ПРЕСЕЛВАНЕТО
На М. Б.1
Вратата хлопна, ето ги навън
на улицата. Вятър плътно
обгърна ги със мисли, сякаш сън
от мисълта си всеки да потръпне.
За миг замряха клоните, канала.
А вечерта студена се покри
от погледи, тъмата бе застлала
и масичката между тях дори.
Вратата хлопна, омотан с канап,
през дъното отвесно, после в пръстен
вратите да придържа, шкаф-долап
стоеше в тъмното като прекръстен.
Едва повдигнаха го от земята,
отвътре се дочу тих дрънкащ звук,
и ето, свързани чрез кръст в тъмата
те тръгнаха, прокудени оттук.
Един до друг и в пълна тишина.
Преплитащи се сенки непотребни.
Напред. От светлина към светлина
вървяха все по-дребни и по-дребни.
–––––
1 Марина (Марианна) П. Басманова (род. 1938), руска художничка; Бродски ѝ е посветил на хиляда стиха
ГЛАДИАТОРИ
До среща в гроба.
Сбогом! Да кажем
Ето, идва ни времето.
Какво пък?
Не победихме даже.
Ние ще умрем на арената.
Чудесно.
Така, ще пропуснем
плешивото теме,
и няма да се освиним.
… Небето над Колизеума
е също толкова синьо
както над нашата изоставена,
защо ли? родина,
заради някакви истини,
и да добавя,
заради богатите римляни.
Да сме обидени?
Не личи.
И не сме от обида слисани!
Просто така,
по всичко личи,
някак си
сме орисани…
Ето, идва ни времето.
Зрители чакат отсреща.
Ние ще умрем на арената.
Хората искат зрелища.
* * *
Строполяса се в бездната стол.
След него падна леглото.
След него бюрото – един дол,
не крия, помогнах му на бюрото.
После учебникът „Родна реч”,
снимката, на която сме всички.
Стените и печката с напукана глеч.
Останахме аз и палтото самички.
Сбогом, любима. Свали си халката,
Модата виж, тури му вестник.
И после, да са точни нещата,
заплюй моя заместник.
РЕЧ ЗА РАЗЛЯТОТО МЛЯКО
1
Без пукнат грош Рождеството ме хвана.
Издателят пак ми бави романа.
Календарът е заразен от Корана.
Не мога да ида в късната доба
ни при приятел, че му плачат децата,
ни в семейния дом, ни при стара позната.
Всичкото определя парáта.
Седя си на стола, тресе ме от злоба.
2
Ех, проклет занаят на поета.
Телефонът мълчи, утре – диета.
Мога да заема от месткома, което
е равносилно от жена да заема.
Да станеш зависим е ужас, това е
по-зле от отнета невинност, така е,
макар че, какво пък – нека мечтае
и казва: „за мъж му е време”.
3
Знае ми статуса, мойта любима
все ѝ е тая за мен пета година
и къде е сега, а дали я и има?
И от дявола всичко скрива.
Тя ми казва: „Не тъгувай ненужно.
Всичко е в чувствата! Единодушно?”
Съгласен. Прекрасно чувство пробужда.
Все си мисля, че някъде пийва.
4
Нямам вяра по принцип на никой ближен.
Унижавам храната със стомаха излишен.
За капак досаждам и с поглед личен
за човешката роля като такава.
В мен те са съзрели бандита,
присмиват се на апетита.
За кредит при тях – и не питам.
„Абе, сѝпи му, зян да не става!”
5
Отражение на самотник – нищо ново.
Не проумявам, дори да разровя
как доживях до Рождеството Христово
на хиляда деветстотин шейсет и седма година.
Двайсет и шест – в стрес съществувам, без пукнат грош,
по арéсти будувам, със Закона се уча как да флиртувам,
да се правя на три-и-половина.
6
А животът върви си по мед и мáсло
(в смисъл, естествено, за народните маси).
Сбъдна се Маркс. Ала по Маркс
отдавна заклан да съм значи.
В чия полза е цялото салдо?
