|
Две чайки кацнаха като от нищото на парапета на терасата му, докато допиваше поредното си тъжно гръцко ципуро. За първи път се чувстваше разпнат. Разкъсан. На двете си половини. В едната беше тя. С извора на цялата си младост, в която бе потънал. И която бе чакал отдавна. В другата половина бе другата. Която го бе връхлетяла в последните дни с цялата си вечност. С цялото му друго аз. Която бе търсил винаги и завинаги. Първата го плашеше с наивност. Втората – с присъствие и сроднодушие. Във всичко. Дори в интимните мигове с първата. Появяваше се всякога и всячески. През комина, терасата, огледалото, ключалката. Мълчаливо плачеща. И от сянката й капеха сълзи.Двете се усещаха. И той ги усещаше.-Не сме сами – казваше първата. Втората стенеше. Той скимтеше. И пиеше. И се страхуваше. Знаеше как боли празна постеля.-Обицам те – продължаваше първата с омаен гръцки акцент.Втората не говореше. Хлипаше…-Не е заради нас, просто обичам да плача – казваше му безмълвно, пишеща с пръсти във въздуха. Искаше да я прогони. Болеше го от плача й. Не можеше да е щастлив, чувайки я как в другата стая обича да плаче. „Защо си тук?“ – питаше я. „Само за да чуя гласа ти“ – нашепваше тя.– Една голяма вълна ни залива – каза уплашено в съня си първата.– Сънуваш. Не е вълна. Това е просто състояние – рече й.Едната бълнуваше. Другата стенеше. Той скимтеше. И пиеше. Питаше се: първа ли е втората, втора ли е първата, или пък и двете са едно? Сигурно и Исус така се е чувствал, казваше си. Разпнат. В едната половина с една. В другата – с друга! Единствено това го успокояваше. Това го успокояваше.Двете чайки заграчиха тревожно. Смрачи се. Морето забуча. Една огромна вълна заля и отнесе всичко. И птиците отлетяха с писък към залеза. Притихна…Олекна му. |
