22 септември е голям празник, който оживя след 45 годишно затъмнение над него

-Г-н Леонидов, независимост и свобода, има ли разлика в това, което назовават?

– Човек или се ражда с вътрешно чувство за свобода, или го няма. Всеки, който има този инстинктивен глад за свобода, след като навърши определена възраст – 17-18 години, би трябвало да започне съзнателно да го храни. Да храни това чувство, да го зарежда, да го обживява и да не позволява цял живот да го напусне.
Свободата е риск, изключително състояние на духа, в което всеки момент може да не издържиш, дори да се предадеш. Мнозина от нас се предават. Чувството за свобода е задължително и се отвоюва с много инат, с много характер. Няма свободолюбив човек без характер. Тук вече се намесва наследствеността – дали в рода ти има личности, дали това е подкрепено от възпитанието ти, дали си просто хубав коктейл от Божията промисъл и честен, читав родител, който те е научил да защитаваш своите граници на чистота и чест.

– Това е в личен план, а в обществен?

В национален план за свобода говорим само, когато сме поробени. Сега, когато не сме поробени никой не цени свободата и никой на говори за нея. Наричаме свободата демокрация. Демокрацията не е абсолютна свобода. Няма абсолютна свобода. Казват, че свободата е доброволна несвободия, тоест да знаеш къде са границите на твоята свобода. Свободният човек трябва сам да си налага границите на своето его, на допустимите самограничения..
-А какво е днес да си независим?

Днес независимостта също много смешно се тълкува. Всяка година около този 22 септември по медиите започват да задават един и същи въпрос – какво е независимост. Обществото ни не е дорасло да осмисли повода за този празник. Той е за признаванетона държавната ни независимост от света, след повече от половин век изтриване от политическата карта на Европа.

Но почти всеки нашенец веднага бърза да каже – каква независимост, аз съм зависим от шефа си, от цената на тока, от цената на бензина.
Абе, никой не говори за битовата ти зависимост. След като се ожениш ти си вече зависим, ако не от съпругата, то от децата ти. Никой не ни кара да сме семейно зависими. Но по инстинкт отиваме доброволно към тази несвобода, обладани от високи любовни чувства. И от инстинкта да създадем поколение. Това е заложено у човека и тази особена зависимост е прекрасна. Абсолютната националната независимост е малко или повече химера. Как да бъдем напълно независими? Или си с  Русия, Иран и Китай или ще бъдеш със европейските си съседи. Когато се отказваме доброволно от държавната ни самостоятелност, това е същото, когато доброволно се женим или омъжваме. И тогава подписваме договор за доброволен отказ от досегашната си ергенска независимост. И щом влизаме в политически съюз с другите цивизировани държави, трябва сами се откажем от някои неща, за да получим други предимства.

–В крайна сметка какво празнуваме на 22 септември?
Този празник е свързан с много важно събитие – България успява да получи независимост от Османската империя, това става доста години след Освобождението, на няколко етапа. Първо е 3 март – условен договор, после – Съединението и едва накрая Великите сили са принудени да признаят държавата ни. От Сан Стефано до 1908 са точно 30 години разлика. От Филибелийската революция – преврата през 1885 до 1908 са цели 23 лета и зими. 22 септември е подвиг за нашата дипломация, която използва много хитро ситуацията, докато Великите са били разсеяни със своите имперски грижи. Това е много важен и свят празник, който в годините на комунизма беше потъпкан.от датата 23, когото с тръм и трясък се празнуваше  „първото антифашистко въстание в света“, което е всъщност кървав въоръжен метеж, в който за нещастие българи се изправят срещу братя българи. И всичко това по инструкции от вън, от Комунистическия интернационал и  Москва. Да, „22 септември“ – има и до днес такава улица в центъра на София, но никой не си задаваше въпроса каква е тази дата. Когато не се изучава в училище, когато не се споменава в университета, когато по медиите не се говори за това събитие, няма как да осъзнаем значението на този празник.

-Вие сте вярващ човек, вярата зависимост ли е или е свобода?

-Страхотна свобода е.  Може да бъдеш зависимост, ако те е страх от Бога. Не бива да имаш страх от Бога, съвестта не е страх, тя е разговор със себе си, когато останеш насаме и си кажеш – Абе, аз май лошо постъпих. Никога не съм се страхувал от Господ, напротив, изпитвам любов, защото и той ме обича в много отношения, помага, разбира се, с присъствието си в душата ми и в съзнанието, той е моето надсъзнание. Той е моята съвест. Гледа ме през очите на моите покойни родители, които одобряват или не моите постъпки, деяния, гневности и страдания. Имам чувството, че съм част от някакво голямо семейство и това ме прави уверен, спокоен и сигурен в отстояването на свободата и независимостта ми.

-Какво е пожеланието Ви към свободните и независимите, и към онези, които не са такива?

-Тези, които сме родени свободни и сме независими в мисленото си, трябва един ден да се обединим. Да превъзмогнем его си, то да отстъпи пред общите цели, които са по-важни. Така и така, някой ден ще се разделим с този свят, но след нас България трябва да оживее, да продължи да диша. Срамота е, след повече от 1300 години да се закрие държавата, защото ние, днешните българи, не можем да я управляваме, да я стопанисваме. Това ми е пожеланието, да се надушваме отдалече, да се съберем като шепа златни зърна и да заложим доверието си на личности, които заслужават това злато. А на останалите, които не са били никога  свободни и се чувстват зависими от завистта,  им  пожелавам да не мразят другите – това ще бъде крачка към собствената им независимост и свобода. Да не се потискат, че някои са по-дръзки, а те нямат сили да се опълчат на безобразията. Да не бъдат уплашени, защото уплашеният човек лесно се манипулира. Дори да приемем, че този живот е единствен, и няма да има друг, нека да го изживеем достойно. Като хора, които освен за България, се чувстват отговорни за  бъдещето на планетата Земя.  Честит 22 септември на всичи независими и достойни сънародници!

Интервю на Венета Гаврилова, водеща
на предаването „Думите“ по програма „Хр. Ботев“, БНР