100 въпроса от в. Филтър и 100 ответа

 1. Как се представяте пред хората?

1. Публицист. Отдавна стихотворенията се оказаха тясна килия за душата ми. Нека не бъркаме писането на стихове с Поезията. Тя е въздушен дворец, възможност да се възцариш в Дъха на Господ, а не е работилница, в която всеке може да влезе и да дращи съобщения за страданията си, от които никой не се интересува. Освен мъжките и женски самооплаквачки.

2. Важно ли е за вас първото впечатление?

   Лицето издава същността на душата, през очите се виждат вътрешното състояние на съзнанието, колкото и да е притулено… Невидимата енергията, която всеки от нас излъчва, ни привлича или веднага отблъсква, или ни държи на разстояние… Още след първите жестове и думи може да разберем що за човек е оногова отсреща… Както се казва, по първото впечатление те посрещат, по второто може и да те изпратят…

3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

Вярвам. И от втори поглед. Когато се вглеждаш в нещо, което те е привличало, но не си му обърнал достатъчно внимание. Или съществото ти е давало заето, заради друг ангажимент, чиято тяга те дърпа, но вече по инерцията, а не те тласка към самооткрития. Тогава идва влюбването от втори поглед.

4. Допускате ли лесно хора до себе си?

   Общо взето, да. Не съм активната страна, но обичам да се вглеждам във външността и да гадая вътрешните им светилници. Често пъти се подвеждам в желанието си да бъда полезен, да бъда съпричастен. Обичам да помагам безкористно, правя го интуитивно, не жаля личното си време за чужди нужди. Това ме отличава от масовите човечета. Помогнал съм на десетки пишещи, повечето незаслужено. Или запупавяха в духовното си пигмейство, или израстнаха професионално, но си останаха плебеи на духа… И на пролетарския бяс.

5. Какво може да ви извади от равновесие?

   Непредизвиканата агресия. Импулсивен съм само когато някой си позволява грубо да ме предизвика. Пада ми черното перде и македонската ми ярост ме превзема за секунди. Плашещо е. И за самия мен. Цялата ми вродена доброта и природна сговорчивост за нула време отиват на кино – от 5 до 4, както остроумничехме като деца в презрелия соц.

6. Компромисът, който не бихте си позволили?

   Да се гаврят с чуждите религиозни чувства, на който и да е, и тази гавра да я оправдават със свободата на словото. В началото не беше словото, в началото беше Бог. Уважавам чуждото мнение, но не съм длъжен да го възприемам като свое. Егото това е малкият дявол в човека. За мен голям компромис ще е, ако оставя от мое име да говори егото ми, нищо че е мое… Съзнанието трябва да слуша съвестта, а съвестта е другото име на Господ.

7. Какво може да ви разплаче?

   Преди години загубата на близък. Но вече повече се просълзявам от радостта, избликнала у непознати за мен люде. Радвам се на всеки човешки успех по човещки, на всеки чужд успех като на свой.

8. На какво най-често се смеете?

   На остроумия. Обичам остроумните умове, стига острието им да не се превръща в болезнено състояние на палячовщина. Каламбурът не винаги е умен. Лесно се имитира, механиката му става антипатична.

9. Последната книга, която ви впечатли?

   Евангелието на есеите.

10. Любим художник?

    Кольо Карамфилов, Бог да го прости.

11. Любим писател?

    Кафка.

12. Любим поет?

Константин Павлов ми е най-духовно сроднодушен. От другите световни съм преминал през чистилището на различните възрастти – от Лорка, през Хлебников, Уитмън и Елиът, до края на поезията… Предпочитам мислещите, смислените поети, макар да започнах като всяка хлапе от сетивните, красиво тъжните, по които женските души пощуряват…

13. Любим певец?

    Някога Висоцки и Окуджава, но те са поети с китари, не са само певци.

14. Любим филм?

    Нямам любим филм Имам любими филмови програми Носталгия и Синемания

15. Любимо тв предаване?

    Може би Стани богат.

16. Каква музика предпочитате да слушате?

