Това е малък откъс от книгата на Атанас Славов „With the Precision of Bats”, публикувана през 1986 г. във Вашингтон, САЩ. Преведох го и му турих заглавие. Атанас беше личност, интелектуалец par excellence и липсва
на съвременна България. Осакатен и омерзен, избяга от комунистите и,
разбира се, му лепнаха присъда. Не се остави, не се предаде и изгря наново
в свободна Америка. И синът му, поетът Васил Славов, е там сега, и той
грее и радва татко си задочно.
Бог да го прости!
Никола Алтънков, февруари 2020
Отново бяхме на улицата и с велосипедите минахме през градината, покрай лагера на Бялото братство, прекосихме Ловният парк и стигнахме до гората около железопътната спирка „Дианабад”.
Така беше наречена спирката заради съседния до нея открит плувен басейн. Фактически местността беше пуста и безлюдна. Спирката обслужваше фабриките по южната периферия на София и по трите ѝ страни беше обградена
от гората, всред която беше главната градина на града през последните 100 години.
Никога не ще забравя това место. Причината е особена.
Влакова композиция с евреи, които през 1946 г. бяха официално тръгнали
да емигрират в Израел., беше обиколила града и стигна до нашата сгушената
в гората спирката. На пътниците слязоха, раздадоха им храна и вода, предварително приготвени за тях, и те насядаха около походните маси и столове, в сянката на мрачните дъбове.
През това време започна да ровят багажа им, до всяко дънце на куфарите трябваше да бъдат прегледани , дори издърпаха кукличките от ръчичките на съвсем малките момиченца, и започнаха да им къснат главите (на куклите), за да търсят и в играчките им скрито злато. За целта всяко девойче беше съблечено до голо и щателно прегледано. Щом намереха някъде скъпоцнности, спастрени за черни дни, веднага ги конфискуваха преди очите на нещастните емигранти. Оставиха ги без всякакъв шанс, още преди да бъдат замъкнати до бреговете на Черно Море, където корабите за Израел ги очакваха.
Начинът, по който постъпиха с тези емигранти, беше невиждано жесток. Представителите на Съюзническата контролна комисия бяха в София и със сигурност пътниците вече са били проверени още на софийската Централна гара. Може би те са очаквали, че по пътя им ще има и митническа проверка, но навярно емигрантите са се надявали, че поне само част от златото им ще бъде конфискувано. Навярно са имали надежда, че никой няма да им кофискува всичко и да задържи цялата група на пристанището, където ще престоят в продължение на дни. И навярно са се надявали, че поне останалите ми сънародници ще имат по-добра от тяхната участ.
И така, влакът тръгна. И веднага, след като напусна нашата малка спирка, потъна в релсовата мрежа, просната около индустриалните предградия.
И това беше всичко!
Атанас Славов е роден в град Сливен на 25 юли 1930 г. Първоначално учи в Американския колеж в София до закриването му през 1941 г. През 1953 г. завършва английска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. През 1953 – 1965 г. е преподавател по руски език в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, библиотекар в Народната библиотека в София, участва в предаванията на Радио София за чужбина, работи като картограф в Родопите.
Преподавател по английска литература в Софийския университет (1961 – 1971), където води семинар за поезията и драмата на английското Средновековие и Ренесанс и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при БАН (1965).
През 1966 – 1976 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по дизайн и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971 – 76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975 – 76), във връзка с което заминава за САЩ – работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк (1975 – 1976).
Автор на свободна практика и диктор в Радио „Свободна Европа“ (1978) и в BBC (Лондон) през 1978. Работи по проблемите на източноевропейските култури към Центъра „Удроу Уилсън“ във Вашингтон (1979) и като инструктор по български език в Държавния департамент, Вашингтон (1980 – 83), и в Центъра за езикови научни изследвания, Мериленд (1983). Радиосценарист, редактор и диктор в „Гласът на Америка“ (1980 – 1990). Автор на стихове, на фантастика, на изкуствоведски изследвания и много други.
За него ласкаво се изказват световноизвестните писатели Кърт Вонегът и Греъм Грийн.
След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите мемоари, на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „Свободна Европа“ под заглавие „Пътеки под магистралите“ (1978 – 79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли“ в парижкото издателство „Пеев & Попов“ (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес“, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths“. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за тоталитаризма политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра автобиография през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна – срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 г. авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.
За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини“, получили публично отрицание в речта на Тодор Живков пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968“ (излязла на български език в Мюнхен), „Mr. Lampedusa Has Vanished“, „The Dough of America is Rising Me“. През 1988 г. под псевдонима Al Santana Славов публикува гротесковата пародия „Handling Vegetables“.
Връщане към българската политическа и културна действителност е книгата „The `Thaw` in Bulgarian Literature“, която кореспондира с четените по Радио „Свободна Европа“, но все още непубликувани мемоари. „`Размразяването` на българската литература“ запознава англоезичния читател с истинската същност на процесите в българския литературен живот, видени от интелектуалец с „поглед отвътре“.
Славов е най-големият изследовател на живота и учението на Петър Дънов.[1] В Америка той обикаля и документира всички места, където Дънов е пребивавал по време на следването си в САЩ.
