Гладиатор, из новата книга на Михаил Григоров

Михаил Григоров, „Космически вятър“, Българска, първо издание- Редактор Румен Леонидов. Коректор Ася Григорова. Дизайн Мария Григорова – Маша, Формат 16/60/84 Обем 19,25 п.к. твърда подвързия, цена 20 лв.Изд. „Факел“, fakel.bg@gmail.com, тел. 0898 313 896, www. Fakel.bg

Михаил ГРИГОРОВ

КОНЯТ НА СЪДБАТА

Не сте ли виждали препускащ кон
с гърмежите подплашен по нощите,
юздата скъсал в топлия подслон,
зачаткал страшно в мрака  със копита.

На пътя му не се застава, само
децата се прибират настрана,
в една секунда виждаш яростта му
изправена на двете стремена.

Отново всичко пак потъва мълком
във зимен студ, във сняг, в горчива жал,
но в тази нощ не вият гладни вълци,
страхът на топло пак се е прибрал.

И трябва да разсеем тъмнината,
за да не плашим коня на съдбата.

ГЛАДИАТОР

Мечтал съм си за римската арена,
да срещна врагове – зли, безпощадни –
със остър меч в ръка – да ги погледна
и след това със тях да се разправя…

Мечтал съм за победи и погроми,
да срина всяко зло аз съм мечтал…
Но теб да срещна, теб – като икона –
на сън единствено съм го живял.

Да срещна теб сред цялата омраза,
посред забрава, завист или лъст,
сред глад за власт и мерзост безобразна
за мен към тоя свят е страшна мъст!…

И ако вдигнеш палец за съдбата ми,
със този жест ще възкресиш душата ми.

МОРЕТО И МЪЛЧАНИЕТО

                     „Морето – най-голямото събитие…“                                                                                   Хр. Фотев

Морето е тава, водата – чай,
така го казват старите моряци,
но тази прелест е измамна май
във приказното и горещо лято.

Внезапна ярост и вълни свирепи.
И бряг, от страх поискал да потъне
в земята, а стихиите са слепи –
връхлитат и не чуват… Тежко гъгнат

над всичко туй смрачени небесата,
разправа със добро и зло нахлува
на хора ужасени във душата.
И само мъртви спомени изплуват…

Последен гръм, приключва всичко. Край.
Прощален тътен като издихание…
Морето е тава, водата – чай…
Морето – най-опасното мълчание!…

ДВЕ РЕКИ

Остани си такъв – две реки ми повтарят
и на две ми разделят духа.
Две дълбоки реки все за мен разговарят
и поглеждам с надежда върха.

Остани си такъв – все нашепват реките –
като бряг, като хълм извисен,
като изгрева светъл, като здраво корито
за водите на идния ден.

Остани си такъв – като извор далечен
и скала невзривена още.
Остани си такъв – ние… ние сме вечни
и крайречните тихи нощи.

…А понякога зъл, оглушал, неразбран,
обграден от гора необятна,
към живота политам, яростно сам –
като камък в реката запратен.

* * *

                                        На Ася

Не зная със какво ще ме запомниш.
Навярно със душата ми смълчана.
Замислен край угасналия огън,
затворен като болка в стара рана.

Неясен като спомени от Талин,
опасен като песен на Висоцки
и влюбен като Далчевски хамалин,
загледан все към твоите прозорци.

Из новата книга на Михаил Григоров
„Космически вятър“, 2025

––––––

Михаил Григоров е роден през 1951 г. в гр. Средец, Бургаска област, България. Висшето си образование завършва в Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г. Издал е стихосбирките: „Междугария“, „Начала на любовта“, „Корабна статуя“, „Стихопрози“, „Крила на сезоните“ и „Езически празник“. През 2023 г. в САЩ излиза стихосбирката му „Стихотворенията на Синия пламък“ на английски език. Негови стихове са превеждани на руски, италиански и английски. Има национални и международни награди за поезия. Живее в София. Работи като журналист. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Лигата на българските писатели в САЩ и по света.