Съществувам парадоксално.
И правя от епохата салто.
Извинете, просто подскачам!
7
Тоест, имам причина зло да не чакам:
„По конете!” никой вече не кряка.
Дворяните са избити до крак.
Няма ни Пугачов, нито Разин.
Падна Зимният, ако вярваме в басни
Джугашвили в консерва е скрит
безопасно. На полубака1
оръдието е безгласно.
А в главата ми – безпаричие лази.
1 Става въпрос за крайцера „Аврора”
8
Те, парите са нейде в банките скрити,
под пода, в чорапи, между гредите.
По каси и бланки се крият парите
и заливат Природата, с излишък!
Шумят пачки с банкноти, не спират
сякаш върхари с листа вибрират,
запленен съм, халюцинирам.
Просто искам да дишам!
9
Нощ. Снегът шумоли и кръжи.
Някой вече го рине – давай, стържѝ!
Зад прозорец отсреща кандило мъжди.
Все едно съм възседнал пружина без нужда.
Виждам само кандило. Обаче икона
не се вижда.Приближавам балкона.
Снегът разпростира завивка огромна
и сградите са ми като чужди.
10
Няма равенство в братството, а превъзходство.
Пояснявам странното родство.
Робството винаги поражда робство.
Подпомогнато даже от революции.
Капиталистът плоди комунисти.
Комунистите стават министри.
Децата са им морфинисти.
Прочетете, пише го Луций2.
2 Луций Аней Сенека (4 пр.Хр – 65 сл.Хр) римски философ и писател
11
Златна рибка не плува в наша посока.
За Маркс производството е вода дълбока.
Трудът въобще не е пазарна стока.
Знам, обиждам работника, нека.
Трудът е цел в битието и форма.
Парите са неговата платформа.
Нещо извън „оцеляваща норма”.
Дай да го нищим полека.
12
Всяко нещо надхвърля оценката.
Икономиката днес е в центъра.
Обединява ни вместо черквата,
обяснява някак нещата.
Всяка статистическа единица е
в своята същност девица.
Еша си търси и здрава десница.
Панталонът търси полата.
13
Билярдната топка в джоба мирясва.
(изглежда, май Музата ме зарязва)
В конкуренция – не, а в съгласие
ще грее на светлото утро денят.
(греши всеки, който с пророк ме свързва,
но е възможно стихът ми дързък
времето все пак да забърза
„година за две” ще броят1).
1 Намек за затвора
14
Време е и даже – узряла брачната връзка
– Трудът с Капитала. Блясъкът отвратителен на метала
(следват поименни обосновки)
пó е приятен от кесия съдрана,
прескочи-кобилата между тирани,
цивилизацията от наркомани,
общество, пръкнато върху спринцовки.
15
Първородният грях не поражда сиротство.
Мнозина избират да живеят в скотство.
Прозираме разлика, вместо сходство:
„Трудът с Капитала няма контакт”.
Пу-пу! Израснахме не във Исляма,
Що за „на-тебе-на-мене” програма?!
Пол с пол се привличат, спорове няма.
Полюси правят планетата. Факт.
16
Ерген съм, тъгувам за брака.
Не вярвам в чудодейно лекарство за рака.
В брака ями и долове стръмни ни чакат.
Мъж и жена – техни са благините,
съвместно създадени, в живота изминат
„Не кради” е излишно за тези двамина.
Инак всички ще си идем мърцина.
Пазете си младенците.
17
Все пак поет съм, не всичко вдявам.
Ала знам: „По делата въздавам…1”
Втресе ме: глупости, нещо ми става,
нима съм против законната власт?!
Спасява ни времето, щом не са прави те.
Макар и скандална, стига ми славата.
Лошата политика разваля нравите.
Това си е по нашата част!
1 Цитат от Стария Завет
18
Парите приличат на добродетел.
Не падат отгоре – Алах е свидетел.
Изчезват, отлитат (най-често и двете)
като честната дума – без звук.
Те на заем, току-тъй, не се дават.
С тях не погребват, остават.