    Преди рок, сетне джаз, а на последък само симфонична. И хорова класика.

17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?

    Първият ми хонорар в живота получих като ученик, за стихотвронието „Хамлет“, публикувано в сп. Родна реч, издание за средношколци. Получих три лева, с които за 1.20 лв купих кутия бомбони „Фини млечни“, за да почерпя моите родители, а с остатъка отидох до кварталния обущар и си платих с „мои пари“ дадените за поправка обуща– не помня за нови гьонови подметки или само за налчета, метални сърповидности, които тогава приковаваха към токовете с минипирончета.

18. Политик, на когото вярвате?

    Христос. Друг още не се е родил.

19. Историческа личност, която презирате?

    Щом е останал с нещо в историята, значи не е за презиране. Има гении на злото, чията проява е става фон за проявите на доброто – на фона на комплексара Хитлер индиецът Ганди е ангел. За съжаление войните движат света, мирът приспива човечеството и кара злото да се пробужда. За нови злодеяния. Видяхме как пред очите ни народът герой от последната гореща война излъчи световен злодей, който като Хитлер си играе с националните му комплекси. Дано християнската ни цивилизация се сепне и се огледа, и да види, че високият стандарт на живота много често погубва духовна същност на човека. Че неистовият стремеж към лукса отдавна е изместил Бог в нашите стремления, да му бъдем образ и подобие.

20. Историческа личност, на която се възхищавате?

    Йоханан бен Захария, у нас с известен с гръцкия превод на името си като Йоан, синът на Захарий.

21. Любим парфюм?

    Мъжът трябва да ухае на сапун.

22. Любимо мъжко име?

    Александър

23. Любимо женско име?

    Румена

24. Какво научихте от родителите си?

    На скромност, да не бъда никога нахален, да се раздавам, да се отзовавам, да бъда честен пред себе си, да обожавам справедливостта и да признавам грешките и заблудите си.

25. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?

Не съм ги възпитавал, но в много неща ме копират, както и майка си. Чисти души са, приличат на своите деди и от двата рода, много далече са от цинизма и прагматиката, макар този им живот ще премине под тоталитарния диктат на вещоманията, сред зловонието на тоталната бездуховност.

26. Какъв искахте да станете като малък?

    Първо футболист, сетне пилот, още по-сетне детектив, накрая писател, но най-вече да бъда успешен в професията човек. Това е много важно, за да не те гнети до края на дните ти болката, че си пропуснал нещо, а си могъл да го имаш.

27. Кое е любимото ви животно?

    Онова, което убива само при самозащита.

28. Мото, девиз или цитат, които следвате?

    Никога не съм се водил по чужди мисли, крилати фрази, отдавна ме досмешава, когато някой говори и на всяко второ изречение прибавя цитат. Това издава липса на самочувствие, вместо демонстрация на нАучност, която ме кара да с усмихвам вътрешно. Да се криеш зад прочетеното не е престъпление, но интелектът се саморазвива не чрез запаметяването, а от през забравянето и претопяването на всичко научено, прочетено, но преобразувано в личното ти Аз. Инак зубрачите щяха до един да са гении, а не съм чул гений да цитира друг гениѝ.

29. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?

    Не помня вицове, инак се кискам до насита, някога, много отдавна, през соца, се мъчех да си водя записки, по които да ги възпроизвеждам, не се получи нито веднъж… И най-готиният виц, ако е разказан скучно, умира още преди да си го чул.

30. Думата, която използвате най-често?

    Безобразие. „Каквото е това безобразие, имали безобразие?“ Не като негативна оценка, а като вид възторг, похвала, дружески поздрав, приятелско намигване, като универсално възклицателно. Друг паразитен модел в устата ми е думата модно – за всичко – от „добре е, става, готино“, до „я виж ти, брей да му се невиди“ и прочие. Това са лафчета от моята студентска компания, които често пъти озадачават несведущите. Да не говорим за „лопе де вега“, които не знаят брадатия виц от съветско време, но им звучи като мамата си трака…

31. Любимо ястие?

