Написана с неподражаемо чувство за хумор и голяма доза самоирония, тази история така и не разкрива загадката – кой все пак е нейният автор?
Не е лесно да си демон е дебютният роман на доктор Божидар Бакалов, живеещ и работещ в САЩ. Натуралното описание на пребиваване в ограниченията на щатски затвор е последвано от бурна квантово-философска фантазия без всякакви граници. Книга предизвикателство!
Мъж на средна възраст попада в затвора. Докато се мъчи да оцелее и да се пребори с чувството за вина, не подозира, че е жертва на заговор на свръх секретна престъпна организация. Крайната ѝ цел е да получи достъп до света на мъртвите, за да се добере до техните тайни с користни цели. Членовете ѝ нямат представа, че те, от своя страна са част от сложния план на могъщ демон да освободи любимата си и себе си от оковалото ги проклятие.
Първата книга приспива вниманието на читателя с монотонността на затвора. Той е напълно неподготвен за бясното препускане през митологията, квантовата механика и философията, което следва. Героите спират само колкото да си поемат дъх и да изпият халба бира или няколко бутилки вино. Срещаме се с познати и непознати богове и хора. Научаваме неизвестни факти за познати събития и опознаваме събития, които не сме и сънували, че са се случили. Получаваме практични съвети за съвременните методи да се свържеш с Луцифер Сатанаилов, с богинята на която се кланят зъболекарите и разбираме защо Мерлин няма фамилно име. Ставаме свидетели на възхода и падението на Пернатата Змия, на спасяването на Мойрите, Тримата Глупаци и расата на разумните, но влюбчиви до смърт Октоподи. Разбираме кой яде от векове тъмната страна на Луната, как е създадена една от най-известните статуи и защо Екстра Джинът и Аладин никога няма да се задомят.
Това е книга за приятелството, любовта и несломимия човешки дух.
Откъси от романа
-
На какво се дължи падението на Вавилон
Дрънкането на подобни глупости ги отвличало от протестите на наранените им крака и страха в свитите им на кълбо души. Тези от читателите със склонност към екстремни изживявания и липса на здрав разум знаят, че скитосването нощем в гората си е страшно дори в Борисовата градина и Централ парк. Някои историци считат, че основната причина за упадъка на Вавилон е неразумно дългото време, което неговите жители прекарвали по време на най-дълбоката тъма във Висящите градини. Да не говорим какво се случило дори на Божия Син, след като къмпингувал цяла нощ в маслиновата гора на Гетсиманската градина.
Нашите герои имали на своя страна едно от най-могъщите създания, което май че предшествало даже и появата на времето. Както се досещате, това бил той – вечният, неуморимият и омнипотентният демоничен рицар на материята. Макар женен и превърнат в камък, той си оставал сила, която карала дори ентропията да трепери, антиматерията да цвърчи като пържено яйце, а тъмната енергия да избледнее до степента, която постигна Майкъл Джексън след многогодишни усилия. С негова помощ жертвите на ККК достигнали до ограда, висока дори за стандарта на строго охраняваните затвори. Но, изненада, в нея имало врата с праправнука на домофон до нея. Колкото и да се опитвали да видят нещо насърчително през решетките, нищо такова не се появило в отслабващата светлина на патриотичното фенерче.
Отчаяни, те се свлекли на земята с гърбове, опрени на железните пръчки на високата порта. Когато дишането им се успокоило до степен, че можели да разговарят, без да се задъхват, започнали да правят разбор на ситуацията:
– Може да се очаква, че щом са положили усилия за такава ограда и врата, сигурно ще има и най-различни сензори за налягане, топлина, сеизмографи, микрофони, камери, инфрачервени камери и – кажи го бе, нали се сещаш?
– Шменти-капели – услужливо подсказал Шампинго.
– Знаеш какво имам предвид – някой досега трябваше да е открил нашето присъствие и да е разбрал, че ние сме безобидни човешки създания, които се нуждаят отчаяно от защита и подслон.
– Абе, за „безобидни “не съм съвсем сигурен… – промърморил под носа си Шампинго, който имал добра памет и обективен подход към богатото им минало.
-
Песни, Пан и домофон
– Може пък това подобие на домофон да е някакъв много усъвършенстван уред, който, за да те анализира, май трябва да си в непосредствена близост… – продължавал да напъва мозъчната си кора Затворника.
– Трябва да се надигнем и да застанем директно пред домофона!
– Ти все ще измислиш нещо, дето е свързано с неимоверни усилия! – запротестирал верният му спътник, който се бил отпуснал на земята като пресен дроб в тава.
След дълги взаимни кандърми двамата се изправили пред въпросния уред, олюлявайки се.
– Ние сме две изтормозени, изморени, до смърт изтощени… – започнал Затворника.
– От зор и тъжни мисли изхабени – продължил Шампинго.
– Ние търсим смирено защита и подслон – заподсмърчал единият.
– А също малко бира и храна – добавил другият, който бил по-скоро последовател на Епикур вместо на Асклепий. Продължили в същия дух още няколко минути, но проклетата машинария мълчала. Портата си оставала затворена, а нощта – все така неприветлива.
Дошло време за крайни мерки.
– Knock, knock, knockin’ on heaven’s door! – изблеял измъчено Шампинго като Боб Дилън.
– Knock, knock, knockin’ on heaven’s door! – изврещял сломено Затворника като Аксел Роуз.