Имат свойството да се умножават,
като в басня (Крилов или друг).
19
Задните мисли са по-силни от предните.
Всяка душа е по-висока от ледник.
На обществото, естествено, проповедник
е по-нужен от шлосер в науката.
Но не идва. Търсим го напосоки.
Предлагам – докато дойде пророка,
за да избегнем прегръдката на порока,
да се захванем с нещо, от скука.
20
Безразличен съм към чуждо блаженство.
Това придава красота на жеста.
Зает съм с вътрешното съвършенство:
полунощ – половинка – лира.
За мен дървото е по-ценно от лес.
В мен няма общ интерес.
Но скоростта на моя прогрес
над световната скорост извира.
21
Това е основата на всяка известна изолация.
Дружбата с бездна се смята за изключително
местна склонност сега. И още нещо, държа –
свойството е понятно и обозримо,с равенство,
братство е несъвместимо, чрез благородство
е невъзместимо, и недопустимо е за мъжа.
22
Тъй се тюхкам за липсата на превъзходство
(На Шчедрѝн с трите мечки3 долавям сходство)
и ви пея възторжено за производство,
щото, ако по-горното се извършии
действия правилни предизвика,
най-кадърните обществото ще свика,
разумът като факла искряща ще блика,
и всеки ще цъфне и върже.
3 М.Е. Салтыков-Щедрин (1826-1889), руски писател; тук е направена аналогия с приказката му „Мечка областен управител” (Медведь на воеводстве)
23
Инак – ще дойдат на власт телепати, будисти,
гадатели и препарати,фройдисти,
психари и психопати. Екстазът, надрусан,
е еуфорѝя – ще ни диктува свойте закони.
Наркоманите ще сложат пагони.
Ще висят спринцовки, вместо икони
на Спасителя и Дева Мария.
24
Ще закрият душата с големи воали,
ще ни вкарат заедно в безкрайна спирала,
ще ни пъхнат в контакта с етил-морала,
ще махнат глагола от речта, от прозата.
Поради качеството на препарата
ще витаем из небесата,
и ще слизаме на земята
изключително заради дозата.
25
Виждам нашия свят, територии,покрити
с паяжина от лаборатории.
С паяжина от траектории
покрит е тавана. Бързо, надлежно!
Не мога да гледам тази нагласа.
Човечеството три пъти нарасна.
В опасност е бялата раса.
Смъртоубийството е неизбежно.
26
Или цветнокожите ще ни затрият
или пък ще ги пратим ние на Оня свят.
Що не идем да пийнем?
И едното и другото – не е християнство.
Ей, православните! Така не може!
Какво сте ме зяпнали тъпо-тревожно?!
Бихме предали и тялото Божие,
за да си разчистим пространство.
27
Аз не съм учил при софистите.
Има нещо женско у пацифистите.
Но да отделяме чистите от нечистите
–Не, нямаме право, схванете проблема.
Не се позовавам на онези Скрижали.
Да, цветнокожите са се престарали.
Но не ние живот сме им дали,
затуй не сме тези да го отнемат.
28
Важно е хората да имат удобства.
(справка – Хобс4, пише го доста)
Броя до сто, разсейвам се просто.
Чистка – мръсна е процедурата.
На гроб да подскачаш е гадно усилие.
Но създадеш ли в малък свят изобилиее
по християнски. Или това е същността
на Културата.4
Томас Хобс (1588- 1679) английски философ-емпирик.
Посветил е много свои трудове на политическата философия.
29
На новия Символ в „синода” –
„Религията е опиум за народа” –
се чувстват свободни в своя угода,
златен век е дошъл им се струва.
Но в този регистър (не можах по-просто)
Да се отречеш – сложно е доста.
По принцип този, който плюе по Господ
първо на първо човека заплюва.
30
„Няма Бог. А земята е в ями.”
„За жени ще си мисля, щом Бог го няма”.
Творец, творящ с мащабна програма,
снове с размах сред свойте творения
Така че случайно или нарочно там е
Царството му – ясно и точно.
От нашия свят то съществува задочно.