    Сърми, зелеви и лозови. Праз с ориз. Постна супа – от коприва, спанак и лапад.

32. Любим цвят?

    Като зодия телец налитам на червено, но синьото и зеленото ме успокояват.

33. Любимо питие?

    Червено вино, финландска водка и малолетен скоч.

34. Пушите ли?

    Пушех. Но астмата ми се обостри и ме отказа да дишам пушек, сега от дъжд на вятър паля с огромно удоволствие. Не привикнах да дърпам лула, нито пури. Тревата също ме облъсна.

35. Кое е първото ви разочарование в живота?

Когато осъзнах, че има край. Никой не ме предупреди, че душата е безсмъртна и кончината е само преобличане в съблекалната на вселената.

36. Кога сте били най-горд със себе си?

    Бях зашеметен, когато във Вилиница, Словения, като гръм от ясно небе ми съобщиха, че международното жури е присъдило единодушно на стиховете ми най-пристижната държавна награда за поезия на страната.

37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?

    Семействотое вечно, кариерата е временна.

38. Какви са хората от приятелския ви кръг?

    Духовни същества, каквито рядко се намират в тълпата от бездуховни същности.

39. От какво най-много се срамувате?

    От глупостта на другите, от бездарната игра на актьорите, от онези, които казват, че пишат поезия, а не знаят, че пишат стихове, а поезията е нещо свише, понякога се срамувам и от себе си, когато съм рязък, невъздържан и дори груб.. Случва ми се все още да избухвам, макар че през годините доста динамит изхърлих зад борда…

40. Кой е най-големият ви страх?

    Не помня да ме е било страх, освен като дете от тъмното, когато ме побиваха тръпки. Вече като зрял мъж понякога съм усещал, че нощем в стаята ми има някой, чието присъствие усещам. Но това е инстинкт, а не уплаха…В моя род безрасъдството е на почит, нямаме уплашени хора…

41. Мечтата, която преследвате?

    Мечтите преследват своите осъществители, а не обратно. Мечта звучи доста захаросано, има потребности, към които човек се стреми. Моите винаги са били в сфера на изкуството, на духовното, нито лукса, нито имотите, нито парите са ме привличали… Но може би подсъзнателната ми мечта е било желането за слава, за известност, които на младини ме дърпаха напреж, подсъзнателното желание да ме аплодират, особено след края на прочетенето от мен стихотворение, тогава ве интересуваше одобрението на публиката. Но много скоро усетих, че тя ръкопляска на повърхностните неща, които схваща от слушане… Което е измамно, в повечето случаи…

42. Откъде черпите информация?

    От всякъде, където мога. През последните години от мрежата, от интернет. Всичко, което те интересува, там го има. Вярно, не толкова задълбочено, но всеки може да си запамети цяла книга или студия. И да я изучава, когато има потребност за това. Инак вестници от години не купувам. И като видя някой с вестник в ръка разбирам в кой век още диша милият. Все едно е тръгнал из града с потури, беневреци и опинци.

43. Как отсявате истината от фалшивите новини?

    Като проверявам източниците. В момента бушува Първата световна медийна война и който се доверява само на един източник на информация, значи е пълен глупак, готов да бъде моделиран и манипулиран. За съжаление старите хора вярват само на телевизора, а онези, с които са политически крайно неграмотни, вярват на всичко, което чуят от съседите… Дори и в най-независимите новинарски сайтове се вижда тенденция, когато публикуват статии, коментари или новини, когато дават гласност на една гледна точка за даден конфликт.

44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?

    Доста. Когато не чета или не пиша, слушам класическа музика и издирвам теманични неща, за онова, над което в момента работя. Например за живота в Юдея по времето на Христа, или за обучението на жреците в Древен Египет. Във фейсбук съм се самооградил само с познати и мислещи като мен непознати, оставил съм и неколцина „полезни идиоти“, за да не забравя, че в България живея между мнозинство от такива подобия…

45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?

    Ще измести хората без интелект, а те на тази планета са много. Мнозинство са.

46. Искате ли да летите в Космоса?

    Не. Достатъчно ми е, че много сънувам и душата ми не спира да лети.

