СКУЛПТУРАТА НА ИВАЙЛО САВОВ

            Сътворяването при този български скулптор започва с мигновено духовно усещане и продължава с висока степен на работоспособност и свобода! В неговото изкуство клоунът танцува, животните са магически, а майчинството е лодка, носеща живота!

             Ивайло Савов Попов е представител на осмото поколение на своята фамилия, основана в 1753. До баща му, Д-р Сава Попов, шест поколения от предците на скулптора са били свещеници – отдадени на духовното поприще хора. Прадядото на Ивайло, Негово Високо благоговейнство Андрей Попов (1882-1979) достига в църковната йерархия до титлата Ставрофорен свещеноиконом.

            Ивайло Савов е роден на 20 февруари 1961 в град Русе, на река Дунав. Детството му преминава в Славовица, Плевенски регион, където големите обли хълмове влизат и излизат един в друг, в дома на фамилията, сред вековните семейни икони и старинните църковни книги – сред бронзовите свещници, позлатените ритуални предмети и стенописите на храма, в който служат споменатия прадядо и дядото на Ивайло, отец Никола – учил в софийската Духовна семинария и богословие в Университета. Тук изненадите от заобикалящото изкуство се трупат неусетно, превръщат се в необясним детски захлас, а по-късно прерастват в естетическо познание… През осемдесетте години на ХХ век, времето и пасивността на тогавашната държава разрушават църквата. Днес този храм на детството съществува само в спомените на художника. «Но знам» – казва той – «под тревата, някъде от недрата си, земята там продължава да закриля доброто и любовта!» Ярко впечатление, което ще се прояви в бъдещето му творчество, е срещата с «клоунадата» (1971). Като ученик в град Бяла е запленен от светлината на сцената под шапитото, от чудните образи в превъплъщенията на клоуните. В Бяла е най-прочутият каменен мост от епохата на българското възраждане, построен на река Янтра от Кольо Фичето. През 1975 е приет в Художественото училище в Троян и в продължение на пет години изучава рисуване, живопис, керамика, скулптура и история на изкуството

            Ивайло Савов е роден на 20 февруари 1961 в град Русе, на река Дунав. Детството му преминава в Славовица, Плевенски регион, където големите обли хълмове влизат и излизат един в друг, в дома на фамилията, сред вековните семейни икони и старинните църковни книги – сред бронзовите свещници, позлатените ритуални предмети и стенописите на храма, в който служат споменатия прадядо и дядото на Ивайло, отец Никола – учил в софийската Духовна семинария и богословие в Университета.

            Tук изненадите от заобикалящото изкуство се трупат неусетно, превръщат се в необясним детски захлас, а по-късно прерастват в естетическо познание… През осемдесетте години на ХХ век, времето и пасивността на тогавашната държава разрушават църквата. Днес този храм на детството съществува само в спомените на художника. «Но знам» – казва той – «под тревата, някъде от недрата си, земята там продължава да закриля доброто и любовта!»

            Ярко впечатление, което ще се прояви в бъдещето му творчество, е срещата с «клоунадата» (1971). Като ученик в град Бяла е запленен от светлината на сцената под шапитото, от чудните образи в превъплъщенията на клоуните. В Бяла е най-прочутият каменен мост от епохата на българското възраждане, построен на река Янтра от Кольо Фичето .

            През 1975 е приет в Художественото училище в Троян и в продължение на пет години изучава рисуване, живопис, керамика, скулптура и история на изкуството.

            Излиза в печата първото стихотворение на 16-годишния Ивайло.

 «Има много тайни

в живота на пчелите

и не нектара е най-първото условие

 за тяхното просъществуване,

 а изкуството за дружност…»

            Оттогава творчеството на учителите му Иван Варчев (Троян) и Никола Терзиев – Желязото (Русе) е скулптурата, която и до ден днешен го изпълва с найдълбок респект!

