Илия Луканов е живял 30 години в Германия преди да се завърне окончателно в родината. Той е най-добрият познавач на историята на Ботевата чета и на живота на революционера Христо Ботев. Има издадени 5 книги по темата: „В търсене на истината за гибелта на Ботев“, Издателско ателие Аб, 2011, „Премълчани истини за Ботевата чета“, Издателско ателие Аб, 2012, „Без прошка и без давност“, Издателско ателие Аб, 2013, „По пътя на Злото“, Издателство „Факел“, 2016, „С амбиция в излишък и морал в недостиг“ (За новопоявилата се книга „Да убиеш Ботев“), Издателство „Факел“, 2024.
Встъпителни думи
Появата на книгата „Да убиеш Ботев“ с кичозното подзаглавие „Мистерии, спомени, лъжи“ не ме изненада. Пет-шест месеца по-рано бях имал възможността да се запозная в подробности с нейния работен първообраз, изпратен ми от автора ѝ, с когото сме добри познати от над 10 години. Основно проучил 158-те компютърни страници, аз се свързах с Искрен Красимиров и в един почти едночасов телефонен разговор се потрудих да му обясня поне най-важните грешки и неистини, шестващи самоуверено по страниците на тази му първа книга. В заключение го предупредих изрично и отчетливо, че ако книгата бъде издадена в този си вид, ще бъда принуден да напиша още една книга, с която да отговоря на редицата несъстоятелни тези и локални грешки, снижаващи и без това не високото ниво на ботевознанието по тази тематика.
За съжаление обаче начинаещият историограф д-р Искрен Красимиров направи обратното. И не само това, че издаде книгата напук на доброжелателните съвети, но той влоши нейната достоверност извън рамките на приличието, сменяйки радикално правописа на първообраза, и тръгвайки
по хлъзгавото надолнище на нерегламентирано използване на мисловното, фактологическо и словесно съдържание на отдавна отпечатани чужди литературноисторически книги. Не се изумявайте, драги читатели,
а прелистете, моля, книгата „Да убиеш Ботев“ от стр. 18 нататък, за да се уверите, че вековното правило за означаване, разграничаване и разпознаване на цитатите посредством употребата на кавички тук никъде не е приложено. Вместо него е използван съзнателно един неравностоен и непълноценен сурогат: недостатъчно интензивен курсив с малка цифричка накрая, която означава номера на препратката под черта, показваща откъде е взет цитатът. Очевидно е, че избраният курсив не се откроява ярко от нормалния печатен шрифт. Така преднамереното едновременно прилагане на посочените особености е употребено като спомагателно средство за прикриване на нецивилизовани посегателст-ва върху чужди текстове, части от такива, отделни фрази или впечатляващи изрази, находчиви мисли или нови гледни точки.
На истински манипулативни еквилибристики ще има да се нагледате и начудите по-нататък, а даже и да се възмутите за разнообразие. Затова ще ви трябва обезателно обективен критерий. Като най-подходящ такъв за случая виждам една малка справка от страниците 501 и 502 на фундаменталния „Речник на чуждите думи в българския език“ с автори: Александър Милев, Йордан Братков и Божил Николов. (Трето преработено и допълнено издание с предговор към първото издание от акад.Владимир Георгиев. Издателство „Наука и изкуство“, София – 1970):
1. плагиàт (от лат. plagium „кражба“) 1. Издаване на чуждо произведение като собствено или съществено заимствуване от чуждо произведение; литературна кражба. 2. Издадено чуждо произведение за собствено. плагиàтор (лат. plagiator) Автор, който издава чуждо произведение като свое или заимствува съществено от чуждо произведение. Плагиатство, плагиàторство (от лат.) Извършване на плагиат, заимствуване и кражба на чужд литературен труд мисли, идеи и пр.
За да спестя на себе си голямото неизвинително неудобство, а на читателите отегчението от натрапчиво-честите но неизбежни обосновки с факти из моите
повествования ще бъдат посочвани само конкретно необходимите заглавия и съответните страници, без да се назовава името на автора. Затова преди началото на критичния поход по страниците на „Да убиеш Ботев“, представям четирите заглавия, за които това се налага:
„В търсене на истината за гибелта на Ботев“, Издателско ателие Аб, 2011
„Премълчани истини за Ботевата чета“, Издателско ателие Аб, 2012
„Без прошка и без давност“, Издателско ателие Аб, 2013
„По пътя на Злото“, Издателство Факел, София, 2016
