Шефът на италианската мафия Личо Джели е поддържал близки връзки с бивши кадрови офицери от нашето разузнаване и контраразузнаване

След като приключи със спомените си за генерал Любен Гоцев, М.Д. продължи изумителния си разказ. Доста ме впечатли историята за общия им бизнес с първия социалистически предприемач Георги Найденов, с прякор „Гето“. През годините на соца той изгради икономическата и търговска империя „Тексим“, която се превърна в „държава в държавата“, а след като беше разгромена по нареждане на руснаците, лежа в затвора по недоказани обвинения. След голямата промяна на 10 ноември 1989 г. Гето вдъхна нов живот на „Тексим“, като стана собственик на едноименния трезор. Та с помощта на един от директорите на могъщата швейцарска банка Ю Би Ес М.Д. и Георги Найденов преодолели ембаргото срещу Саддам Хюсеин в самия разгар на войната в Персийския залив, наречена „Пустинна буря“. За параметрите на тази сделка говори фактът, че дневният хонорар на Гето е бил 100 000 долара. А директорът на банката си сложил в джоба комисиона от 5 млн. долара.
Докато ни разказваше всичките тези истории, телефонът на М. непрекъснато звънеше. И той водеше кратки, неразбираеми разговори с руснаци, италианци, англичани. Е, спокойно можете да ме обвините в плещене на празни приказки, но си помислих и продължавам да мисля, че нищо чудно да имаше и хора, близки до секретните служби на Русия – КГБ и ГРУ, на Италия – СИСМИ и СИСДЕ, и на Великобритания – МИ-6 и МИ-5.

Но най-мощната информационна бомба той беше запазил за самия край на нашия разговор. От доста години М.Д. живеел край Женевското езеро. Там по телефона го потърсил бившият премиер-министър на страната и бивш лидер на българските социалисти Сергей Станишев. Двамата добре се познавали и можело да се каже – били приятели от доста време.

Сергей бил твърде разтревожен. Като временен председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), той бил номиниран да участва в състезанието за постоянен неин шеф. Нямал обаче почти никакви шансове, защото повечето от евродепутатите на левицата вече били решили да гласуват за неговия опонент.

Положението му изглеждало безнадеждно, но той все пак помолил М.Д., ако може, да помогне с нещо. И тук събитията вече надхвърлят границите на нормалното човешко въображение. Защото М.Д. предал по телефона тази молба на Сергей Станишев на Личо Джели.

Помните ли кой беше Личо Джели? През тревожните 70 и 80 години на миналия век той беше ръкоположен за Велик майстор на масонската ложа „Пропаганда дуо“ (P-2) в Италия. Скверните дела на ложата подробно съм описал в първата книга от тази поредица, в „Зад завесата на соца“. Сега само ще ги маркирам.

Ложата се беше превърнала в истинска „държава в държавата“, десетки пъти по-могъща от официалната, за която беше останала само формалната власт в Италия. Масонски обет в нея бяха дали лидерът на управляващата Християндемократическа партия, четирийсет и четирима депутати, петдесет и един генерали, над сто банкери, редица крупни индустриалци, известни журналисти. Там бяха дори и шефовете на италианското политическо и военно разузнаване и контраразузнаване – Сантовито, Музумечи и Грасини. В списъка на членовете на ложата на челно място се мъдреха и имената на Виктор Емануил Савойски, сина на краля в изгнание Умберто Втори и на бъдещия могъщ четирикратен премиер на страната, Силвио Берлускони. „Италия тогава ни беше в ръцете“, заяви самонадеяно в едно интервю Личо Джели. Ложата стоеше зад жестоките бомбени атентати в центровете на Болоня и на Милано, предизвика фалита на огромната Банко Амброзиано и обесването под един мост в Лондон на собственика ѝ, Роберто Калви, замеси се дори в убийствата на премиера на Италия Алдо Моро и на папа Йоан Павел Първи.

Личо Джели тогава беше наречен от италианската преса „Кукловода на мистериите“ и завинаги ще си остане в световната история като символ, като истинско олицетворение на „тайната власт“. В онези времена той беше толкова могъщ, че дори режисьорът Франсис Форд Копола го използва като прототип на един от главните герои на великата гангстерска филмова сага „Кръстникът“.

За нас най-интересен е фактът, че ложата „Пропаганда дуо“ беше и сред главните идеолози и организатори на най-голямата провокация на двайсети век. А именно – българската следа в атентата срещу папата Йоан Павел Втори.

А пък един от „мозъците на активното мероприятие“ беше Майкъл Ледин, който работеше за италианските „секретни служби“ и за ЦРУ. Запомнете това име.

Заради всичките тези факти ми се стори изключително интересно и екзотично откритието, че Личо Джели е поддържал близки връзки с бивши кадрови офицери от нашето разузнаване и контраразузнаване. В съзнанието ми кръгът на времето някак се затвори.

М.Д. се е запознал с „Кукловода на мистериите“ някъде през 1996 г. и е бил приет бързо и радушно в най-тесния му приятелски кръг.

