Проф. Никола Алтънков като необикновен себеописател –

     Редове за новата му книга

Той е автор на трудове по история, политология, социология и икономика, има шест издадени книги в САЩ и още толкова у нас, те са написани от професор по история, когато е бил преподавател във висши американски училища, но „Фашистите построиха социализъмът“ е книга сътворена не от професор, а от писател.
Каква е разликата ли? Езикът. Материята на сказа. Волният и фриволният изказ, увлекателният стил, освободен от каноните на научните понятия, тези и антитези, срещу задължителния академичен инструментариум… Доказателствата са излишни – достатъчно е да разгърнете едно от тези живописни биотрафични есета, чиито сюжети не са измислени, а са съществена част от многоцветни живот на проф. Никола Г. Алтънков.
Ако се доверите на интиуцията си за художеснвено приключение и се съберете с този сборник, ще изпитате удоволствието и удовлетворението да потънете в спомените на един много интересен и чаровно ерудиран човек. Те са така композирани и наредени, че да се вдъхват с лекотата на четива за онези, които обичат художествена проза. Макар прозата на проф. Алтънков да не е художествена, защото в нея няма измислици, фантазми, но е привлекателна със своята естественост, цветист, нелитературен, разговорен език, който издава личност с непокорен дух, с ироничен и самоиричен характер.
Когато преди години се запознах отблизо със „строгите“ исторически  трудове на професора, на някои от които по-късно станах дори издател, бях впечатлен от необикновената му научна безпристрасност, въпреки тежките му отношения с властниците след 1944 г., въпреки близо 30 годишната му емиграция – през 1965 г. успява да избяга от репресивния режим, но понеже е заклет патриот идеалист, през 1993 г. се завръща в България.
След време като се сприятелихме и станахме достатъчно близки, въпреки разликата във възрастта ни, на няколко пъти го попитах защо не разкаже за живота в емиграция. Г-н Алтънков винаги отговаряше по един и същ начин– животът на всички т.н. „невъзръщенци“ си прилича, едва ли на някой ще му бъде интересно да научи подробности от моето битие.
Но от разговорите ни на чаша вино за онези времена усетих, че Никола Алтънков притежава не само богата ерудиция и научни исторически познания, но е и мното увлекателен разказвач. Това ме накара още по-упорито да го изкушавам да седне пред компютъра си и да запише тези мемоарни откъси – от бягството си чрез екскурзия до Ленинград и  пазаруване в Хелзинки, до митарствата му из Швеция, Германия и Франция, докато през 1967 г. най-сетне успява да емигрира в САЩ. В любимата му от младежките години Калифорния.
Да не забряваме, че от Америка Алтънков се завръща с докторат защитен в Калифорнийския университет в Санта Барбара, като професор и магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтарей, той е и член на Академията за политически науки в Ню Йорк. Тоест – завръща се като бълтарин, напълно сполучливо интегриран в Щатите, а не като неудачник.
Мен обаче ме дърпаше всичко друго отвъд тази студена фактология, която е постигнал и приживял – от деня, когато „възирал“ от българската групата екскурзианти през работата му в гробищата на  Стохколм, до момента, когато получава от двама руски евреи на пълно доверие две пишещи машини на изплащане… И така книгата започна постенно да се оформя като авторът ѝ реши всеки откъс за живота му на Запад да бъде предхождан от няколко страници за живота в България  преди 1965 г. Включително двете години заточение в Белене и трудовата му повинност след това, когато нарочените за фашисти (без кавички) строят неуморно като конлагеристи и трудоваци „социализъма“.

