Случи се!
След толкова преведени книги, след безброй издания – днес държа в ръце книга не като преводач или редактор, а като автор. Първата ми авторска книга… Много от текстовете вътре не са четени дори от най-близките хора. Не заради друго – просто си казвах „Кого интересува това?“ И още – цял живот живея със Словото, с високите образци… да, в това отношение имам висока летва. И изведнъж… Както пиша в краткия предговор, „Нямам смислено обяснение защо издадох тази лична книга“. Разбира се, намерих оправдание: нямам никакви литературни претенции, просто искам да оставя спомен за децата, близките и приятелите. Така вече звучи по-добре 
… А, да, фотографиите вътре също са авторски. Не са професионални, но са много лични…
Тиражът е твърде малък, за да се продава в книжарниците, но всеки, който държи да я има – ще!
Показвам само кориците и благодаря на издателство „ФИЛ“ за перфектната работа.
Р.Б.
ОКТОМВРИЙСКИ ПЯСЪЦИ
Мъжът кръстосваше полека плажа
с дългата си пръчка –
търсачка на потънали във пясъка монети.
– Приятел – казах, –
в тези пясъци изгубих въздишки, смях
и думи, и копнежи,
които молех лятото да сбъдне.
Ако ги намериш, обади се,
ще ти платя добре.
– Едва ли – рече, –
не ги лови търсачката.
А и със сигурност не струват нищо вече.
После се наведе,
изрови от пясъка
пробито сърчице от ламарина
и ми го подаде.
октомври, 2014
НЕСЛУЧВАНЕ
*
Часовникът отсреща
не ми дава шанс
да го попитам колко е часът.
За друго не се сещам.
*
Дъждът спря.
Той сгъна чадъра си.
Благодарих.
И отминах.
А някъде вали с дни.
*
Шест часа
на една седалка в автобуса.
Бегли докосвания.
Не зная как да завъртя копчето на…
О, благодаря!
Усмивка.
Шалът ми се свлича под седалката.
Благодаря!
Почти срещнати погледи.
Накрая – телефона, якето, чантата.
Приятен ден!
Забравихте си вестника!
Махва с ръка.
Довиждане!
До – никога – виждане!
…
Това помежду ни
отдавна ми отесня
и окъся.
Но ти продължаваш
да ме закопчаваш
и да пристягаш връзките.
Не разбра ли,
че държиш в ръце
само дрехата.
И я оплакваш.
29.12.2014
СЪН
Той беше последният,
с когото можеше да се случи Нещо.
Дали тъгувам за Нещото,
което би могло,
но не е пожелало,
или е пожелало,
но не е могло…
Или просто си подхвърлям
думите
като зарчета,
приседнала на края на земята,
на ръба на времето,
до последния,
с когото би могло,
но вече не можеше
да се случи
Нищо.
***
Деца се пръскат
и крещят от радост.
Водопадът се смее.
НЕБЕТО В МЕН
Възхищават ме ярките пера
на редките птици.
И крилете на силните.
И дарбата на сладкопойните.
И съм щастлива
от собствената си неповторимост
на врабче,
когато се оглеждам
в дъждовните локви.
***
Купчина пера на тротоара
след котешкото угощение.
Не се учудвам.
Крилете не стават за ядене.
2017
***
Тези стари, порутени къщи
с дупки – очи,
пропаднали покриви,
от които салкъми изскачат,
увиснали портички
и стени, потънали в бъзак и коприва.
Изоставени, не от старост сте рухнали –
от самота.
Даже бездомните котки не идват,
само гущери се припичат на слънчице.
Бедни мои сестри, както би възкликнал поетът.
Защо тялото умира толкова бавно?
Аспарухово, юли 2018
ДА СЛОЖИМ КРАЙ
И щом душите ни отново тук се срещнат,
ще имат много малко работа за вършене:
да се познаят и приемат,
да си подържат ръцете,
да стигнат Извора на Любовта
и да отпият жадно…
Но – умната! –
че да не почнем отначало в кръг –
и цяла вечност…
май 2016
*
Ще седна на перона
да почакам.
Душата ми навярно
със следващия влак ще ме настигне.
Или по-късно.
Тя си знае кога пристига
или си тръгва.
Ами ако изведнъж…?
Ще има ли обратен влак?
Или така ще си остана на перона?…
Аспарухово – Варна, юли 2018
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Изнизвам се –
безшумно,
необратимо и красиво.
Събрах се цялата там, долу.
Нека си почина,
преди Той да обърне
часовника
отново.
Октомври 2017
*
Красиви думи –
пеперуди пъстроцветни.
Мимолетна радост,
пърхаща
и чезнеща нанякъде.
И пак си сам –
със спомена,
че си сънувал нещо хубаво…
*
Вълната търпеливо изчака
да напиша името ти върху пясъка,
а после го изтри внимателно
завинаги.
Януари 2021
*
Оранжево слънце
между черните клони.
Последната райска ябълка.
И змията я няма.
И тебе те няма.
Какъв е смисълът да виси там.
декември 2019
ЗАЩОТО
Вдъхновено от Джон Ленън
Защото
посред зима цъфна на двора
жълтоока иглика и се огледа безстрашно
Защото
запя на голия клон шарено птиче
и той се разлисти
Защото
черното коте изскочи навън
и взе да бродира с боси крачета
по белия сняг
Защото
ледените висулки зарониха капки
по лицето ми
Защото
всичко стана от една твоя дума
Какво ли ще е, ако я кажеш пак…
8 декември 2019
