Днес е рожденият ден на незаконното дете на Свободата Василъ Лъвский. Този мъж гледа към нас и с погледа си ни пита: „Защо държите снимката ми по стените, защо ми издигнахте паметници из цяла България, когато тя не е свята и чиста република, когато делото ми е мъртво и родината ми пак е страшна нива, осеяна с бурени, които търпите да живеете сред тях, да живеете в мрак и безсрамие, свикнахте с този мрак и всеки, който светлее, вие го затъмнявате… Народе???
На този свят ден да се присетим и за родната богородица, майката на Апостола. Тя не е издържала на униженията и беднотията и се хвърля в замръзнал кладенец. Сега душата ѝ е на тъмно и има нужда от поне малко светлинка. Затова да запалим свещица в нейна памет, да я споменем с благост и да отроним: Бог да я помилва, по-скоро да й прости греха – нейната самосмърт.
Писмо на Васил Левски до д-р Константин Робев от Охрид, 6 август 1872г.
“От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е…“ В. Лъвский.
Докторе и драги брате,
Дойде най-сетне часът, та да помислим и за вашия край. Работата не ми позволяваше досега да дойда и за Македонията. По-напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брегът, та постепенно да вървим все напред към Македония и Тракия. Аз помня много добре, каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокойно може да се работи, щото по-малки съмнения жа се хвърля по работите, а и ние мислим, че ако трябва да се развие байрака, това трябва да стане и по сичките страни на нашето отечество…От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е… Да даде бог здраве, като мина към Щип и Скопия, ще гледам както и да е да дойда и във ваший град, та да наредим потребното. Лицето, което вие жа приемете, ще ви предаде билети и устава на привременното ни правителство и каквото й потребно наредете там до моето идвание. Най-главното си остава да събирате пари и да си набавите оружие като най-потребно на първо място…
6 авг. 1872
На всегда ваш брат:
Дервишооглу Аслан – В. Лъвский
