СЛОВО ОТ проф.д-р ИВАН ГАЗДОВ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА НА ВИЛИАМ КИТАНОВ, СБХ, 21.01.2025

Приложната графика, т.е. графиката, която се „прилага“, трябва да бъде обществено позната чрез своето прилагане и художникът Вилиам Китанов се позиционира в едно от най-удачните места за достигане до публиката – списание „МD-мебелен дизайн“. То е част от международна верига списания и чрез тиража си става популярно сред най-културната аудитория у нас и в държавите от обсега на неговото издаване. Подобно публикуване многократно надскача тиражите на т.н. изящна графика, а чрез тази масовост влияе за естетическото възпитание и образованост на хората. Това е особено важно в случая, защото списание MD ни представя една пълна хармония между авангардните високо естетични, понякога странни, но всякога културни световни дизайнери и тяхното представяне от Вилиам Китанов. Тези индивидуални страници, представящи основното съдържание за всеки автор са превърнати от художника във високо събитие на визуалната култура. Ако има място и време да бъдат показани в тяхната цялост и дори увеличени в големи размери, те ще бъдат уроци по графично мислене, адекватно изпълнение, характерно композиране, уникално неповторимо вензелно-смислово съчетание на букви, инициали и същността на творческата дейност на всеки от представените свръхинтелигентни автори. Това представяне чрез такива заглавни страници е откритие, патент на графика Вилиам Китанов. В течение на годините тези вензелно-смислови графики се разработваха с все по-детайлно навлизане само и единствено във високия диапазон на образното творчество. Казвам висок, но не се примирявам само с това, защото тези работи са ослепителни примери на творческа фантазия, чутовна мярка във всеки детайл от композицията – изчислената и изчистена форма до микрон от графичния щрих или петно. Някои достигат до степента, демонстрирана от японски калиграфи, като се изписват знаци на ръба на  разпознаването и разчитането, а някои дори прекрачват този ръб и литват само и единствено във висотата на най-чистото образно изкуство –  на радостта от чувството, усещането и съкровенността на преживяното. В неговите, на художника, композиции, се демонстрира оная амалгама от приложност и естетика, присъща на единствено великите гениални световни автори. За щастие такъв автор е българският художник Стефан Кънчев. Радвам се, че напоследък чрез някои издания, както и предстоящото издание от НХА, той ще се извиси там, където му е мястото – на пиедестала на заслуженото признание. И най-важното – ще получи оная аура, която заслужава, както е по света. Маестро Стефан Кънчев работи в областта на знака с дарбата на вензелната графична композиция в декоративен план, където постига своите шедьоври.

        Вилиам Китанов работи в същата област, но освен в декоративен, и във фантастичен план. Двамата са един до друг като величие, защото ни демонстрират, че приложният знак може да бъде във висотата на графичния шедьовър по различен начин.

Аз акцентирам съвсем съзнателно върху световния принос на Вилиам Китанов в изкуството на знака, но той има свои творби и в областта на корицата на книги, пощенските марки, емблеми и плакати по различни обществени поводи. Въобще едно хомогенно авторско творчество, което съдържа в себе си огромно стойностно съдържание, заслужаващо не само изложби, но и специално внимание от изкуствоведи, които не се гнусят да се задълбочат в тази очевидно маргинализирана област на изкуството – приложната графика.

        Скъпи маестро Китанов, честита изложба! Тези табла с твоето велико творчество са такъв фактор в българската и световна естетическа култура, че ако се откачат, ще полетят с невероятна  сила и ще се спрат само там някъде горе, където са шедьоврите на майсторите – твои съратници. Продължавай вдъхновено, скъпи художнико.

21.01.2025                                                         Иван Газдов

ПОЛОВИНЧАТО CV НА ИВАН ЕДУАРД ГАЗДОВ                            (с полубългарско – полуанглийско име).

Родил съм се рано сутрин в полумрак, когато денят още не е дошъл, а нощта още не си е отишла. Решили да ме кръстят полулегално в полутъмна стаичка, където съм изритал тенджерата с вода още преди да ме натопят. И досега съм полукръстен.

Като детенце вечер се молех пред иконата на баба ми: „Дядо Господи, прости ми…“, а сутрин слагах червената връзка: и така станах полурелигиозен и полуатеист. Щях да получа чудесно полуобразование, което беше избегнато благодарение на моите учители Димитър Арнаудов и Александър Поплилов в годините на полуистините за изкуството.

30 години бях полужител на София и се превърнах в цял, когато вече бях получовек. Работих на половин работен ден, на половин заплата, като рисувах полуукраси в завода за полуремаркета. Живея в половин апартамент и половината ми зъби са коронясани, а другата половина – са хрускави. С полузатворени очи усещам истината, с отворени очи се вторачвам в полуистината.

Като туря един-два полуцитата към природната си полуинтелигентност и тя се изтипосва като цяла. Спя в полусън. Смехът ми прилича на конско цвилене, защото се смея с полуотворена уста. Храня се с полуготова храна, полупретоплена, половин порция. На плажа стоя полуоблечен, за да не настина и на полусянка – за да не изгоря. Понеже ми е непрекъснато студено, всякога си оставам полукъпан.

Карам си колата на полуамбреаж – така катаджиите не ме забелязват. По всички въпроси изказвам категорично полумнение и така всички ме приемат полувъзторжено. Радвам се на всеобща полуобич, която приемам с полуусмивка. Най-сериозните ми мисли ми идват, когато съм на стълбището на полуетажа, а когато стигна до етажа –  ги забравям.

Когато говоря с продавачка, половината ми глас изчезва и от баритон става сопрано. Половината ми мисли са весели, другата половина – тъжни: и така в главата ми е сладко-кисел когнитивен мус. Нощно време в ума ми витаят буйни мисли, свирят революционни тръби и плющят знамената на нови естетики. А през деня, полубуден, мечтая да гризна розовото ушенце на една изкуствоведка.

Когато ми казаха, че давам „образователна услуга“, се усетих като мазен келнер, който носи полупълна чинийка със знания за полупразна студентска главица. Половината ми живот мина с копнеж по втората половина, а когато тя дойде – страдам за първата половина.

Като ямболски анархист и аз копнея за величие, не съм съгласен с нищо, режа с думи свирепо всичко наполовина, ама се кротвам тихо, когато ми дадат да кусам половин тавичка ямболски милинки на половин цена.

Исках да кажа на една кураторка, че е велика загубенячка. Но когато я срещнах и започнах да заеквам: „Т-т-ти  си  в-в-велика….“ , тя ме подмина снизходително.

Очаквам да получа орден „Средна гора“ за личните ми средни „образователни услуги“. Цял живот си задавам въпроси и когато напоследък съдбата започна да ми отговаря, не помня въпросите. Само знам, че смисълът на Академията е не да ти показва как да държиш молива, а  да ти се прииска да го държиш.

                            Благодаря ви за полувниманието.

 София, 2023                                            ИВАН ГАЗДОВ

Предишна статияЛОША ЗЛА ЖЕНА
Следваща статияПАНЕГИРИК ЗА ЗАПАЗЕНАТА МАРКА