цялото Трето българско царство. 62 български правителства, независимо дали русофилски, или русофобски са били, многократно са се изправяли пред опасността от реална руска окупация.
Във втората част на книгата – „Чуто, видяно, преживяно“, са проследени отношенията СССР – Народна република България. Описвам събития, на които съм съвременник.
Една глава е посветена на 45-годишното социалистическо ежедневие с всичките му абсурди. Там анализирам и причините, поради които се срина социалистическият строй в България.
Книгата завършва с „И нещо лично“, където споделям личните си преживявания през годините на народната република, които впрочем са преживявания на огромен брой българи.
При написването на книгата съм използвала и цитирала литературни източници – монографии за българската история, дневници на изтъкнати политици от Третото българско царство, томове, издавани от Комисията по досиетата, както и някои книги на чуждестранни автори, преведени на български език.
Особен интерес представляват: книгата на американския журналист Уил Мънроу, издадена през 1914 г. в Бостън, САЩ, и преведена у нас през 1999 г., в която авторът анализира поведението на Стефан Стамболов, на цар Фердинанд;
книгата на френския финансов съветник Емен Кейе, която описва живота в страната ни през първите две години на Третото българско царство;
книгата на граф дьо Бурбулон, пресъздаваща атмосферата на Фердинандовото управление.
