Теодора Панайотова
Излезе моята книжка „Народни песни от Средните Родопи (CD и текстове)“ и диска с песните е готов. Това са песни, записани от мен на 15 ноември 1979 г., вкъщи в Чепеларе, когато бяхме поканили родата на баща ми Панайот Панайотов. Гостите са трите сестри на баба ми Тодора – Мария, Галина и Слава Маринови и дядо ми Стефан Чолаков. Аз съм на 19 години, но вече имам касетофон „Грундиг“, с който мога да правя записи. Зная, че роднините пеят чудесно, (то почти всеки родопчанин пее хубаво) и решавам да ги запиша. И добре че съм го направила, защото тази многовековна традиция на рода, който се събира и запява песен след песен, вече е почти изчезнала.
Най-трудното беше да открия касетата със записа, после написах проект за дигитализирането на записа и издаването на настоящата книга, който беше одобрен от Национален фонд „Култура“. Песните са 26, изпети от лелите Мария Маринова Данаилова (леля Мия) на 69 години, Галина Маринова Щилянова на 65 години и Слава Маринова Чакърова на 55 години. Пее и дядо ми Стефан Чолаков и баща ми е в „хора“, чува се неговият прекрасен баритон.
Ценното на този запис е, че не е професионален. Това го превръща в автентично свидетелство за една характерна част от битието на родопчани от средата на ХХ в. Всичко в него е истинско, необработено, неукрасено. Певците нямат музикално образование и изпълняват песните така както са ги пели родителите им и родителите на техните родители. Песните не са подбирани специално. Изпълнителите пеят тези, които от ранно детство най-много са слушали вкъщи и по празници. Чуват се приказките между песните, спомени откъде ги знаят, препирните за думите. Има някои уникални песни, които не съм срещала в сборниците, както и популярни, емблематични за Родопите.
Втората песен след „Юнацине са молеха“ е „Мома е мома родила“. Тя е поетична апология на незаконната, на забранената любов, благословена само от природата. В контрапункт на патриархалните норми и религиозните правила в тази песен се възхвалява роденото от момата дете. То не е грях, който трябва да бъде заклеймен, а нещо красиво и божествено. Майката казва на детето си, че не бива да се срамува, че няма баща, защото то е „окрадена рожба от планинона, въз коса още въз жотва“ (откраднато от планината, по време на коситбата и на жътвата). Баща му е самото любовно опиянение, мимолетната слънчева красота, събудена от косата на косача, от песента на жътварката.
После следват две „сватбени“ песни „Русо малай моме“ и „Е́ла се свива, превива“, когато момата се прощава с родата си. На тези песни всички плачат, толкова мъка, че ще се жени….В музикално отношение са много интересни, а и лелите ги пеят много хубаво.
Който иска целия запис и книжката, моля да ми се обади.
t.panayotova@mail.bg
или
https://www.facebook.com/teodora.panayotova
