Русен Дойков дебютира с ДОСТАТЪЧНО НОСТАЛГИЯ

Редактор Елин Рахнев, художник Чавдар Щипков, оформление Станислава Малчева
Изд. Факел. Премиерата ще бъде на 8 юни в пловдивската галерия Червеното пони,
където Чавдар Щипков ще представи и своите картини. 

С живота играем детската игра с отдавна забравено име и той играе пръв.

Повтаря името ми непрестанно –

бавно, буква по буква, календарно методичен

всеки един ден, в който се събудя.

После, бързо и слято, в белия шум на годините

превръща ме само в звук и слуша как затихвам.

Следва моят ред да играя по неговите правила.

Повтарям името му бързо и бавно превръщам го

в чист звук до пълна загуба на всякакъв смисъл,

в опера с либрето на език, който не разбирам.

Tогава спирам да опитвам и улавям мелодията

на песента написана за мен.

Единствено докато си мислиш че тръгваш по нов път към Индия можеш

да откриеш Америка

Да се подготви дългото пътуване е трудна задача от гледна точка на

преценката кое от всичко да се натовари и кое да се остави

И трябва да се гледа съвсем рационално на нещата които могат да се

поберат в едноместната ти яхта

от многото и малкото трябва да вземеш достатъчното, а носталгията,

въпреки че е съвсем ненужна ще намери своя път да те застигне

Само познатото може да бъде житейски проект и е съвсем в реда на

нещата да потърсиш по- пряк път към богатство и слава

въпреки цялата налудничавост на идеята да тръгнеш на Запад посока

точно обратна на тази за която вече знаеш че е вярната

и би било особено обезсърчително да държиш курс винаги към залеза ако

краят на деня не беше толкова красив във вечното обещание за утре

1.

Философията е разрязаната жаба на живота

Притиснатият нерв между хирургичната стомана на разума

и цинковата плоча на реалността

училищен експеримент по биология

вече забранен поради нехуманно отношение

към животните

2.

Разумът е пейсмейкър

на напречно набраздените мускули на сърцето

3.

Дисекцията не обяснява абсолютно нищо

за потока на живота и полета на бързолета

който се стрелка за миг и разрязва плътта

на момента до спомен за нещо което

не можеш да задържиш и изгубиш повече

и щастие винаги отложено за тогава когато

ще си готов за това а никога не си имал повече

от това небе и тази птица

4.

какво повече дават хипотезите от нулеви

точки на координатни системи в които

когато се измерваме сме

неподвижни като смърт

5.

ако откажа сигурността да се предвиждам

да се очаквам като резултат

при повторението на експеримента съществуване

поема риска да се преживея

Мислите за теб са осите хванати в бутилка от кола забравена на слънце

(Всички тези къде си сега с кого и имах ли някакъв шанс изобщо и дали

ако бях казал и направил това дето не бих могъл да кажа и направя или

ако не бях приел двете ти условия щеше ли всичко да започне и

ако не бях те гледал в очите когато те любих щеше ли да свърши всичко

щях ли да искам да продължи ако не бях и добре разбирам политиката ти на

плавно

отдалечаване и неусетно охладняване чак до втрисане и защо дойде изобщо)

Всички тези ципокрили сега жужат тук вътре

могат да излетят нагоре през отвореното гърло

на бутилките от кола капачките са еднократни

но слизат все по надолу към дъното

където засъхнала тъмната сладост

на спомена за теб привлича

но ги оставя гладни

и когато умрат

от изтощение

едва тогава

ще заспя