За какво още разказа историкът в ролята си на непринуден описател? Вгледайте по-внимателно в биографията му, за да предусетите тематиката – будното хлапе, чиито баща е българин, а майка му арменка, много рано остава сирак. Родено е през 1932 г., през 1944 г. е на 14, пет лета по-късно с двама съученици започват да пишат позиви и да ги хвърлят от балконите на столичните киносалони. Властта не успява да ги залови, но през 1950 младежът влиза в друга „конспирация“ – това е всъщност литературно-идеологически кръжок, където се четат стихотворения и разкази, разискват се въпроси и реферати относно религиозни убеждения и схващания, отношението на участниците към разрични социални, стопански и политически проблеми, обсъждат се дори структурата на света и как може да бъде подобрена в полза на човечеството.
Как ли? Чрез създаване на Европейски съединени щати. Интересен въпрос е бил кой град ще е столицата на тази бъдеща обединена Европа, по-скоро Евроазия. Конспираторите се спрират на Константинопол.
Но щом младият Алтънков навършва 18 лазарника той е арестуван и заточен в лагера „Белене“. След няколко несполучливи опити да бъде пуснат в чужбина и да остане там завинаги, през 1965 успява да избяга от България, както вече стана дума, по време на екскурзия до Съветския съюз, в която е включен един ден в Хелзинки, Финландия.
Начинът, по който професорът разказва за срещите си с непознатия за девствения му ум и фантазия свят е толкова нестантартен, че някои по-задръстени почитатели на словото ще се изненадат не само от неговата откровеност, но и от „гаменския“ му на места, софийски жаргон. Който той не е забравил сякаш като съзнателна реакция срещу нахлулия със съветската армия в обществото ни студен, служебен език, заедно с марксистко-ленински девизи, заедно с иделогическите шаблони в печата, в училището, в университета, в ефира на единственото ни радио…
Сякаш и днес младият бунтар Никола словесно бушува в 92 годишния американски професор и академик, и се протиповоставя на кухия патост, на безличния админстративен слог, като че ли желае да заглуши и далечния спомен от онези мъртви изрази и помпозни лозунги.
За това твърдя, че тази книга е писателска, защото е написана с писателска освободеност, без творческо самооблъщение и високомерие, но със самочувствието на човек, който знае да цени свободата си и и готов на всичко за нея. В тази освободеност от тежката академичната тога и професионална осанка виждам сладкодумния разказвач Алтънков, писач с мярка в обема на всеки отделен текст, сътворен по американски стандарти, със строгост, която овладява и дисциплинирана процеса на серийното изложение.
Истински хубавите книги, както и филми, не могат да се разказват и преразказват – омаята на словото е силна и впечатляваща само при личен досег. Не се лишавайте от естетическото удоволствие да се отпуснете в ненаучния, в житейския свят на г-н Алтънков, този свят може да не е златен или позлатен, но е безценен мир на един човеколюбец, с жив ум и благородничеси дух!

Амин.

Румен Леонидов

Никола Алтънков е български и американски учен и политик. Политически емигрант през периода 1965 – 1995. Роден е в София на 17 август 1932 г. През 1951 – 1952 г., едва 18-годишен е заточен в лагера „Белене“. През 1965 година успява да избяга от България по време на екскурзия до Съветския съюз, в която е включен един ден в Хелзинки, Финландия.. Живее в Швеция, Германия и Франция, а през 1967 г. емигрира в САЩ.
Там завършва история и защитава докторат в Калифорнийския университет в Санта Барбара и става доктор по история от университета.Защитава професура, става магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтарей. Член е на Академията за политически науки в Ню Йорк и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“. Преподавал е във висши американски училища, работил е по научноизследователски проекти. Бил е собственик на корпорация за специализирани изследвания, занимаваща се с решаване на практически задачи в областта на политиката и социологията. Правил е изследвания в областта на икономиката.
 Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика. Има над 200 публикации и шест книги издадени в Америка.  След 1995 г. се завръща в България и издава книгите: България – малък тигър: стратегия XXI век, (2000), Икономика на благоденствието, (2002, в съавторство с В. Рангелова), Нарекоха ги фашисти, (2004), Кой победи, (2009), Светците ги съдят, (2010), История на БКП 1919–1989, (2018, 2020), Фашистите построиха социализъмът, (2024).