47. Вярвате ли в извънземни?

    Вселената е пълна с различни видове живот, не сме единствените, но поради бавното ни умствено развитие като цяло и примитивните ни животински страсти и навици, те предпочитат да ни наблюдават без да влизат в преки контакти с нас. Същото е и с невидимия свят, към който ни предстои да се завърнем без дрехи, често голи, само по души…

48. Имате ли пророчески сънища?

    Сънувам много, имам записани около сто страници видения, част от тях вкарах в книгата „Покаяние Господне“, сънотворения, които подбрах тематично и съзнателно. В тях има прозрения, за които нямам принос. Те не са мои. Участието ми е на сънувач, който трябва бързо да стане и да ги запише. И ако не го е страх, да ги публикува.

49. Кое е любимото ви цвете?

Здравец.

50. Отглеждате ли домашен любимец?

    Преди време – кученце пинчер. И котка – улична превъзходна. Сега разхождам душата си на каишка. Добре че е вечно гладна и нищо от това, с което се храни не е материално.

51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?

    Онова, което най-рядко използваме – възможността да мислим. Самостоятелно. И да говорим с Бог.

52. Кога предпочитате самотата?

    Винаги. Усамотяването е част от вдъхновението. Който не го е изпитал, напразно се е родил.

    53. Има ли порок, който ненавиждате?

    Имам. Страдам от логорея и мога да говоря с часове, дори без възбуждащи напитки. И обичам да пирувам.

53. Борили ли сте се със зависимости?

    Не, отдавах им се с голям кеф. През соца бохемството беше начин на дишане, на артистично презрение към сивия нормативен животец. Обичах да галя стълената каничка с вино като студена женска гръд. Сега съм изцяло зависим да довърша книгите си с поетична проза.

54. Коя е най-тежката битка, която сте водили?

    Със себе си и с отчаянието, че нищо полезно не ще мога да свърша в този живот за страната, за нацията си, за малцинството от духовни люде, губещи се между сънародниците ми. Когато преоткрих за себи си присъствието на Бог, чак тогава осмислих малката си мисиля и съм му много благодарен.

55. Имате ли хоби?

    Не. Всъщност да, събирам мислите си. И ги записвам, защото чувствам, че често пъти те не са мои, щукват ми от никъде. Но само аз си знам откъде.

56. Бихте ли се определили като бохем?

    Да, бохем в оставка. Обичах кръчмите, които обаче умряха и се превърнаха в закусвални с обедно меню. Няма пивници, а и пияниците вече са трето качество, не са артистични типажи, не са особяци, теркове, а обикновени алкохолици, бедни квартални пенсии, самотници.

57. Къде почивате – в България или в чужбина?

    Никъде. Дори кагато се опитвам да почина от себе си, пак душата ми работи. Не съм ходил на курорт от времето на соц, прескачам до Виена и Тел Авив да чуя песнопенията на петте ми внучета.

58. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?

    Съдбата е записана в Небесната книга и трудно чиляк може да я избегне, може да я попромени, но не и да се размине с нея. Няма такова нещо „искам“ или „не искам“, ако си умен и помъдрял през годините, ще осъзнаеш, че си заслужаващ съдбата. Отвращават ме хленчещите българи, всички мрънкат и се оплакват, сякаш всички имат по две висши образования и десет специализация по чужбина. Всеки цървул плаче, че му е малка заплатата или пенсията, а не се види в огледалато, че е прост цървул, на когото не му се полага да получава повече, отколкото заслужава. Държавният капитализъм на соца ни разглези, уби личната инициатива, но децата и внуците на трудовата класа продължаваг да чакат от държавата да им подреди бита. Ке имат да чакат.

59. Вярвате ли в късмета?

    Да. Имах късмет, че се родих, за сметка на милиони други кандидати, които искаха първи да оплодят яйцеклетката. В този живот имах много късмети, някои които сам предизвиках, други ми бяха спуснати, трети дойдоха от по-възрастни от мен личности, които ми помогнаха да стана личност.

60. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?

