Прочетох „Ангелите на Ада“ на Иван Евлогиев, който в предговора споделя, че ако Демоните на Рая са страстите, които ни дърпат напред, то Ангелите на Ада идват, за да не излъжем себе си още веднъж, те са съвестта, която ни спира да се самоунищожим докрай.
Прочетох я насред крещящата нужда у обществото ни от признания, разкаяния, смирение. И усетих тази книга като дълго чакано възмездие за често подменяната ни с фалш реалност, защото героите в нея изричат безпощадни към себе си и за себе си истини, избутвайки красивите илюзии. Не защото са коравосърдечни непукисти, а защото имат нужда да приемат света с двете му половини – и тъмната и светлата, така, както биха искали и светът да приеме тях.
В този смисъл това не е книга, която настоява да бъде харесвана, не се чете на един дъх, не ти съчинява свят, в който да си светец. Тя не утешава счупени сърца, освобождава ги от амбициите да са безгрешни, не спасява – съпровожда в тъмните тунели на съвестта /тоест, в Ада/, без да те оставя в трудното сам, като “сяда до теб на пода и казва: „ Знам. И аз съм тук.“
Главният герой споделя мислите си от позицията на човек, който е бил по места, където е раздавана повече власт, отколкото може да бъде понесена, за да се съхрани човешкото, който е живял като олигарх, познава триумфа, но и падението, предателството, но и усещането да предадеш, съжалява за пропуснатите смислени неща в живота и признава заблудите си. Тоест, обратното на разпищоления мутренски непукизъм в днешната ни родна реалност.
Книгата е сглобена като разкази и една новела с разказване извън каноните на родната ни литература – липсват традиционните сюжети, завръзки, развръзки, налице са разговори на главния герой със самия себе си под формата на безпощадна изповед, разговори с хора, които среща за кратко по пътя си, животинки или текстове на познати нему автори, които населяват самотните му пространства.
Изреченото между тях е кратко, ясно и плътно и оформя диалози отвъд общуването на повърхността. В един от текстовете героят казва: „Аз съм несъстоял се олигарх. Защото исках да съм вътре, без да съм мръсен. Защото вярвах, че можеш да минеш през системата, без да оставиш парчета от себе си по зъбите ѝ“, а опонентът му отговаря: „Не се кори, повечето олигарси са несъстояли се хора. Просто при теб провалът е по-честен“.
В друг текст, след поредица признания за пропуснати любови или погубени такива, на финала на житейския си път, героят разговаря с Дара, чийто живот се върти с неговия в една орбита ето така:
– С какво се занимавате ? – попита Калин.
– Подреждам чужди животи. – отвърна тя. – А вие?
– Разчиствам след своя. – каза той.
След което героят споделя, че не е станал по- голям или по-малък, останал е цял, защото срещите му с нея са били там, където човек не дължи нищо, освен честност.
Която честност е и единственият път, по който да излезеш от Ада с достойнство – изправен!
Димитрина Тончева
Днес получих от издателство „Факел“ на Румен Леонидов тиража на новата книга на Иван Евлогиев “ АНГЕЛИТЕ НА АДА“. 15 дни след внезапното отпътуване на автора към небесните ширини.
С Божията милост, по воля на автора и приятелите му, със съгласието на близките му, ПРЕМИЕРА ИМАШЕ!
На 25 юни от 18ч. в кафе „Муза“ към КДК – Димитровград.
Това е датата, на която Иван Евлогиев щеше да навърши 75 години.
Това е датата, на която Иван Евлогиев щеше да навърши 75 години.
Последните му думи към мен бяха „Друго мога да отложа, но книгата ми и рождения ми ден – не мога!„, после мина покрай масите на заведението, за да покани приятелите си на празник.
После отлетя!
После чувах в ушите си гласа му да изброява кога, къде, какво трябва да се направи, за да докоснем „АНГЕЛИТЕ НА АДА“ , които по думите му „не утешават, а казват истината, когато всички други мълчат, … които не те бутат нагоре, а те карат да застанеш изправен там, където си паднал“.
Пророческо някак ми звучи сега това, защото той „падна“ на премиера на книга на 2 юни след изреченото „Чакайте малко…“ и желанието да се изправи пред нас с всичките ни ангели и демони на своя премиера.
Да бъде.
––––
Честит земен рожден ден на Иван Евлогиев!
Ако, съвсем неслучайно в Деня на Ботев и загиналите за свободата, не бе се оттеглил в небесните вселения, днес щеше да навърши 75г .
Той бе за кратко в живота ми, но не като милионерът, притежаващ мощен холдинг, с бизнес в Европа и Китай, благодетелят, помогнал на стотици хора, културни, социални, здравни и спортни институции, за да го има Международното триенале на сценичния плакат, спечелената националната купа от баскетболния отбор в Димитровград, победата на Таня Боева на „Златния Орфей“, инсулинът, спасил множество болни и т.н. и т.н.
Бог избра да го прати в живота ми като честен човек, успявал, падал, ставал, оцелявал, човек, който държеше на думата си, говореше ясно, конкретно, имаше позиция и заставаше зад нея с името си, човек, който през последните си години живееше скромно в родния си град, но не равнодушно към проблемите в него, страната ни и света.
Човек, който притежаваше воля и кураж да се изправи, както пред опонентите си, така и пред своите грешки.
Човек, който не се мислеше за светец, за единствен, специален, уникален, не се самосъжаляваше, нито се възгордяваше, въпреки калта и ласкателствата, с които го замеряха.
Бог избра да го прати в живота ми като честен човек, успявал, падал, ставал, оцелявал, човек, който държеше на думата си, говореше ясно, конкретно, имаше позиция и заставаше зад нея с името си, човек, който през последните си години живееше скромно в родния си град, но не равнодушно към проблемите в него, страната ни и света.
Човек, който притежаваше воля и кураж да се изправи, както пред опонентите си, така и пред своите грешки.
Човек, който не се мислеше за светец, за единствен, специален, уникален, не се самосъжаляваше, нито се възгордяваше, въпреки калта и ласкателствата, с които го замеряха.
Човек, който искаше да бъде цял и истински. И успя!
А това е повече от някакви си милиони, връзки и холдинги.
И е достатъчно, за да излезеш от тоя свят изправен и чист.
Благодаря му!
Димитрина
