Христо Бозуков е роден в Пловдив през 1987 година Магистър е по стенна живопис във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “ (2014). Член е на Дружеството на пловдивските художници и на Дружеството на Берлинските художници (BBK). Участва в близо 80 изложения в България и чужбина (Холандия Франция, Сърбия, Германия, Румъния), от които 26 са независими. Канен е в 7 резедентни стратегии и интернационалните пленери отвън страната. Носител е на редица български награди в региона на живописта.
Отзив от изкуствоведа Борис Китанов
Има една възраст, когато човек почва все по-често да потъва в скучната тишина на спомените, нарушавана от време на време от истерията на здравеопазването. Точно за това благодаря на Христо Бозуков, че успя да ме откъсне от този затворен кръг и ми предложи нещо вдъхновяващо и то в Пловдив. Градът, където беше първото ми кръщение в бурните води на изобразителното изкуство. Защитих се в Прага с творчеството на Цанко Лавренов, а след това бях покръстен в „Алафрангите“ от Де Киро и Жоро Слона.
Симптоматично е, че тази изложба се открива в Градската художествена галерия, защото още Даниел Конвайлер, един от тримата големи галеристи на Франция, заявява в книгата си „Моите Галерии“, че една галерия дава път не само на талантливи художници, но образова и подготвя публиката да следи и разбира процеса на движението в търсеното и съзнателното възприемане на новото. По този начин се изгражда и образа на просветения колекционер. Разбира се, в тези взаимоотношения художникът ще е винаги с крачка напред, но във всички случаи посредник и учител остава галерията. Казвам го, защото в днешно време много галерии успешно са се превърнали в сергии с неясен асортимент.
Що се отнася до изложбата на Христо, тя не би имала шанс през 60те-70те години на миналия век, защото соцреализмът, каквото и да значи това, и неговата нормативна естетика щяха да обявят Христо за „наемен разрушител на изкуството“. Така беше написал и „колосът“ на изкуствознанието проф. Атанас Стойков:
„Главната опасност за съществуването на изкуството е абстракционизмът“. Лошото е, че тази нелепост се поддържа все още от някои среди у нас.
По същество „абстрактно“ се превежда като „отвлечено“. Бащата на абстрактното изкуство, Василий Кандински, прекрасен реалист в началото на творческия си път, стига до извода, че това не е достатъчно да изрази пълноценно емоциите си и нарича абстракционизма особена форма за опознаване на емоционалната същност на действителността. Един от създателите на неевклидовата геометрия, Лобачевски, заявява, че абстрактното мислене е по-висша форма на логичното мислене!
По същия начин и платната на Христо звучат като изповед, като покана да съпреживеем творческите му вълнения и видения. Ще дам някои примери от творбите на Христо, които илюстрират и доказват, че естетиката на деструкцията по своята дълбока същност е надграждане. Това са, според мен, платна, в които вътрешната светлина на авторовите идеи, съчетани с професионалните му възможности, проектират с нежна ненатрапчивост душата на твореца.
„Pearly white tale“ – Много вярно пресъздадено внушение/усещане за зима, съчетало в себе си и детската радост от бялата магия на снега, и характерния уют на този сезон.
„Green land“ – Начало на едно дълго пътуване по следите на магична и чисто естетическа реалност. Едно желано завръщане към изгубените през годините спомени. А композиционното решение на цветовете е пиршество за потъналите в праха на ежедневието ни очи.
„Image trace“ – Нищо не бих премахнал, нищо не бих добавил. Едно неразрушимо цяло. Усещане за 100 % завършеност!
„Midnight tides“ – Внушителна и пълна с живот! Елегантна и ненатрапчива покана за интимен диалог.
„Windows“ – Изискан градеж на цветовете. Те са като музикален акорд, понесъл ни извън ограничените рамки на ежедневието, отвъд прозореца на навика и безличието му. Понесъл ни натам, където доброто и красивото в съдружие осмислят бъдещето ни. Натам, където творецът Христо битува отдавна и ни очаква.
Оттук следва и убеждението ми, че естетичното съществува в две измерения – като градеж и като съпреживяване. А взети заедно те поставят и основния въпрос – За кого?! Отговорът е: не за всеки! Само за тези, които напълно съзнателно влизат в новите измерения и разбират, че става въпрос за деструкция на навика в мисленето, дълго време мумифицирано от принципите на маркс-ленинската естетика. Става въпрос за тези, които осъзнават, че новата реалност в творчеството вече не е бездушната тишина на разказа по картинка, не е цветен десен за басмени роклички, а философски и естетически констатации за света, който обитаваме. Откъсване от всичко онова за което не е нужно мислене, обяснение и не предлага диалог. С изложбата си Христо Бозуков доказва и старата максима, че всички изкуства се стремят към съвършенството, наречено музика. А самата тя е апотеоз на абстрактното като смисъл, съдържание, преживяване и няма нужда от обяснение! Или казано образно, цитирайки Тагор, Христо ни кани днес да чуем музиката с очи!
Борис Китанов
