Завършила е библиография и кинопедагогика. Работи като редактор и рецензент. Пише поезия и проза. Нейни текстове са помествани в множество печатни и електронни издания. Има публикации в алманаси и сборници. Автор е на книгите: „Кукувича прежда“ – разкази, изд. „Факел“, 2015; „Полутон, полусянка“ – стихотворения, изд. „Факел“, 2016; „Двайсет и пети кадър“ – разкази и повести, изд. „Факел“, 2017; „И малките неща“ – поезия, изд. „Факел“, 2018; „Ана от острова“ – роман, изд. „Факел“, 2019; „Заза и Фин“ – детска приказка, ИК „Знаци“, 2020; „Хора, птици и ангели“ – разкази, изд. „Факел“, 2020; „Улица с нечетни номера“ – роман, изд. „Факел“, 2021; „Дундаки“ – книга за деца, ИК „Знаци“, 2022; „Ключ за синя врата“ – разкази, изд. „Факел“, 2022, “Хари и мравката Захари” – Факел, 2022;„Светулката Сияна“ – приказка за деца, изд. „Симолини“, 2023, “Малката София”- Факел, 2023, “Ропотами в Ропотамо” – Факел, 2024,, „Мечта, наречена Тарфа“, изд.“Факел“, 2025.
Член на СБП, Лигата на българските писатели в САЩ и по света, Литературен кръг Смисъл.
Време е
Трябва да вървя,
че щъркелът си е дошъл.
Трябва да съм там,
докато цъфтят зюмбюлите,
трябва да видя зидарията на лястовиците,
да ме жарне копривата
и да ми свирне косът.
И на тревата новата рокля трябва да видя,
и розовата глазура на прасковата.
Да чуя гугутките и врабчетата
как делят короната на ябълката,
и се боричкат съвсем свойски,
дори се смеят на котките,
за среднощните им разходки.
Наистина,
най-добре е да тръгвам,
че изпусна ли само едно цвете,
едно тракане с клюн,
мяукане,
грак,
кукуригане рано – още насън,
и ако не видя как мама садѝ стръкове пролет,
отгледани в кофички на прозореца,
щъркелът как крои гнездото си –
все едно
нищо не съм видяла.
Време е да вървя,
иначе ще изгубя посоката.
Каква тишина
Все едно ме няма в този ден –
разтворих се в мъглата,
останах безтегловна,
наметната с кашмир от тишина.
И толкова е странно да не съм,
а всъщност цяла да съм тука –
сълза на птица се търкулна и
заблестя в лулата на улука.
Надникнах в бистрото ѝ лоно,
видях коя съм и защо съм,
но в тишината някой взе да чука
и натежах и аз като сълза.
Кълвач ковеше мед
по клоните на бука.
Ментово стихотворение
Как да кажа на забързаните си сандали,
натежали от роса,
да спрат –
пътят им към теб е ментов и примамлив!
Чакаш ме с глухарчета в ръка –
пазиш светлите им кичури от вятъра,
ако полетят,
писмата им сами ще си намерят получатели.
Пусни ги
и ела –
сандалите ми скоро ще са сухи
и ментата край пътя ще цъфти.
Глухарчетата нещо са намислили –
летят писмата им над ментови треви.
Не е равносметка
Все за някъде бързахме,
все децата, децата,
любовта ни понякога зъзнеше,
съвсем забравена – до вратата.
Колко грижи и радости,
колко възторг и умора,
беше прав, като казваше –
така се отглеждат хора.
И си мислехме,
цялото време ще имаме,
че времето е някакво пиле –
щом протегнеш ръката си,
то гнездо в дланта ти ще свие.
Нищо подобно, мили ми,
нищо подобно –
и децата, и пилето,
а и онова време –
са просто едно минало.
Сега сме си двамата
и градина имаме, кой ти е вярвал,
сеем в земята зрънца,
сеем необратимото.
Махало
Сърцето е махало на верижка –
кое от трите ще ръждяса първо някой ден?
Когато отеснее хоризонтът,
домът е вече преголям
и в ъглите му сенки те причакват,
останали на миналото в плен.
Дали са хора, кучета, петли или планети
не бих могла със име да ги назова,
защото ще пропусна,
може би съвсем уместно,
поне едно от тях да спомена.
Какво неистово желание
да крием тайните си мисли
от света,
но крие ли се трън в петата,
и как се скрива чувство за вина.
А никой никому не бива да е длъжен –
да иска,
да очаква,
да вини.
Поглеждам пак в онези тъмни ъгли
и ето, всичко ми се проясни –
сърцето е махало на верижка,
която ще ръждяса някой ден.
Горещо
На пристана в горещия следобед
денят вървежа си закотвя.
Врабчетата чирикат приглушено,
да не събудят рижавата котка.
Медът в тревата се разлива,
със страст осите го напиват.
От сладост тръпнат и върбите,
с ветреца шумолят прикрито.
И плъзват паяжинни тайни
на сенките в лилавото притворство.
Ръцете ни докосват тишината,
гореща от следобедно покорство.
ЛЮБОСЛОВ
ГОДИШНИК НА ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
В САЩ И ПО СВЕТА
КНИГА XIV / 2025 г.
Съставители и редактори:
Ангел Колев
Людмила Калоянова
На първа корица:
„Майка и дете“, маслени бои, 70/90 см, худ. Боряна Занова
Коректор Мая Писарска