Сядайте и дръжте си мнението.
31
Нощ. Свойта блокада студът не вдига.
край тротоарите – планинска верига.
Като кандила планетите мигат,които
Бог запали на небесния свод в своя чест
и за своя велика прослава пред лика,
който непознаваем остава,
(поезията уликите пресява),
като в огромен кивот.
32
В Новогодишната нощ от стола не ставам.
Блестят всички тенджери – заслепяват.
От бъркоча отпивам – наздраве!
Нервите – дявол в манерка лудува.
В тила ми се плиска жежка мътилка.
Прехвърлям на ум изпити бутилки,
вологодската стража, Кръстовете, Бутирка5.
Да обжалвам – не си струва.5
Кръстовете (Кресты), известен следствен изолатор в Петербург, Бутирка (Бутырка, Бутырская тюрьма), следствен изолатор и затвор в Москва – най-глемият в Русия.
33
В просторното жилище седя сред кошмара.
В празния нужник реве Ниагара.
Все едно съм мишена, дотам се докарах.
Всеки шум е ужасна картина.
Усещам, макар че залостих вратата –
Амур е опънал докрай тетивата,
в мен се прицелва нощта рогата
и Сталин – с тулската карабина6.
6 Тулските оръжейници подаряват на Сталин карабина с оптичен мерник по случай XVII конгрес на ВКП(б), която той вдига и шеговито насочва към залата.
34
Пускам котлона, в него цял се завирам.
Седя си на стола, злоба напира.
Не искам в компоста перли да диря!
Реших го. Катурнах колата.Който иска
– да бърка и в тор да наднича!
Патриотът, господа, не е петел да ровичка7.
КаГеБе да престане по мен да потичва.
Стига сте дрънкали, монети в подплатата.
7 Аналогия с баснята на Крилов „Петелът и бисерното зърно”
35
Вместо сребро, петаците сърбам!
Ловят ме с канджа и мрежа опърпана.
Дразня гъските, вървя към безсмъртие.
Дайте ми прът – сърби ме дясната!
Като мишка в хамбар из мрака подскачам!
Вси светии с Генсека в едно да оплачеш!
Чува се брадвата на дървосекача.
Ще си охладя ентусиазма в пряспата.
36
Забравете! Няма какво да охлаждам!
В главата ми бунт почти се заражда!
Кривогледият Буда какво се обажда –
за пари хуквам след заек в гората!
И да млъкват – длетото ще хвана! –
хлевоустите от Ясна поляна!
Непротивенето, панове, е гадост голяма.
За мен означава – сърп през яйцата!
37
Като Аристотел в геран затворен,
нямам представа какво е сторено.
Злото го има, за да бъде преборено,
а не да го мерим върху кобилица.
Всички скърбящи за индивида,
всички измъчени от конюнктивити,
по азбучен ред – в кучия да отидат:
това е демокрация, не измислица!
38
Всичко родно обичам – поля и дерета,
реки, езера, набраздени тепета.
Всичко е хубаво, но говно са мъжете:
силно тяло, по дух – беззащитни.
На безгрешен закон се натъкнах.
Юнакът все гледа да се измъкне.
Господа, строшете нещичко стъклено!
Как ни търпят жените?
39
Тъжната нощ непрестанно ме мачка.
От тапета ме гледа стара стотачка.
До бардака да ида – сигурно бачка?
Сутеньорката-нумизмат ще е съгласна.
Мързи ме, врътня, не е просто.
Ще продължа да седя, ще попостя,
към прозореца отсрещен ще се прекръстя,
докато не е угаснал.
40
„Лято, ех лято в зелена премяна!
Какво ли ми шепне храста на дряна8?
Да не нося жилетка на разходката ранна.
Ще се върне зеленината, ето виждам
момиченце, ех, със забрадка.
Къса цветчета, колко е сладка.
Ех, как бих искал да съм ѝ татко,
да съм ѝ татко… Лястовичка се вие в небето”.
8 В оригинала е „чашкодрян”, бересклет (Euónymus)
