Ели Видева с нова сбирка „За няколко живота“

РАТ

…А огънят е страшен като истина,
която никога не е била слугиня.
Той поразява спомени и рискове
от тъмната страна – да не загине
оная бяла светлина, която
ни озарява пътя и небето.
Искрите от пожара се стопяват
във нещо, дето не е само пепел.

ПОЗДРАВ

Салве, нотабили! Кой е Цезар?
Там един се пъчи по средата,
сякаш Рим му ближе калните сандали.
Или оня, с дивото в очите…
Пълководец бил? Навярно той
ни доведе вързани от Тракия.
Вихме като кучета в трънаците,
гризахме веригите, които
стискаха железните ни мускули.

Салве, Цезар! Значи ти си бил.
Уж наглед невъзмутим, но зная
стиска те властта във белезници
и душата ти дори заключва.
Мен ме чака смърт, но съм спокоен
и духът ми в Тракия витае.
Салве, Бъдещо Отминало Величие!
Победените от теб,
ще побеждават.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Ти, който стоиш на върха
и днес ни решаваш съдбите
сред облаци прах и пушилка,
под дъжд от лъжи и ласкателства,
когато вървиш по земята
внимавай какво ще настъпиш.
Защото тревата е въздух,
а камъкът значи основа.
Защото човекът е бъдеще,
а мравката – сита година.
Ти, който стоиш на върха,
помни, че под тебе е бездна.

КЛОКОТНИЦА

Сънувах жена. 
Под черен чембер
се извиваха плитките гъсти.
Вървеше по склона.
В нозете ú – брони, тела.
Надежда ли търсеше там
или мъст?
Навеждаше тяло,
полека протягаше длан.
Политаха плитките ниско –
кръвта да избършат.
Напомняше всяко движение
обреден танц.
След нея оставаха
като заспали деца
и ромеи, и българи…

РЕКВИЕМ

Има страшни пространства –
подобни на ловни полета.
Там с лисичи муцуни
се крият предатели.
Аз не стрелям.
Не мога да цапам ръцете си
с разводнена и калпава кръв.
Аз не стрелям.
Пречупвам на пушката ствола
и изпращам в пространствата думи.
И тъмнеят по страшните ловни полета
овъглените съвести.
Аз не стрелям. Патроните
ще станат салюти, когато
пред безбройните честни гробове
ще коленича.

Втори юни е…

САМУИЛ

Слепите очи – стрели в сърцето.
Човечността във бран е смърт.
Безсмъртието гледа победителя
със снизхождение.

ЕЛИ ВИДЕВА