    Нямам пропуснати шансове, това е безутешното утешение за всички бездарници. И лентяи.

    62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?

    Да, доскоро бях на 70, но пораснах и се чудя, колко още трябва да живуркам, за да довърша всичките си недовършени книги.

61. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?

    Не си спомням. Не че не съм изпадал, но явно винаги съм се измъквал така, че вече съм забравил срама, който съм брал… Всъщнос сетих се, веднъж, когато в училище преписвах по математика и ме хванаха… Щях да се напикая от притеснение и неудобство, докато учителката продължи да виси над главата ми и да ме дебне, да изчаква, да види до къде ще стигне моето нахалство да преписвам…

62. В коя епоха бихте предпочели да живеете?

    В бъдещата, на друга планета.

63. Кое според вас е най-голямото научно постижение?

    Мотиката.

64. Ще се справи ли човека с климатичните промени?

    Не. Те ще обаче ще се справят с човечеството.

65. Вярвате ли в конспиративни теории?

    Вярвам в Бог, а не в черните котки и петъците 13. Алчността не е порок само за богатите, бедните също често пъти са алчни, ако са духовно нищожни. Малоумниците възприемат вечните интереси на болните за пари умове като конспирации, и се утешават, като вярват в тяхната потайност и задкулисие. Просто има хора човекоядци и има люде, които биват изяждани приживе. Ако разглеждаме планетарния живот през очите на Създателя, ще видим по-ясно кривиците си, ще разберем деформациите, но трябва първо да наблюдавеме себе си и онова, което се случва не зад параваните, а зад собственото ни чело. Но това е сложно упражнение и само наличието на мозък като такъв не върши никаква работа. За това у нас неудачниците са повече от щастливците, все чакат някой друг да мисли вместо тях и да им оправи държавицата.

66. Как бихте се определили – либерал или консерватор?

    По-скоро либерал, в класическия вид. Но всеки от нас с възрастта почва да се чувства консерва, новостите все по-трудно се възприемат. Не се дразня от модите, но понякога изпитвам погнуса от изкуствените бърни на девойките, които явно не знаят що е това безсрамни устни, та са си притурили още една вагината върху лицето.

67. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?

    Да, твърдо да. Дали то ще бъде хетеросексуално, бисексуално или хомосексуално, това трябва то само да реши, когато порасне. И не зависи от желанието на неговите родители.

68. Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?

    Разбира се, всеки да прави каквото ще, стига де не пречи на другите, да не се фръцка с обратните си виждания, да парадира с бялата или черна кожа, да не се вживява като особено специален. Всичко зависи от морала, поведението и интелекта – няма кофти народи, има кофти представители на тези народности.

69. Интересувате ли се от спорт?

    От почти всички спортове се интересувам, тренирал съм баскет, футбол, гледам с удоволствие волейбол, тенис, понякога ски, най-вече когато ми писне да мисля, почивам си с всякакви спортни предавания. Не ходя отдавна на стадиона, защото тълпата не ме заслужава. Гледам публиката на Ливерпул с възхита – млади и дърти пеят на стадиона, празнуват и скърбят, приветстват, дори когато любимците им губят… От дете съм възпитан да подкрепям „войската“, но се вълнувам и от съдбата на „Левски“, не само заради Дякона, а защото феновете му са невероятни – събраха сума ти пари да спасят отбора. А и съм на принципа, че в спорта и няма врагове, има съперници, спорната злоба трябва да се разглежда като хъс, като характер, а не като омраза срещу другия. В изкуството е същото, съперничеството е висш пилотаж, много таланти, малко характери, още по-малко гении.

70. За или против пластичните операции?

    Против съм, но никой не ме пита. Щом суетата е непреодолима, да лягат под ножа. Умните жени по принцип са рядкост, както и мъдрите мъже, но комплесарките с изкуствени цици превзеха отдавна медиите, списанията, шоупрограмите. Вече не правят впечатление, свикнахме както с всичко друго, което е показно, бездуховно, неестествено, противно, но безспирно…

71. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?

    Не. Свикнал съм с всички свои недостатъци, видими и невидими.