            От 1988 Ивайло Савов е в Художествената академия в класа по скулптура на професор Димитър Бойков – Хесапа. За него Академията е ценен работен кръг от колеги, взаимно изграждащи се като автори (Огнян Петков, Христо Христов, Еньо Делиславов, Валентин Славчев, Валентин Узунов, Стефан Шиников, Живко Мутафчиев…). «Моят професор,» казва Ивайло «с естетическите си критерии ми даде свободата да търся себе си, научи ме да минавам през съмнението, за да достигам до възторга на успеха, защото скулптурната композиция е безкрайност от пространствени възможности и проявен интелект!» И ни доверява «Художественото бронзолеене е с непоклатими традиции и за овладяване на неговите принципи са нужни многогодишен опит и усилия. Учил съм се от майстор Атанас Алексиев, потомствен камбанолеяр, професионалист от голяма величина».

             Най-трудното предстои – пътя на високото художествено майсторство. И Ивайло Савов поема по този път!

            КЛОУНАДАТA

            До вдигането на завесата остава миг. Отвъд нея е очакващата публика. Актрисата ни поглежда от процепа между двете части на завесата, от ляво се показват класическите театрални маски – едната с тъжна гримаса, другата с щастлива усмивка. Подаващата се от дясно ръка уравновесява композицията. Тази ранна творба «Сцена» (1990, колекция Екли, Париж) показва учудваща творческа зрялост. Още тогава скулпторът налага стремежа си към индивидуалност. Проява на този стремеж са и тематичните му предпочитания.

            Атмосферата на цирка, на пробудените спомени, ще породят създаването на колекцията «Клоунада». С радостните им и тъжни състояния, Ивайло Савов изгражда образите на своите клоуни. Тъга от раздялата с публиката има в прощалния поклон на «Кланящият се» (1990, Екли, Париж). Докато композицията «Клоунеса» (1992) ни среща със завладяващата човешка радост. «Клоунеса» е откупена от Националната галерия – София още по времето когато авторът е студент в Академията – рядък случай в музейната практика у нас.

            От 1990, когато създава «Сцена» и «Кланящият се», Ивайло Савов започва да работи с парижката галерия за съвременно изкуство «Леал». Като свой официален артист галерията го представя на Европейския салон на изкуството в Женева (1992). Оттогава продължават изявите на скулптора на европейската художествена сцена. В същата 1992, известният творец Георги Чапкънов – Чапа ще открие първата му изложба в България в галерия «Аросита». Следват представяния в галериите «Крида арт» и «Досев» в София ,

            Скулпторът продължава да моделира клоуни и да провокира размислите ни. Вярно, клоунът може да развеселява – жонглирайки с топка, но той неусетно обнадеждава зрителя и с умението си му вдъхва самоувереност «Баланс» (1992, колекция Барезови, София), «Танцуващият» (2000). Ще го видим вглъбен в молитвата си – «Молещият се» (1995, колекция Д-р Арман Форел, Швейцария). В други случаи персонажът му става внушителен – възседнал кон «Цирк» (1997) или изправя изящна снага с кацнала на рамото му птичка на щастието «Клоун с птица» (2002, колекция Забени, Швейцария). В «Голям клоун с тривърха шапка» всичко – обем, форма, ритъм и пропорции достигат до пълна хармония (2004).

            ЧОВЕК И ПРИРОДА

            Отношенията човек-природа получават отражение във вътрешния мир на отделната личност – в борбата между духовното начало и природния инстинкт – борба, която в изкуството на Ивайло Савов е увенчана с победата на интелекта.

            В това отношение, забележителна е скулптурната композиция «Кентавър» (2000, колекция «Арт юник», Германия). Защото кентаврите, тези митологични същества възникнали от примитивните скотовъдци в полетата на Тесалия, пасящи стадата си възседнали коне, не били само част от компанията на Бакхус, но и знаещи учители, като почитания за своята мъдрост кентавър Хирон, учителят на Ахил, отгледал и възпитал бога на медицината Асклепий. Такъв е кентававърът на Ивайло Савов, скръстил ръце на гърдите си, излъчващ спокойната величавост и внушително достойнство, присъщи на мъдростта

            Работите му на тази тема са завладени и от драматизъм. За произведението «Човек и природа» (1991) Румен Попстоянов ще напише «Човекът – виновен пред природата за пораженията, които е нанесъл, за «облагородяването», с което я е унищожавал, човекът разяждан от вина, молещ пощада. А природата? Този огромен, надвиснал бик, излъчващ любопитство, добрина, всеопрощение… И човешката ръка, протегната в трепет – отблъскваща, но и молеща…».

