Минутите изгарят в тишина

МИНА КРЪСТЕВА е автор на книги с поезия, сатира и проза. Магистър по икономика в Икономически университет – Варна, специализирала „Издателска и редакторска дейност” във ВТУ”Св.Св. Кирил и Методий”.
Живее и работи в град Бургас.
Има публикации  на руски, хърватски, унгарски, арабски, турски и сръбски  в редица сборници, антологии и алманаси, като:”Поезия с дъх на Черно море”, „Sicak Taslar”, „Хороша страна Болгария”, „Антология на бургаската проза”, „Ако нямаш мечти…”, алманах „Бургас”, алманах „Огоста” и др.

ПРОЩАВАНЕ С БУРГАС

По сенчестите улици
на стария квартал,
все още се прокрадват
стъпките ни огнени,
старица изпровожда с поглед любовта ни
и бавно се потапя
в сянката на спомени.
По покривите –
броеници
от писъци и перушина.
Като магнит ни тегли
тайнственият зов
на тъмната вода
и заслепени от луни и шепоти,
нагазваме в горещите вълни
на огъня.

По страниците на албумите
пробягват спомени.
Морето, пясъка, смеха…
Потъвам в топлите им бездни
и се завръщам
в капчица сълза.
А после
бавно прекосявам булевардите,
повтарям всяка дума, всеки звук…
Във девет възела завързвам спомена
за нещото изгубено,
за да го отнеса със себе си
далече някъде
и в миг на бдение
над него да шептя
Бургас, Бургас…

ПРЕДЧУВСТВИЕ

Точно такава обич предчуствах,

празнична и обсебваща,

без битовизми и пререкания,

светла и шеметна.

Цвете поникнало посред тресавище,

песен на славей сред грохот,

тънката линия между праведност

и виновна греховност.

Точно такава обич предчувствах,

искрена и пречистваща,

без принадлежност на нещо и някого,

птица свободна и истинска.

БЕЗТЕГЛОВНОСТ

Присъствието ти –

препълнена е стаята

със твоя огън,

прелива през прозорците,

разпалва слънцето изстинало…

Минутите изгарят в тишината

на думите неказани.

А после –

вакуум във стаята!

Между стените –

в безтегловност –

душата ми витае

и през прозорците

изтича тишината

и слънцето

потъва някъде в безкрая

… при твоето отсъствие.

* * *

Ще изсветлеят миглите на лятото,

сълзица топла тихо ще отронят,

по есенните опустели плажове

пак бризът самотата ще подгони.

Във пясъчнита книга на сезоните,

следа от смях ще запечата споменът,

а после – ще се свие мидено

и ще потъне в грохота на вълнолома.

* * *

Не можеш да тъгуваш във Бургас,

ще те прегърнат шумните му улици,

ще грейне „Богориди” със смеха си,

ще затанцува с теб към изгрева,

към плажа със дъгата от чадъри,

към моста с слънчеви велосипеди,

към кръчмите крайбрежни с аромата им

на риба и предчувствие за срещи.

Вълните ще прогонят тишините ти

със монотонното си хармонично пеене

/понякога от вик на гларус или въздишка нарушено/.

По пясъка пак ще откриеш стъпките

на влюбени и на самотници

и ти ще си един от тях.

А изборът е само твой

и само твоя е тъгата ти забравена…

Не можеш да тъгуваш във Бургас,

ала далеч от него – сигурно.

Мина Кръстева