За Митко Личо Джели си остава „човек с изключителна класа, много подреден, много внимателен, много уважителен, при него няма изхвърляне, приеме ли те, приема те докрай“. И може би заради всичко това нашите бивши кадрови разузнавачи ще демонстрират уваже-нието и респекта си към Великия майстор. Те дават идеята и парите през 1997 г. в България да бъде издадена неговата поема „Песен за Ванда“, посветена на съпругата му. Тиражът на книгата отдавна е из черан и тя се е превърнала в библиографска рядкост.

Аз самият много трудно се сдобих с екземпляр от нея, намерих го при един стар антиквар чак в Момчилград. Изданието е много луксозно, с твърди корици, с илюстрации от известния италиански художник Проферио Гроси. Той е твърде известен, защото е рисувал портретите на Личо Джели, на президента на САЩ Роналд Рейгън, на премиера на Италия Бетино Кракси, на Клара, съпругата на собственика на заводите „Фиат“ Джани Аниели, на кардинала от Ватикана – Ферари. В предговора си Личо Джели представя себе си като „пленник и заложник на италианското правителство, човек с чисто досие, оправдан от хилядите клевети по негов адрес“.

Не съм намерил още време да прочета поемата.М.Д. обаче твърди, че за нея авторът е бил номиниран за Нобелова награда.

И тук е вече време да се върнем към нашия разказ.

Личо Джели не пожелал да води този толкова важен разговор по телефона, затова призовал М.Д. „да се мята на частния си самолет“ и да пристига незабавно във вилата му в италианския град Арецо, наречена също „Ванда“, в памет на съпругата му. Там Джели излежавал под домашен арест остатъка от присъдата си. През 1981 г. Великият майстор беше арестуван, разследван и осъден в Италия по повече от десет обвинения на 35 години строг тъмничен затвор. По-късно той бяга няколко пъти от затвора, после заради влошаване на здравословното му състояние заменят мястото му в килията с домашен арест.
Както ще стане ясно малко по-надолу, от вила „Ванда“ Личо Джели е продължавал да упражня ва „тайната си власт“ и да подържа редовни работни контакти с могъщите си приятели от двете страни на океана. Това той прави чак до самата си смърт през месец декември 2015 г.
Когато Димитров разказал във вила „Ванда“ за какво иде реч, Великият майстор бил смаян от нахалството на българина: „Как така смееш ти да молиш фашиста Личо Джели, верния сподвижник на дучето, Бенито Мусолини, да помогне на бивш български комунист да поведе европейските социалисти?“
М.Д. обаче припомнил на „Кукловода на мистериите“ как му е било помогнато да спечели огромна сума пари от продажба на изгнило аржентинско житно зърно в Съветския съюз. Тогава Личо Джели, който очевидно се е изживявал и като човек на честта, промърморил недоволно: „Ще видя какво мога да направя.“ Минали няколко дни. И ето че Сергей Станишев, изключително радостен и щастлив, се обадил на М.Д. със смайващата новина, че с голяма преднина пред опонента му е избран за шеф на ПЕС. Решаваща роля в съревнованието изиграло единодушното гласуване анблок в полза на неговата кандидатура от италианската група, най-голямата в Партията на европейските социалисти.

Когато нашият човек попитал Личо Джели как е успял да „обърне играта“, той му разказал, че е помолил за помощ Майкъл Ледин. Помните ли го това име?
Ледин беше човекът на Централното разузнавателно управление, който помагаше на американската журналистка Клер Стърлинг да напише и публикува статиите си за „Българката следа“ в списанието „Рийдърс Дайджест“ и да издаде книгата „Времето на измамниците“. Те „натопиха“ българина Сергей Антонов като съучастник на турчина Мехмед Али Агджа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Майкъл Ледин работеше в „тандем“ с агента на СИСМИ Франческо Пациенца и беше фактическият ръководител на Личо Джели и ложата „Пропаганда дуо“.

След преждевременната мистериозна смърт на папа Йоан Павел Първи, вероятно причинена от отрова, „Осерваторе романо“, вестникът на Ватикана, пусна на първата си страница статията на главния редактор Лино Пекорели: „Истината за преподобния пастор на ложата „П-2“ Личо Джели“. В нея той доказва, че италианското масонство е изцяло подчинено на ЦРУ. Няколко дни след излизането на статията Лино Пекорели намира смъртта си от куршум, изстрелян в устата му – класически начин за убийство от страна на мафията.

Та Майкъл Ледин се бил обадил на министър-председателя на Италия, за да му нареди евродепутатите от Ботуша да гласуват за Сергей Станишев. И ако резюмираме: Масонът Личо Джели моли ЦРУ да нареди на италианския премиер да накара нейните евродепутати да подкрепят бивш български комунист, за да може да стане той лидер на европейските социалисти.

Какъв Любен Гоцев, какъв „Капо“, какви „тути“, какви „капи“? Големите пари са „Капо ди тути капи“. Те са Големия брат, който ни контролира, направлява и знае всичко за нас. Те са подчинили правителствата, тайните общества, секретните служби и мафията. Те са в Италия, в Съединените щати, в Русия, в Китай, те са навсякъде около нас и ни дърпат конците.