            Понякога скулпторът след години се връща към вече разработена тема. Така е с произведението «Силата на слабите» (1993, частна колекция, Париж). Тук малкото дете е възседнало шията на силен, покорен бик. Седем години по-късно, той се връща към този сюжет, за да създаде една от най-въздействащите си творби «Силата на слабите» (2000) – впечатляваща метафора за духовната сила на човека. В нея детето, отново възседнало шията на бик, става повелител на стадо от шест преливащи от устрем и енергия, могъщи, но и подчинени на човешката воля животни.

            Човекът не може винаги да бъде победител, безпомощно самотен е той в «Носен от съдбата I» (1994, частна колекция, Гърция). След време обаче Ивайло Савов ще ни го покаже тържествуващ на хълбока на бик в «Носен от съдбата II» (1999, галерия «Аниксис», Баден, Швейцария). Тези противоположни интерпретации получават жизнерадостното си разрешение в творбата «Пътят» (2000, колекция «Арт Юник», Германия). А колекционерът Румен Попстоянов ще каже «Творецът бди над пъстрия и многообразен живот, понякога наричан път, бди над самотния и криволичещ път, понякога наричан живот».

            С вдъхновение Ивайло Савов създава животински изображения като скулптурата «Вавилон» (2002), повлияна от изкуството на древността, когато нищо друго не е било така магическо, както дивите създания, в които се въплъщавали характерни човешки качества – сила, смелост, дълголетие. В духовните представи на човека са разпространени и фантастични животински изображения, носещи реални елементи от различни същества. Във «Вавилон», скулпторът съчетава фигурата на бик в движение с изящно вградените крила на птица – този крилат бик, символ на мъжество, е покъсно продължение на търсенията му, започнали още при създаването на алегоричната творба «Двама» (1998, колекция Ковачев, София), в която триединството – мъж, жена, бик  – достига пределното си художествено въздействие.

          НЕОБИКНОВЕНАТА ТВОРБА

            Швейцария, Женева, галерия «Ле Мироар де Метр» – 2000. Без да се познават лично, Ивайло Савов и галеристите работят успешно от няколко месеца. Галерията, призван посредник между автор, творба и колекционер, възлага на скулптора създаването на монумент на легендарния ЕДНОРОГ (ликорна, фр.) – конкурсна задача с анонимни конкуренти и поръчител. В желанието си да отвърне на това предизвикателство, Ивайло Савов обръща поглед далеч назад към легендите за еднорога, като митично същество, с тяло на бик, на кон или козел, с дълъг рог на челото, притежаващ извънредна ловкост и бързина. Неговото изображение се среща още от третото хилядолетие преди Христа по печати от царствата Мохенджо Даро и Харапа, в долината на Инд и още тогава изображението му е асоциирано с култа към тамошната Майка – Дева. И Старият Завет изтъква неговата бързина и ловкост, когато Валаам казва за Яков, подразбирайки израелския народ «Бог го изведе из Египет, той е бърз като еднорог» (Числа 22:23). Още от ранното средновековие еднорогът се свързва с тезата за непорочното зачатие и Христовото въплъщение. Един Бестиарий от V век, написан въз основа на гръцкия Физиологус, съобщава «И така, нашият Бог създаде Иисус Христос, като стана духовен еднорог, надвесен над утробата на Девата».

            Митът за ликорната, чийто рог притежава чудотворната способност да пречиства всичко, което докосне, и може да бъде уловен единствено от девица, получава разпространение в западноевропейското изкуство през ХV и ХVI век – предимно в гоблени и кавалетната живопис. Най-често срещаните сюжети са «Еднорог потапя рога си в извор» и «Лов на еднорог» – тези гоблени и живописни творения са дарявани по повод годежи и сватби. Сюжетът се среща и по страничните стени на италианските «касони» – дървени сандъци, в които се съхранявала зестрата на младоженката. Но в скулптурата ?