72. Твърдо или меко легло предпочитате?

    Високи възглавници, обикновено по две на куп.

    75. Доволни ли сте от заплатата, която получавате?

    Никога не съм живял само на заплатата си, бачкал съм допълнително, и сега като пенсионер не блея над празната ясла и не чакам подаяние.

73. Страхувате ли се от новото начало?

    Чакам не само новото начало, но и новото човечество, индиговото поколение, просветените и посветените да станат мнозинство на тази планета… Чакам новия смисъл да проникне в съзнанието ни, но нашата еволюция е много ленива, човечеството се размножава по-бързо от умственото си развитие, започваме да приличаме на нашествието на скакалци, които единствено ги е еня какво да хрупат и как да се множат. Как ще приключи всичко това, един Господ знае, но и да знае, няма да ни съобщи…

74. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?

    Благодарен съм, че съм българин, че семката ми е от Вардарска Македония, че съм си избрал читави родители и родственици. По тези земи са се родили редица светли личности и световни същества, духовни извисености. Но битовата ни култура е отвратителна, обходете улиците на Виена или на Севиля, и ги сравните с тези около центъра на София. Или погледнете хърватските и словенските села и нашите селски дворове. Не години, а векове, поне 5 века ще са нужни, докато се откажем на тоалетната да й викаме кенеф.

75. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?

    Ако човек има само един незабравим момент, значи е живял скучно. Аз живях извънредно интересно, бурно, всеотдайно и от стотиците незабрави моменти всичко съм забравил, поради тяхното количесто, бройка и тонаж. Изпитал съм всичко на мига и този миг се проточи цяла вечност.

76. Най-тежкият период, който сте преживели?

    Най-тежко ми бе, когато не можех да открия собствения ми път към Пътя. Потребността да пиша и да изразявам същностите чрез стихове намаля с настъпването на демокрацията, появисе потребността ми от бурна публицистика, от просветителска деятелност, от възрожденски, приложен национализъм, накрая всичко се оказа неефективно, килията на личното творчестно се оказа твърде тясна, както вече казах, тогава опитах да предизвикам промени чрез политиката, но слава Богу, не се получи… Мнозина не ме разбраха, прочетоха ме без да ми познават почерка, преживях кошмарни месеци на самоотвращение и безпътица… Тогава усетих, че вече не говоря като кандидат за политик, а по-скоро като проповедник, натъжен и смирен пред несъвършенствата – и свои, и на ближните… Това самооткритие ме възроди и напипах по-верния тон в камертона на Съвършенството.

77. Коя е надеждата, която ви крепи?

    Любовта ме крепи, моята духовна любов към ближния, към Бога, към любимите ми същества, към малцината ми много близки приятели. Надежди отдавна нямам.

78. Как си представяте света след 100 години?

    За повече от половин век живот видях, че много неща се промениха, но човекът си остана същото гадно животно. Не съм оптимист, битът се променя, но отношението ни към битието остава непроменено. Може би е време за смяна на човечеството?

79. С кого бихте живели на самотен остров?

    След 40 години брак, нямам друг избор.

80. Може ли да простите изневяра?

    Бих. Когато бях в казармата и ми се случи. Простих, но тя не си прости. И се разделихме.

81. Поддържате ли отношения с бившите си любими?

    Да, изпитвам нежност към всички, които са ме обичали някога или съм бил влюбен в тях. Въпреки че не се виждаме или рядко се чуваме.

82. Привърженик ли сте на брака?

    Имам щастлив брак, умни деца, готини и читави, не съжалявам, че рано се ожених. В съвместния живот има и конфликтни ситуации, понякога на човек му иде да си дигне чукалата и да се махне, но „сглобката“ те кара да премислиш и да овладееш емоциите, особено когато се появят децата. Бракът има превантивни функции, но днес все повече хора се обичат и раждат деца, без да са се бракували… И това не им пречи да са щастливи.

83. Романтичен ли сте?

    Не, по-скоро, ироничен.

84. Кой е любимият ви момент от денонощието?