-
Защо България няма Нобелова награда за литература
Трябва да се отбележи, че традицията българските интелектуалци да издават звуци, присъщи да дребния рогат добитък, започва от Петко Рачов Славейков, който през 1870 г. гордо заявява:
Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея!
Той бил подучен на това от брат си Пенчо, който мразел да чете. Пенчо му казал под секрет, че така ще спечели благоразположението на бог Пан. Според книгомразеца, Пан освен кози крака, рога и копита имал и страхотни артистични таланти, които можел да предаде на своите почитатели. За да го убеди окончателно, му подшушнал, че рогатият бог бил извънредно надарен откъм фалос и потентност. „Неговите поклонници се радват на подобна благословия, защото той е щедър към тях. За неверниците наказанието са панически атаки и пандемии!“
Примерът на бай Петко бил последван от толкова много български творци, че разгневили бог Аполон, покровителя на изкуствата, повелителя на музите и на комитета за Нобелови награди. Между другото, това е единствената причина, че и до ден днешен България все още няма Нобелова награда за литература.
-
Пан надава панически вик
Подобно на всички богове, които изпълняват тази длъжност по съвместителство, Пан имал ниво на функциониране, което зависело от това колко съзнателни създания вярвали и се обръщали с молитви към него. В този момент това били няколко учени, привърженици на идеята за панпсихизма, и един гаден вирус, който замислял ужасна пандемия в микроскопичното си съзнанийце. Затова Пан дремел в безвремието и сънувал за пореден път любимия си сън. Той му бил подарък от Хипнос и Морфей като награда за вълшебен следобед, когато и тримата останали напълно задоволени сексуално. Пол Маларме трябвало да се задоволи с воайорство. В съня Пан отново и отново показвал на един овчар изкуството на мастурбацията и не преставал да се наслаждава на благоговението и екстаза, с които този достоен жител на Аркадия бръкнал под туниката си. „Затова и го наградих с голямо потомство. Неслучайно един от далечните му правнуци видя как демонът падна в Царичината дупка. Кога ли ще се измъкне оттам? Много ми липсват нашите вечери край морето… Спомням си как съчиних там „Бургаски вечери“. Като му я изсвирих на сирингса, така се впечатли, че щеше да получи сирингомиелия, ако беше човек. Макар че, откакто се ожени, почна да си намира оправдание, за да не идва. Ама и тая Медуза – беше го хванала в желязна хватка за ташаците, както Фреди стиснал Боби Браун в песента на Франк Запа. Веднъж дойде, таман седнахме на брега, отворихме мях с вино и зачакахме вакханките. Тая неговата, ревнивата Медуза костелива, явно надушила нещо, щото му се обади по телепатията. Горкият, изсули се като мокра връв… Затова никога не съм и няма и да се оженя. Разни завистници и сноби, като Аполон например, твърдят, че е защото съм много космат и смърдя на коч, но това не е истина. Самата Мата Космата ме искаше. Ако не се беше поболяла от мъка, когато Джим Хенсън отиде в подземното царство, сега щяхме да сме щастливо женени, с малки, космати и рогати мъпетчета…“
Както винаги става в живота, тази равносметка на пропуснатите възможности за брачен партньор била брутално прекъсната от суровата действителност. В случая било от блеенето и брецането на двама индивиди, които не впечатлявали с нищо, освен че изглеждали по-смотани, отколкото е безопасно, за да оцелееш в запътилата се към пълноправно членство в Европейския съюз Република България. Ще не ще, трябвало да отговори, макар и формално, на призовалите го. Тъкмо се канел да им внуши, че въпреки огромното си желание, за съжаление, не може да им помогне, когато нещо привлякло вниманието му и го накарало да се надигне на лакът. Бил се излегнал за пир, както си му е редът, но се взрял по-внимателно. Почти не вярвайки на очите си, подскочил и надал вик, който накарал ябълките от градината на Хесперидите да изпопадат на земята. Единият от смотаняците държал в скута си демона, компресиран като zip-file. Могъщата му снага била деградирала до нещо с формата на братовчеда пигмей на витошките морени! Веригите на злостно заклинание приковавали свободната му воля като въжетата, с които лилипутите завързали Гъливер. Само всемогъщият му интелект и необхватен разум били на свобода. И както Пан моментално разбрал, били доста заети в момента. Е, не чак толкова заети, че да не намигнат на стария си другар от ергенските години – разбрали се от половин дума. Напълно разбуден и пълен с надежда, видният купонджия, който не знаел какво е махмурлук, веднага се включил в действие.
Тези от вас, които никога не са живели с домашни, с диви животни или извънземни, не знаят, че те също страдат от панически атаки. Само че, за разлика от хомо сапиенс, при тях причината е ясна – непосредствена опасност или мирова скръб в застрашаваща съществуването доза.
Казано накратко, Пан надал един от патентованите си викове, които никой сред хората освен Едуард Мунк не може да чуе. Затова си има причина – освен че нарисувал една прочута картина, Мунк имал много нещастен живот и често бил наричан Муньо от жените, които се опитвал да ухажва.
Книгата може да намерите в шатра 57, Панаир на книгата, НДК.
Получавам запитвания, къде може да се закупи книгата? В книжарниците на Сиела. Доколкото разбирам, трябва да питате за нея. Он лайн – на страницата на издателство “Потайниче “ и на Сиела.
Приятно четене!