            Ивайло Савов е завладян от легендата за пречистващата сила на ликорната. Неговият еднорог с тяло на кон като символ на духовната чистота, е насочил с неповторима грация рога си към небето. Блестящо изградената композиция превръща тази монументална бронзова скулптура (235 х 135 х 80 cm) в значителна творба, намерила естествената си връзка с околната среда. Сякаш любовта и доброто, излъчвани от скритите в земните недра основи на храма на детството му, са благословили създаването на това произведение на изкуството!

            Tемата за ликорната намираме като основен елемент също и в герба на прочутата през ХVI и ХVII век фамилия Фарнезе (Палацо Фарнезе в Рим). Но в скулптурата? Ще я срещнем в релефни изображения, най-значимото – висок релеф в дърво «Лов на еднорог» (Берлински държавен музей). Но голяма триизмерна скулптура? В онези времена е малко вероятно. Темата е интимна и традиционно камерна. В съвремието ни е застъпена в творчеството на италианския скулптор Карло Дзоли.

            Предположението на изследователя е, че еднорогът на Ивайло Савов е може би единствената монументална скулптурна разработка на този сюжет в историята на изкуството! Иска ми се тъкмо това да е било известно на анонимния колекционер. Отговор на този въпрос може да даде «глобалната мрежа». Едно е безспорно обаче – Ивайло Савов сътворява необикновена, уникална творба.

            ЖЕНСКО ТАЙНСТВО

            В тази поредица произведенията са обединени от темите «Модно дефиле» и «Докосване до жената». За художника, жената е отговорът на страстта и желанието за красота! Той разглежда сцената на модата като европейски продукт. Изкуството – «висша мода» се твори предимно в Париж, Милано и Лондон. В посветената на Джон Галиано творба «Модно дефиле – пясъчен часовник» (1997, Япония), женската фигура е с пристегнато в кръста палто, разширяващата се нагоре яка обгръща главата, а в долния си край палтото се разстила ветрилообразно. Решението на композицията е стилизиран пясъчен часовник или идея за ново начало.

            Към «дефилето» принадлежи и серията «Булки». Издължените eднофигурни композиции са подчинени на един общ детайл – изящно вплетената конусовидна прическа, превърната в пластичен знак («Булка» 1998, колекция Христови, София и «Булка» 1999, колекция Забени).

            Kъм другата тема «Докосване до жената» се отнасят двете в естествена големина скулптури от колекцията на Забени – «Жената с ветрило» (1999) и «Любовта като везни» (2002). В първата, Ивайло Савов постига неоkласическо въздействие, моделирайки женското тяло като «фрагмент» от цяло. Акцентът пада върха жеста с ветрилото, носещо полъха на одухотворено женско кокетство!

            Във втората творба, търсеният романтизъм се подсилва от обърнатите длани, наподобяващи везни. Едната длан държи малка фигурка на прегърнати мъж и жена, а отворената длан внушава неизбежната роля на съдбата в любовта!

            Творейки, Ивайло Савов знае, че видимото и невидимото се управляват от природни закони! А симетрията управлява тези закони! Симетрията – понятие за ред, хармония и съвършенство като космическо проявление, занимава автора. Той постига с езика на скулптурата разбирането си за тази хармония и ред в композицията «Мистерията на българските гласове – опит за съвършенство», където трите пеещи женски фигури са разположени в полусфера. Не случайно изборът му се спира на «част» от най-съвършеното пространствено тяло – сферата! «Мистерията на българските гласове – опит за съвършенство» (2000) е в колекцията на «Арт Юник», Германия. През 2002, Ивайло Савов показва в «Галери дю Лак» в Швейцария вариант на «Мистерията на гласовете» (колекция Шулц, Ню Йорк, САЩ). Тук хорът на пеещите жени е вече от четири фигури и въздействието се доближава до абстракция.