    Нощем, докато бачкам – някога над пишещата машинка, сега над компютъра. Всички спят, всички телевизори и радиа са се омълчали, светът е гробница за дневностите, до съмване птичките спят, прекрасни часове за вглъбяване, за писане, за извисяване.

85. На кой народ симпатизирате?

    В момента всички велики народи си почиват от своето величие. Както природата си почива чрез децата на известните родители, така и големите нации си почиват от себе си. Днес техните наследници нямат нищо общо с предишните си представители. На въпроса към поета Константин Павлов, към кой от чуждите народи изпитвате най-големи симпатии, той отвръща – към българския. Мисля като него.

86. Кой е въпросът, който си задавате най-често?

Задавах си най-често въпросът каква е моята мисия в това училище по усъвършестване на духа,каквото е Земята. И дълго време този въпрос не ми даваше мира. В други времена щях да се осъществя с пушка в ръка, но ми се падна по-трудното задание – да умреш за националната свобода е по-лесно, отколкото да надживееш фалшивата свобода, фалшивия мир. По-трудно е да останеш буден след поредица от времетресения, не е подвиг, но е истинско изпитание… Важно е останеш годен и съзидателен, верен на Божествения план и винаги да си на страната на Светлината. До оставиш добро име, което ще продължи да живее и след кончината ти.

90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?

    Разговарял съм с Дякона веднъж, бих пил едно вино с Ботев, от днешните няма какво да науча, не са ми интересни.

91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?

    Че мога все пак да сторя нещо, с което да придвижа напредъка на народа, на човечеството, на Божия план.

92. Кога свършва детството?

    Когато ти се роди дете, когато станеш родител.

93. С какво никога не искате да се разделите?

    Предстои ми да се разделя с всичко и да напусна земната школа, наречена живот. Отдавна съм загърбил всичко предищно, гледам напреж и нагоре, с любопитство очаквам да се срещна с душите на покойните ми сродници и сроднодушници.

94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

    Че човек каквото си стори сам, цялото човечество да се събере не може да му го стори.

95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?

    Вярвам, не само вярвам, убеден съм, че всеки идва с предназначение на този свят, едни да просветят околните, други да ги развратят, трети да произвеждат материалните блага, а малцинството да възпроизвежда духовности… Само великите личности имат по-различна мисия, с която глобално променят човечеството. Един от последните засега е Йешуа бен Йосеф.

96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?

    Имал съм и имам познати с паранормални способности, както и други, които са вещи в науката астрология и нумерология. Вярвам в езотеричната история на човечеството, невидмият свят ми по-близък от материалния. Към духовната реалност не се отнасяме с нужното внимание, доверие и уважение. Църквата отрича подобни неща, защото си пази ревниво територията, но на мен не ми пречи да бъда набожен и внимателно да проверявам нечии способности, преди да им се доверя…

97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?

    Отдавна ходя с червен конец, който го имам като мартеница на лявата си китка. Това е остатък от време оно, когато древните познавачи на Кабала са измислила специални гривни срещу отрицателните енергии. Те са с доста специални скъпоценни камъчета. Доколко пазят не знам, но отрицателни енергии има, както и хора с лоши, завистливи очи. Няма нищо лошо в тези атрибути, макар от глупостта никой не може да ни спаси, както и от суеверието, което няма нищо общо с вярата в Бога.

98. Каква е представата ви за щастие?

    Удовлетворението от сполучливо получилия се текст, блаженството от отлично сършената работа, върховното удоволствие от сполетялото те вдъхновение, победата на себе си и собствените ти слабости…

99. Как бихте искали да си отидете от този свят?

    Внезапно. В съня си.

100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?

     Едва ли ще ме запомнят с нещо друго, освен с онова, което съм публикувал. Някога исках да ме запомнят, както са запомнили прадядо ми Леонид войвода, като геройски загинал в битка с многоброен аскер, но вече не държа на това някой да ме помни – достатъчно е, че имам поне един мъж във фамилията ни, който се е обезсмъртил чрез смъртта си. И има цяла народна песен за него.

     Въпросите зададе Албена Атанасова