Из новоизлязлата му книга „Кило любов и метър кожа“
Пиха, платиха и тръгнаха – облак и дим.
С таксита, на кон, на крилете си… Нейде отпрашиха.
Полупразна е масата и през два стола вече седим –
оцелелите рицари, на кръглата чаша.
Светци или грешници – мой половина живот,
половина от моите, скъпо плащани истини,
половин огледало, половина от топло легло,
цяла скапана вечност, в която да липсвате.
Обикалям града и ви търся в безсънната нощ,
да отпиваме пак, на живота горчивата жилка.
Да делиме любов или битки – око за око,
да оставим без дом духа от бутилката.
Ще запаля цигара, ракия ще капна за вас.
Ще ви пусна свободни, че нещо очите ми дращят.
Младост моя, пияна – половина от моето аз,
рицари мои, пияни – на кръглата чаша.
Софийско
Там, някъде, ухае на морета.
При мен ухаят нафти и бензини.
Там, някъде, се свършват километрите
и магистралите се давят в синьото.
Там, някъде, под чужди стъпки хрускат,
черупки на рапани..и на спомени.
В зениците на гларуса препускат,
сафридени ята и със лефера гонят се.
Там, някъде, светулки правят свещници
от храстите и тъмнината къртят,
а млади дяволи танцуват с малки вещици
и пият, от гърдите им безсмъртие.
Там, някъде.. Смалявам се в панела си
и скърцам със купешките си зъби.
Морето ме боли – под фонтанелата..
А столичните гларуси ловуват гълъби.
Сутрешно варненско
Мъглива утрин, облачно в главата,
потраква с човка гларус по перваза.
Не се отмива с алкохол тъгата
и все расте, и пуска метастази..
Стърча нелеп, от корена отсечен
и вдъхвам йод, през градските миазми.
Денят, едва започнал, е обречен
на тиха смърт, в прегръдката на залеза.
Оттекаха мечтите за безвремие,
със снеговете, в корените на дърветата,
а времето на пейка в парка дреме
и чака някой, да му разроши четината.
Капчуците минутени се втурнаха,
годините ми вляха в океаните,
а, безпризорно, времето се щура
и си човърка две корички на коляното..
Ще се напия още по обяд,
а котката ще ближе от гювеча
и ще зачеркна, тоя скапан свят,
и хиляди проценти зло човечество
Ще си полегна с куче под ръка
и лапите му, въздуха ще порят.
Ще си сънувам тихо пролетта
и щъркели, запълнили простора.
Ще се преборя с късен махмурлук.
Кафе със кокаин ще си направя.
Пардон, четете: правя пръжки с лук,
че иначе ще пиша от зандана.
И няма кой да ме завърне към света –
любимата продава нейде пасти..
Часът е шест, в неделя вечерта,
а аз умирам бавно у дома си.
Превъртам на молива си забодена,
касетата на спомените рошави.
Проплаква в мен неопростен негодник –
болят го непоисканите прошки.
Измените ми, малките ми подлости –
старателно погребвани с годините,
тежат в крилата ми и става невъзможно,
след светлите си мисли да политна.
Проклинам естеството на произхода –
човек съм, а се знае – цапа глината.
От живите, все някак ще поискам
да ми простят, но мъртвите са минало.
С едното си крило ще цепя мракове,
а с другото, чернилката ще пощя
и ще се моля, клетките ми ракови,
да излекува, Божията прошка..
По Коледа не стават чудеса.
То, чудото, отдавна се е случило..
Така и не познахме по гласа
родения, греха ни да изкупи.
Размахваме завети и кадим
с тамян, и свещи палим – да ни видят.
В часа на Рождеството ще заспим
и ще сънуваме, подаръчна магия.
Ще търсим за стремежите си път
нещастни, като птичета безполетни,
а вярата, във Бог, ни е дома,
където да се приберем, по Коледа.
Мнозина от вас, които живеят във Варна, вече са получили личните ми покани за това събитие. Ако имате възможност, отидете в Школа „Дедал“ на 18-ти. Знаете го къде е – на „покрива“ на стоматологията. Там, освен Даро Сотиров, по-известен, като Карлсон и Капитан Дългият Чорап, ще намерите и Янкича. Мястото е хубаво. Хората са… наши хора. Стиховете са… Ами, аз уж съм редактор, но… Честно казано, нямаше какво да пипна. И понякога ми се ще и аз да пиша, като Янко.
Пиша целия този ферман, защото искам да ги видите и пипнете тези „Кило любов и метър кожа“, с които Янекът си плати всичкия масраф. И тръгна… Със себе си, с момичето си, с вдъхновението си. Хората, като него са мотивация за пътуване. За обичане. За писане на стихове. За живеене.
18-ти ноември, 18,30 часа, Варна – Школа за изкуство – „Дедал“.
И прегърнете Даро и Янкича заради мен!