            ПРОНИКНОВЕНИЯ

            Изкуството на Ивайло Савов е традиция и новаторство. Миниатюрата «Тайната вечеря» (1994, частна колекция, Испания) е пример за оригинално решение на сложна пластична задача. Персонажите на Иисус и Юда, крепящи постройката на Християнството, авторът събира като теза и антитеза на върха на ажурна пирамида, а стените са изградени от телата на апостолите. В тази затворена структура – съдбовно свързаните персонажи са равностойни участници – без Юда не би бил възможен Спасителят.

            Ивайло Савов не дава еднозначен отговор на повдигнатата проблематика във «Въздигане или кой е над Христос» (колекция Топалови, София). Творбата е поместена в каталога на ХII Международно скулптурно Биенале – Дантеска в Равена, Италия, 1996. Композицията е вертикална – раменете на фигурите (човечеството) са стъпала, носещи Христос, а над него е празното стъпало. Творбата ни връща към Ариевото учение и споровете от Първия Вселенски Събор в Никея от 325 година, или към въпроса – Иисус явява ли се видимото на Бог, или открива ли се Бог на всички ни чрез своя Син? Тук най-убедително проличава авторовата недоизказаност – творческото «non finito». Скулпторът е продължител на потомствена приемственост, на трупани размисли за божественото и земното

            Страстта на младостта, щастието да живееш, олицетворява голямата по размери творба «Колоната» (205 х 59 х 29 cm) – представена на Световното изложение «Изкуство и спорт 2000» в музей «Олимпик» в Лозана. За нея авторът е удостоен с грамота от президента на МОК, маркиз дьо Самаранч.

            Светът на Ивайло Савов е многолик. Дълбоката му хуманност и почти скриваното художествено майсторство, сякаш със стремежа да не отвлича зрителя от главното, определят преди всичко духовното съдържание на неговата скулптура.

Христо КОВАЧЕВСКИ (1935 – 2004), изкуствовед

Ковачевски е завършил Карловия университет – Прага, 1962. Специализирал в Рим, Италия. Автор е на книгитe: Иван Лазаров, скулптор, монография – 1969, Светът на картината – 1971, Творби майстори съдби – 1981, Кватрочентото – 1987, Мадоната в Западноевропейската живопис – 1992… В негов превод на български език излизат: Богове гробници и учени, Поезията на Робърт Бърнс и Кабалата, издадена през 2005

      Ивайло Савов

      ОТКРОВЕНИЯ

            Аз се вълнувам не толкова от социалното значение на изкуството, колкото от моралната му същност, защото в него се преплита доброто и драмата на живота!

            В правенето на изкуство, за мен са от значение три неща. Първо, трябва да си безкрайно търпелив, защото изкуството не е „намерение“, а художествен факт! Второ, за да съществува, изкуството се нуждае от нашата чувствителност, като зрители! И трето, има още един начин да се харесва изкуството, като се купуват неговите произведения! И когато тези три неща са на лице, тогава идва удовлетворението от свършената работа – създаването на изкуство, независимо дали това създаване е продукт на спонтанно начало или на овладяна, контролирана артистичност!

            Вярвам, че за зрителя изкуството е пиршество на образи, форми и чувства, а за автора е самозабрава и благодарност към естеството и Божественото. Европа се задъхва от културното си богатство – архитектура, поезия и фолклор, музика и танц, а българското изкуство е нашето име пред света – нещо, което не забравям, когато моите скулптури тръгват за същата Европа или Канада, Япония или Индия и остават там.

            Изкуството е морален императив, то винаги ни „кани“ да бъдем по-добри. Моля, бъдете добри! Не е заповед, не е нареждане…

  ИЗЛОЖБИ

1990

• Галерия «Шипка 6», София – Национална изложба – скулптура.

• Същата година излага в Париж в галерия «Леал».

1992

• Галерия «Ле нуво мюр», Женева, Швейцария – самостоятелна изложба.

• Участие в Европейския салон на изкуството «EUROP ART», Женева – представен от галерия «Леал», Париж.

• Галерия «Аросита», София – първа самостоятелна изложба в България.

• Със скулптурите «Клоунеса» и «Пътуване» влиза в Националната художествена галерия – София

1993

• Излага в галериите «Леал», Париж и «Ле нуво мюр», Женева

1994

• Галерия «Театър де пош ла Гренет», Веве, Швйцария – самостоятелна изложба. • Дипломира се в Националната художествена академия – София, 1988-1994. • Участие в Национална изложба – скулптура в галерия «Досев». • Галерия «Крида арт», София – самостоятелна изложба

1995

• «Галери Дю Лак», Нион, Швейцария – самостоятелна изложба. • Излага в галериите «Лотос», Виена и «Фале», Женева. • Галерия «Досев», София – самостоятелна изложба.

1997 • Излага в галерия «Кампо и Кампо», Антверпен, Белгия. • Музей «Яворов», Чирпан – самостоятелна изложба

1998

• Галерия «Крида арт», София – самостоятелна изложба.

1999

• Излага в швейцарските галерии «Аниксис», Баден и «Ле Мироар де Метр», Женева

2000

• Олимпийски музей, Лозана, Швейцария – Световно изложение «Изкуство и спорт», удостоен с грамота от президента на МОК, маркиз Самаранч.

• Печели конкурс в Швейцария и реализира монументална бронзова скулптура на «Ликорна» (еднорог) – символ на духовната чистота в Западноевропейската митология.

• Галерия «Циклоп», София – самостоятелна изложба, представен от галерия «Досев».

2001

• Излага в галериите «Алма», Германия, «Ле Мироар де Метр», Швейцария и «Франк Мение», Франция

2002

• «Галери Дю Лак», Нион, Швейцария – самостоятелна изложба

• Излага в галерия «Ле Мироар де Метр», Женева, Швейцария

2003

• Прави паметник в Ценово (Русенско) на Димитър Ценов (1852 – 1932), финансирал създаването на висшето училище по икономика в Свищов

2004

• Европейския салон на изкуството «MERK ART», Лугано – представен от швейцарската галерия «Zabbeni».

• Излага в галериите «Франк Мение», Франция и «Алма», Германия

2005

• Галерия «Шипка 6» – Национална изложба – скулптура.

• «GreenCat Gallery», София – самостоятелна изложба.

2006

• Hotel HILTON, София и GreenCat Gallery – самостоятелна изложба

2007

• Официален артист на швейцарската галерия «Zabbeni» с постоянна експозиция в трите салони на галерията в Женева, Веве и Берн

. • Работи с «Cromwell Art», Канада

2009

• Галерия «Франк Кордие», Лион – самостоятелна изложба.

• GreenCat Gallery го представя със самостоятелни изложби в Hotel Arena di Serdika – София, в Антверпен – Белгия и Далхайм – Люксенбург

2010

• Четвърта самостоятелна изложба в «Галери Дю Лак», Нион, Швейцария

2011

• Национален Археологически Музей, София – Юбилейна изложба.

• Работи с «Cromwell Art», Канада

2012

• Галерия Savov, София – постоянна експозиция на скулптури от бронз, мрамор и неръждаема стомана.

2013

• Галерия «Viva Art», Виена, Австрия – самостоятелна изложба.

2014

• Излага в Кьолн, Германия и Монреал, Канада

2015

• Галерия «Боев», Пазарджик – съвместна изложба с художника Живко Мутафчиев

2016

• «HART EXPO», Барселона – представен от испанската галерия «Art Nou Mil.lenni».

• Grand Hotel Sofia и галерия «Минерва» – самостоятелна изложба.

• Започва да работи с галерия «Valer», София

2017

• Работи с галерии в Испания, Австрия и Германия.

2018

• Grahd Hotel Sofia и галерия «Минерва» – самостоятелна изложба.

• Галерия «Финес», София – съвместна изложба с художничката Helen Zacha.

2019

• Излага в галерия «Сезони», София.

• Savov и Helen Zacha с участие в обща изложба на галерия «Nedev» в Стара Загора.

2020

• Национална изложба – «Портрет», галерия «Шипка 6» – Съюз на българските художници.

2021

• Галерия «Valer», София – самостоятелна изложба

Още във Факел.бг за Ивайло Савов тук